aam
-
Мнения
63 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от aam
-
-
Добре дошъл в клуба ;-.)
*G6120 Chet Atkins и G6128 Power Jet
Поздрави
-
Интересно как тук се сравняват ябълки с круши, но не всеки му неговото...
-
Здравей Кольо,
Не знам защо, но на мен никак не ми звучи като запушен нос, нито на силно, нито на тихо. Саунда му е доста мек наистина за разлика от доста други лампови ампове, но това е характерно за Бугитата от тези години (или поне тези,които аз съм пробвал-доста). Много с съмнявам се че говорителя му е 150 вата (поне на моя ) повече ми прилича на 50-60. Може би става въпрос за различни ампове, защото не съм забелязал моя да има и атенюатор, но за сметка на това си има презънс контрол.окей. Бугита винагие е имало с най различни опции. Това и се отнася към говорителите както и към някой екстри.
Докато говорителите са винаги Black Shadow, под лепенката има най често или EV (Електровойс) или Еминенс.
В моя Студио 22+ с сигурност имаше Black Shadow EVM-12L който е 150 вата. С Еминенс - your mileage may vary.
Същата работа с аттенюейтера контра презенс. Зависи от поръчката. Другото ми Буги (МК1/SOB) също беше с аттенюейтър.
Между другото и то с EVM12L. МК1 сега е глава и се колебая да го продавам, ако се интересуваш за Студио22 в по добър вариант (минус еквалайзера обаче), ми пиши, може и да се разберем.
@Hillbilly: Twin в къщи... яко. Имам приятел с JTM45 с 4x12 в хола, бахти лудницата.
Поздрави
Алекс
-
Пробвай 1. да доближиш нек адаптера по близо до струните. Сега не ти знам китарата, обаче ако имаш тон и волюм контроли за всеки адаптер, смяната на потенциометрите с по висока стойност също е вариянт.
Има доста неща които могат да се направят преди наистина да се наложи смяна на адаптера.
Поздрав
-
aam, искам да кажа, че далеч не всички лампови АМР-ове искат да се изпържат на МАХ, за да звучат добре. Някои Меса комбо версии са чудесен пример за това - свирят супер дори на стайни нива.
А атенюейтъра е яка джаджа, но за домашни условия е почти юзлесс, както установих аз след закупуването на моята.
Здравей,
абсолютно си прав. Но аз и не говорих за макс. Сега и дефиницията "практис амп" е доста относителна, моята гледна точка беше "за вкъщи" и "бебето спи".
Между другото M/B Studio 22+ с вграден аттенюетър ми беше дълги години вариянта за у дома. Не за друго а защото нямах по малък усилвател.
На тихо звучи като запушен нос, а да не говорим за аттенюейтъра (безстепенен, после превърнах копчето в презенс контрол). То и не е толкова до усилвателя, колкото до спийкера. 150ватов Електровойс без храна просто не звучи.
Вярно, може да се изкара хубав лийд тон и на домашни условия, но като цяло, ако гледам примерно Trademark10 на Tech21, не е най великия избор.
И в крайна сметка става и въпрос за парите който влагаш.
Поздрави
Алекс
-
В къщи свиря с Gretsch G5222, който е 1:1 към Champ 600 на Фендер. Единствената причина да е той, е външния му вид, поради който жена ми позволява да го държа в хола. Няма друг. Лампите и говорителя са сменени още от 1. ден, после някой технически детайли (triode/pentode switch, махнат tonestack, 5F1 мод) и лека по лека звучи някакси добре, и то само на по шумно ниво. Според мен, лампов усилвател за вкъщи е възможно най лошия избор, при полужение че нямаш достатъчно "сок" за приличен чист звук, а да не говорим за изкривяване от крайното стъпало. Транзисторни ампове нямат този недостатък и не им се налага да се борят с останалия оркестър. За съжеление са грозни ;-.) Някой ден ще поръчам изпипан 1x12 за жената и ще си сложа Crate Powerblock-а, който ми служи като бекъп по турнета.
Супер Чампа който съм пипал (от началото на 80те, Ривиера ера), беше звяр! Ако новите имат нещо общо, поздравления на притежателя.
Поздрави
-
Наборе, ела до Софете - мини през Райзинга да пипнеш оригиналите, мини и през Фактора да чуеш Блейдовете и през Динакорда има едни здрави Пасифики. Че от много четене ще се омаеш
А така!
Поздрави
Алекс
-
^ А American Standard все едно нямат джъмбо прагове?
Обновените American Standard (от 2008) със сигурност са по-добри от Highway One серията. Просто те съчетават най-добрите елементи на старото и новото.
Сори, но нямат ;-.) Медиум джъмбо са и след ъпгрейда. Иначе съм съгласен че като цяло качеството на АМСТД е по високо.
Поздрави
Ами нали говорим за китарите от 2008?
Поздрави!
Да, говорим. Поне никаде не пише за променени прагове в серията.
Поздрави.
-
^ А American Standard все едно нямат джъмбо прагове?
