fusion
-
Мнения
366 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от fusion
-
-
Както обичам да повтарям - няма задължителни неща.
Просто аз (а и доста от хората, с които съм общувал) процедират така - "нахвърлят" нещо, т.е. записват всичко, което успеят от почти хаотичната вихрушка на идеи и после сядат, за да ги подредят, като трудната част е едновременно да не изгубиш нещо съществено и да го направиш четимо/слушаемо/гледаемо, с други думи - по-лесно за възприемане. Затова винаги ще харесвам Тото, например - те са чудесен учебник за много неща. Сред тях са балансът между смилаемо и смислено, дълбочината и многослойността на възприемане... такива ми ти работи
Имаше една тема в този раздел, в която се търсеше отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало - универсална формула за писане на текст. Има общоприети похвати, но няма нещо, което може да направи нещо от нищо (не визирам това, което си написал, разбира се). Всичко зависи от теб
П.С. Едно от последните неща, които искам да пренеса като послание е "колко съм навътре". Не гледай така на думите ми, тъпо е
П.П.С. Това ли е целта на поезията?!
Тогава се отказвам -
^ Нормално е да се получи това. На мен поне от един дъх не може да ми се получи нещо повече от нахвърляне на идеи. Пречупването после му е мамата.
Разбирам, че имаш дълбока лична драма с лицето Трифонов, който между другото винаги ми е бил антипатичен по други причини, но е хубаво да можеш да намираш мястото на определени емоции и да можеш да напишеш един пост, който да не е свързан с него, когато твърдиш, че си над тези неща.
Но това си е изцяло твоя работа, разбира се
По темата:
Туул определено са чудесен пример за дълбочина и липса на рамки.
Дрийм Тиътър (текстовете на Петручи по-специално) съдържат много от правилата, които задължително трябва да се познават. Било то поетични, било то за връзката вокална линия - инструментал, фразиране, концепция...
Мешуга пък са отличен начин да разбереш експресионизма на по-дълбоко ниво от "погледни в красотата и й изтръгни далака"
Но според мен няма да сбъркаш ако пишеш и за Флойд, които толкова упорито заклеймяваш за прекалено големи за коментар. Ако идеята е да се систематизират определени неща, най-добре е да не разделяш нещата на "очевидни" и "не-очевидни"
Няма да се правя на умен и опитен, просто ще споделя какво правя аз, когато пиша. Сценариите са няколко и по един или друг начин си ги описал.
Много рядко започвам да пиша по музика.
Дори мисля, че досега не съм успявал да направя нещо качествено по този начин.
Обикновено започвам със записки по музиката и мислено си поставям "сценария" на текста - от къде тръгват нещата и къде трябва да отидат. Имайки записки за инструменталната част, имам и някакъв ориентир за структурата (която много рядко е куплет-припев-куплет-припев). От там нататък започвам да пиша, напасвайки и двата "компонента". Накрая, събирайки вокалната линия, "донастройвам". След като ми се струва готово, обикновено променям всичко на 179 градуса и започвам почти отначало с абсолютно нова гледна точка, която съм открил в последствие
В крайна сметка често се оказвам с няколко доста различни варианта за едно и също и крайния резултат е нещо, което е най-доброто от въпросните неща, но от своя страна също променено.Но пазя всичко! Наистина е ценен съвет да не си изхвърляте идеите с боклука.
-
Преди всичко ще се нуждаеш от мисъл. Кофти, но това е по международен ISO стандарт, въведен през 100 000 000 година преди христа и не подлежи на реформи.
Ще ти трябва и богата култура, набор от информация и гледни точки. За справки, виж схема 1
[Много и дебели книги, засягащи страшно разнообразни тематики и проблеми, решени по различни начини]После се нуждаеш от идея. Креативна и оригинална (не и самоцелно оригинална) и базирана на културата ти, оформена от мисълта ти. За подробна блок-схема по точки как да намериш такава идея, виж схема 2
?Докато се върнеш у вас трябва да имаш няколко гарантирани бестселъра, музикални произведения - бъдещи класики и трицифрен брой стихосбирки. Просто следвай схемата
Поздрави,
Мръсен циник на диета от сарказъм, разбиращ от всичко, който просто не се е събудил, за да се прояви като такъв...
Сега сериозно - като във всяко изкуство, няма задължителни норми, които да спазваш. Можеш дори да напишеш всяка дума на различен език. Важното е в крайна сметка да материализираш идеята си под формата на мастилени петна, свързани помежду си (или звукови вълни и пр.) при това по начин, отговарящ на твоите лични естетически вкусове. Наборът от неща, които намираш за красиви. Изкуството е за егоисти и ако не го правиш за себе си, ще правиш поп. Поп всичко - поп музика, поп арт...
-
Това, което поствам е видео-касетата, с която започнах да се уча
Между другото, научих и много полезни неща за броенето.Наистина е доста стара, но ми беше много полезна. Естествено на всеки малко по-напреднал ще му се стори в някаква степен безинтересна, но за начанаещи е страхотна.
