Търсене във форума

Привет, Засърбя ме да попитам - имате ли си любим инструмент? И не - нямам предвид от рода "ми аз обичам/мечтал съм си за цигулка и свиря на цигулка", а имам предвид от инструментите които имате у вас, тоест притежавате ги, кой ви е любим (ако има някой конкретен). Не е речено да е акустичен, може да е електрически или електронен, дори да е някоя машина. И съответно каква му е историята до тук. Аз да кажа - от това което ми остана (края на 2020 ми се наложи да разпродам повечето ми неща) най-странното е, че това което ми е на сърце ми е на пръв поглед най-незначителното и най-малкото. Значи имам една хармоника - Hohner Special 20 (ключ До). Като я купувах бяхме в кофти период, наложи ми се да спестявам 2 месеца, хем не е скъпа в сравнение с другите неща които притежавам. И лошото е, че никога не се научих да свиря на нея като хората, хем тогава след време се записах на уроци при най-известия блусар в града, специално го дирих, щото бях полудял по блус с хармоника и още съм, но мен лично ми се оказа ужасно трудно да правя ембушурите за блус-скалата и така си останах. Като я купих обаче беше съдбоносен момент - имаха намаление в магазина по случайност на Хонер и викам колко дължа, касиерката вика чакай да го маркирам и ще ти кажа и като го маркира и изпечата касовата бележка с ДДС и всичко сумата стана "66.66". Облещихме се и касиерката вика сега обаче трябва да следваш Route 66 В началото помня кутийката ми беше все в джоба. Месеци. Чакам бус - я разсвирвам скалата, я пробвам нещо просто. В метрото - същото. Детето като го сложа да спи, слизах в колата с нотите за упражнение и метроном и се упражнявах понякога 2 часа, веднъж стоях до 1 през нощта. Бях стигнал до там, че даже като вървя по улицата бавно и успявах да докарам дишането достатъчно, че да вадя тон. Няма зима, няма нищо. Местните хлапетии, докато чаках зимата пред един мол бяха решили че съм някакъв дилър и така давам сигнал да идат клиенти, дори охраната на мола почна да ме следи. И така. Скоро не бях я пипал. Обаче на, минат се няколко месеца мен нещо пак ме дърпа към това малко парче метал. Сега след малко ще седна малко да разсвирвам скалата. Не я знам тая работа - гледаш го малко, простичко, пък влече като магнит. Още си мечтая да мога с това да свиря блус. Пак ще се пробвам идните месеци с ембушурите, знам ли - може да ми се отдаде. Знам че ако взема друг ключ може да е малко по-лесно, но умишлено исках да мога да свикна с ключ До. Замислих се, че често най-простичките и обикновени неща са тези които са най-ценни.