Обновените American Standard (от 2008) със сигурност са по-добри от Highway One серията. Просто те съчетават най-добрите елементи на старото и новото.
Сори, но нямат ;-.) Медиум джъмбо са и след ъпгрейда. Иначе съм съгласен че като цяло качеството на АМСТД е по високо.
Поздрави
-
Здравей,
аз си избрах тоя http://www.sweetwater.com/guitargallery/el.../all/sZ7273600/след ъпгрейда на цялата серия HW1 вече са доста прилични китари. Голямата разлика към AMSTD е нитролакировката на тялото, която между другото е доста тънка и гарантира "relic" вид след относително кратко време. Е, зависи как се държиш с китарата де.
Има още няколко детайла, по които се различават серийте. АМСТД имат стоманен тремблок и системата за настройване на ъгъла на грифа (micro tilt). Highway1 пък имат джъмбо фретове, което за човек свикнал на Ibanez-Състезателна Китара сигурно по ще му допада. В крайна сметка трябва да ги пробваш и да решиш, дали си класически или модерен страт-тип ;-.)
Поздрави
Алекс
-
На всичките китари имам Шалер, но съвсем без проблем не са. Трябва редовно да се проверяват дали са стегнати от страна на китарата, защото имат навика да се разхлабват. Това явно е поради по дългия пин и рамото на сила (? имам предвид leverage...).
Класическия вариант между другото е доста по евтин, ефективен и няма тези проблеми: Купуваш 2 бутилки Grolsch, ония с странния механизм за отваряне. На керамичната тапа има една гумичка за уплътняване. Махаш гумичката от тапата, слагаш колана на китарата и после гумата върху пин-а. Държи супер-здраво.
Поздрави
-
Lava ELC
docc, За Лава се колебая в момента за един сет за педал борда (solderless plugs, подобни на GeorgeL).
За кабелите имаш ли конкретно мнение?
^Харесва ми това, че кабелите са неразрошими, т.е. не се разрошват лесно.
Евтим, българският не ми е родния език, както и не съм учил български правопис в училище... Така че ще извиниш евентуални грешки.
Поздрави
Алекс
-
Алоха,
Sommer Cable The Spirit XXL (прозрачните). Сравнително евтини за клас-а (3м ~20€/40лв с Hicon или Neutrik) и неразрошими, никаква микрофония, не се навиват итн. Много съм доволен от доста време. http://sommercable.com/1__produkte/1__070_...l_mono_mono.htm
Spectraflex Fatsoflex, по скъпи, по малко издържливи. И двата кабела след 2-3 години шумят като се настъпат (микрофонират). Вече не ги купувам.
За записи бях купил кабели на VOVOX за повече от двойно толкова пари и в крайна сметка мисля че някой трябва да ме хипнотозира за да чуя разлика към Спирит на Зоммер. Те пък имат много фешн плетена "черупка", но на дали ще купя пак.
Клотц ЛаГранж между другото също ми появиха микрофония след време а освен това са доста дебели и ако поиш сам и ползваш (препоръчително) Neutrik жакове трябва да се внимава като се завива капачката. Освен това правят висящи салами ако се въртиш много ;-.)
Поздрави
Алекс
-
Детайла с пластмасата ми се размина, естественно че в този случай няма нужда ни от баня ни от притесненя за промяни на свука.
Восъка между другото се влива с капачките...
Чиирс
-
Принципно няма проблем технически, но имай предвид, че адапторите трябва да минат восъчна бания за да се избегне микрофония, което е доста голяма свинщина. Слагане на кавъри обаче с сигурност ще промени свука.
Според мен така или иначе единствения вид адаптери за Explorer са зебри без кавъри ;-.)
рокнрол
аам
-
Евтим, пряката връзка музикално умеене <> съотнОшение между цена и качество нещо ми се губи в твоята аргументация.
Никой не е говорил за това, на кой инструмент някой ще се научи по добре да свири...
-
@Васил: Да, нещо не си разбрал в последното ми изречение. Ако събереш сумите, за които отначало е горе долу ясно че трябва да ги дадеш допълнително рано или късно, за да имаш работещ инструмент, ще видиш, че така или иначе ще се доближиш до 1000лв. За тази сума мога да ти изброя доста дълъг списък с модели, кадето няма да се налага смяната на цитираните неща.
За останалото мога само да ти кажа, че който и да питаш, имам предвид хора с опит в купуване на инструменти, доста сигурно ще подтвърди, че купуване на много евтино с замисъл да се сменят доста неща от начало, почти сигурно излиза по скъпо на крайа. С тюнери имам предвид ключове...
В крайна сметка мен въобще не ме интересува особено кой какво си купува, но все пак в такъв форум става и въпрос за размяна на опит, и точно това правя.
@хипноцил: Никой не говори за Gibson. Но и да ползваш китарата като хоби, та кой е про тук?!, не означава че задължително трябва да се набутваш.
Направи си сметка, сравнявай, пробвай.