В тубата намерих само това от касетата:
Казваше се нещо от сорта на Uncle Mafufo's Darbuka Lessons. Но не беше точно така. Пазя си касетата някъде, ако някой поряви интерес
Но не може да я няма из торент тракерите. Просто не ми се рови -
Всяка рекламна агенция/студио. Вярно, няма да ти го продадат на цените, на които работят с него, но надценката ще е минимална. Разбира се, от фолио до фолио има разлика. Има и евтини и скъпи.
Но в крайна сметка не ти трябва особено много. Първо премахни старото като си сигурен, че си изчистил всичкото останало лепило ("спиртът - моят приятел").
Второ, препоръчвам ти да дадеш на професионалист да ти го залепи. Може да ти се струва смешно, но и там си има пинизи. Най-малкото си има инструменти за качествено залепване без балончета. Повярвай ми, ако не си работил с такива материали, лепенето на големи парчета фолио изисква доста повече внимание отколкото това на стикери и др.
И накрая - аз пък ти препоръчвам да използваш PVC фолио, защото е евтино и държи. Разбира се, перфектният вариант е т.нар. "автомобилно фолио", но то е и ма-а-алко по-скъпо
За сметка на това е много по-еластично и здраво. Но според мен не си заслужава разликата в цената в твоя случай, все пак няма да риташ корпуса или да го влачиш по черен път, завързан зад колата Надявам се -
Никаква идея, братле
Аз тепърва ще се местя за постоянно там, а за момента контактите ми са (нарочно) в определен тесен кръг от хора. Но познавам един човек, който със сигурност ще се зарадва на идеята. Пиши ми ЛС някой път да видим дали е навит, по-скоро има ли време
-
Тази банда е "откритието ми за миналия месец"
Кажи-речи всеки месец откривам нова (често е нова единствено за мен, иначе действаща отдавна) банда, която ме впечатлява много силно. Тези момчета определено са едно от най-силните неща, които съм слушал наскоро.Парчето е от дебютния им албум (тази година). Целият албум си заслужава многократното и задълбочено слушане - чисто музикално е невероятен! Комбинацията е страшно цветна - джаз, прогресив, класически рок... изобилие на нюанси - от вокалните техники (включително и на няколко места "дерящи" вокали) през китарните такива (заигравки с тремолото а-ла български фолклорни украшения например, точно до тежки пауър акорди или високочестотно шредене с wah-wah) чак до дребни заигравки с ритъм секцията (електронни елементи, базирани на падаща капка, държащи ритъм в неравноделни размери, звуци от мокър пръст по ръба на винена чаша и пр.)
Концепцията също не е за пропускане, много оригинално е разказана. Рибар намира русалка, която търси свободата и решава да я използва за печалба, но се влюбва в нея. Тя също и разбира се - слънцето в един момент я изпарява... но така не е никак интересно.
Препоръчвам го на всички, които търсят нещо, отнемащо страшно много време за слушане, нещо ново, с модерен и на моменти експериментален звук и в същото време многослойно построен - могат да бъдат открити елементи от теорията на класическия джаз, следвани от мелодични, мажорни и изчистени, бързи и енергични солови пасажи в стил чист класически рок.
Препратките са страшно много - повтарям се сигурно за хиляден път с джаза, през Dream Theater, Pink Floyd, Toto, Asia дори до някои дет метъл банди ("грухтящите" вокали на Aquarium много напомнят вокалите на Opeth).
Заслужава си, мен лично много ме зарадва
-
С две думи идеята е, че произвеждаш високочестотен звук чрез удар с изпънатите пръсти по периферията на кожата, но същевременно с едно закъснение от части от секундата демпваш кожата с меката част под пръстите ти
Като краен резултат, трябва пръстите ти да ударят кожата точно преди частта на дланта ти, която се намира под тях. Същата трябва да се намира точно на ръба на кожата, даже леко навън, за да може да удариш с върховете на пръстите си кожата на тарамбуката във възможно най-периферната част Не знам дали мога по-добре
-
^^ Извинявай, братле, не заемам ничия "страна", но изказването ти ми звучи точно толкова ограничено, колкото и неговото, даже имайки предвид крайните ти изразни средства, доста по-сериозно
Има както неземен джаз, така и отвяващ метъл. Точка
Btw, какво ще кажете да доизмислите правилата, като допишете нещо за коментирането на нечии вкусове? Вкусът няма абсолютно никаква връзка с интелектуалното ниво на слушателя. Самозабиването в един/два/няколко "стила" (предпочитам жанр или музикален стил, макар че последното ми звучи много по-добре, когато се говори за т.нар. от нас "саунд" или по-точно тембър, бленди, ефекти и пр.) е дале-е-еч по-определящо.