-
Без да развалям удоволствието, но ако имаш някъкви музикални амбиции по добре изчакай 6 месеца, събирай още толкова парички.
Избора ще е по голям, инструментите доста по качествени и ще пестиш парите за адаптери, електроника, рефрет, кейс, тюнери итн.
-
"те не са ли и двете made in china или само '66 reissue?"
Най вероятно са и двете, но има няколко фабрики в Китай. Произвежда се и в Кореа, то се вижда по началото на серйиния номер. ЕЕ примерно е QingDao в Китай, DW е фабрика в Кореа итн.
"хем да може да свири някакви блусарски неща, хем да вади звук, подобен на ac/dc"
А това не е ли вариянт: Gretsch Corvette (Electromatic G5153)
Според мен доста по добър избор, много добро качество (и това го казвам свирейки "истински" Гретч), чистия и леко пречупения звук са километри над този на Епифона и материялната база, както писах, също. А с повече искривяване имаш точно AC/DC... Освен това е секси. И отвъд скучните стандарти.
Поздрави
аам
-
Hi,
освен пикгард-а по '66 спецификации и оригиналния цвят няма разлика.
Единственното нещо, което може да е от интерес, е че вероятността да е от фабриката в китай кадето се правят по високите класове на Еpiphone както и special runs / limited editions (казвa се QingDao) е по висока.
Между другото, оригиналния вариант на този модел ('66 SG) е с П90 адаптери, но това не беше въпроса.
Поздрави
аам
-
Компресор (де факто задължително) за дефиниране и при нужда умекване на нотите, ревърб за дулбочина и евентуално малко хорус за по дълбок и разширен звук. Дилей с сигурност няма да пречи също.
Поздрави
Алекс
-
Аз много повече съм впечетлен от факта, че имаш дръм сет в спалнята...
Иначе много радост и удоволствие с Паулата. Снимките за съжеление не са много израъителни, но Honeyburst би бил и мой избор.
Поздрави
аам
-
Интересна тема.
Любимата ми китара за всички времена е първата моя собствена - дакота червен Fender Musicmaster от 1961 година.
Тялото е липа всчко е оригинално (освен праговете де) и докато изкривено сигурно не съответства на свуковия идеал на повечето съфорумници, чистия звук по мое убеждение ще задоволи и най аудиофилните изисквания. Отгоре на всичко китарата е звяр спрямо динамика и "усещане" и много приатно компрессира. Значи горе долу точно обратното на това което пише при Warmoth.
Това обаче се отнася (за мен и по мое усещане) само за този и подобни модели. Модерни изработки от липа съм пробвал но за мене е буквално умряла работа. Трябва обаче да подчертая, че все бяха сравнтелно среднокласни китари и звукови идеали са нещо много субективно.
Много ми стана интересен коментара за "металните" китари. Преди около 10 години се сдобих с една Travis Bean 500, тогава още не бяха цифрите които са сега и си мечтая за група, в която мога да свиря тази китара (в сегашната е чист абсурд). Между другото според спомените ми Travis Bean е първия който е произвеждал такъв концепт в по голям мащаб и до колкото се сещам, човека от Kramer Guitars първоначално му е бил партньор.
Сега, не ги знам тези Westone историй, но моя TB 500 е само с алуминиев нек (one piece, neck through) и така брутално пробиват високите и високите среди целия микс, а тялото му е все пак дървено. Това определено е много специфична и претенциозна китара.
Адапторите са оригиналните Алнико5 П90 модели на Тревис Бийн, от чисто любопитство ги бях монтирал в една друга П90 китара ('56 Goldtop RI, вече я нямам) и въобще неизненадващо се явиха като обикновенно звучящи, малко по мощни П90 с много среди и стегнат лоу енд.
Спрямо твърдението, че самите адаптери и дебелината на струните са определящия елемент за звука на една китара, едно бързо сравнение в магазина на доверието на примерно два елементарни, еднакви телекастера - 1 с тяло от елша и 1 с тяло от ясен - ще стане излишна всякаква дискусия.
Поздрави
аам
-
Дъра дъра...
Ползвам компресори от доста време и при редица неща щеше да ми е бая по дискомфортно без.
За сега свиря с TC Vintage Compressor и Okko CocaComp, в зависимост къде и какво. Докато TC-то ми е по подходящ за увелечение на състейн,
ползвам Кока-ата за всики сингел ноут истории заради по дефинирания атак. На живо съм само с КокаКомп.
За коледа си подарих Comprossor на Keeley от който се надявам да замести TC-то, но не съм стигнал още да го пробвам достатъчно.
Преди са минали и (вечния) Dynacomp на MXR и Ibanez Tube Compressor през мойте крака.
Ако имаш конкретни въпроси към един от тези компресори, мога да ти разкажа едно или две неща за тях.
Поздрави
Алекс
Ех това перце...или кой с какво перце свири?
в Китара
Отговорено
Clayton Ultem 1мм (е, .94мм де), други не купувам...