Между другото, цялото си беше малко офф
Карай, и без тва напоследък няма особено много ОН, така че поне сме в крак с тенденциите Един съвет за последно (без да се правя на елит, мъдрец и т.н., както предполагам ще ме възприемеш, изхождайки от (не върху) изказването ти по отношение на "джазмените"
) - всяко нещо може да бъде погледнато под още един ъгъл. Стреми се да го търсиш и избягвай крайни мнения, за да бъдеш възможно най-правилно разбран от себе си и околните -
Новия Cynic
"Space" по-конкретно... много корав албум, копелетата са неземно креативни! Препоръчвам го на всички почитатели на странните, но сполучливи комбинации между джаз и метъл, макар, че това E.P. специално ("Re-Traced") е доста по-ambient и акустично насочено... направо бърка в здравето на моменти
Жестоко е! -
Господи, ако вярвах в теб, бих ти благодарил за кадърните музиканти!!!
:) 
Сега ще трябва да благодаря на следващата инстанция по каналния ред - valserp!
Събра ми... мисълта!
Много надъхващо, страхотно вдъхновение ме удари, благодаря и страшно много адмирации! -
Да, вариантът с GuitarPro е много удачен, защото дори сам можеш да си пишеш упражнения и после да ги разпечаташ. Ще имаш типизиран (визуално) и правилен (отново визуално, освен по правилата) хартиен архив с упражнения
-
Valeto V7W - струват пет лева, чупят се трудно, твърди са (страхотни за шафълинг), тънки са, средно тежки са, с добър баланс.
Сега даже са започнали да ги боядисват до 2/3 от височината в черно, което придава известен стил, макар, че не ме топли особено
Освен стила, обаче, си има реално положителни страни - боята придава друго усещане за палката от обикновения лак, чувствам ги по-комфортни. Освен това не си личи зацапването, което поне при мен се появява задължително след по-продължително свирене (а палките при мен имат доста дълъг живот)
-
Аз свиря с Valeto - 5a, v7w или с други думи - най-тънките, които намеря. Струват 5 кинта. Досега съм чупил две палки... едната даже май някой друг ми я беше счупил.
За сметка на това познавам барабанисти, които ако не всяка седмица, то поне през седмица чупят палки.
Не знам какво означава "нормално", очевидно е въпрос на техника на свирене. В този ред на мисли си мисля, че ако не те притеснява това финансово, не е проблем да оставиш нещата да се изгладят от самосебе си.
-
Тц, тва е от фирмения купон за НГ, напоиха ме с джин и ме изкараха да свиря
-
Вижте кво, въобще не се обаждайте където не разбирате...
Хората трябва пари да печатат, вие сте се загрижили смислени неща ли продават...
Бас кабел... майко мила, а на мен кубета за това и онова ми изглеждаха смешни...
Не знам как съм свирил на баса и китарата с един кабел вкъщи.
Дали имат кабели за отделните марки китари/миксери/кубета?...
Дано, че искам да звуча като **** *******
-
^^ @Lekov, то ако ще е така, нека бъдат пиезокристали
Иначе да - с електроакустични елементи и баба знае, темата беше за клавиатурата, то и аз малко се отплеснах Относно този вариант (с клавиатура) може пак да се използват пиезокристали + транзистори = ключ и отново познатата схема за интерфейса на клавиатурата.
-
Директен отговор на въпроса ти - може.
Съвет: недей.
Съвет част 2: помоли някой, който знае какво да прави да го направи. Жертвай някоя бира ако трябва в името на каузата.
Поздрави,
Боби
-
След още повече алкохол една вечер си нарисувах на сметката следната схема:
Което реално в цялата история върши... ох, не, ще започна по ред
Значи един, да речем гумен, пад с пиезокристал. От пиезокристала във въпросната схема на I1 до In там вече ако се поработи може да се докарат до 32 бройки... сигналът се превръща в дигитален, разпределя се по clock-а и излиза към 9-пинов COM 232 порт.
Там хавата, която тия дни ще седна да допиша хваща всеки тик и следи за сигнал, реално представляващ велосити на вибрациите по всеки пиезокристал, респективно пад
Така си получаваме и динамиката и всичкото.
Единствено ме притесняват някакви разминавания с тиковете на clock-а, може да се помисли за някаква памет в платката?
-
Мноу яки тез Remo-та, ве, ей! Свирят сами...
-
Забавяне в смисъл?...
Ако си пуснал RSE и щайгата ти е от миналото хилядолетие може и да има "забавяне" в смисъл "разминаване", но защо по дяволите ти е RSE за целите на метроном? Тик-тик-тик-клик. Плюс, разбира се, всичките му криви размери. -
Да, де, за последното си казах, че съм безкрайно некомпетентен
Но все пак си мисля, че да се лепи е кофти идея... айде, струната трябва да се постараеш доста да я скъсаш, но... знам ли, какво ли разбирам пък аз от фолиа и прочее
-
"Издялках" пък какво ще рече?
С чекия от дърво ли си ги дялал?Иначе скоро ни се наложи да модифицираме една стойка в такава за текстове. Нищо кой знае какво, други ексцесии не съм правил със стойки
-
Ако ще е с GP има и по-лесен начин:
- Правиш две времена (празни... няма нужда от повече, но ако искаш по-дълго времетраене може и още)
- Даваш им повторение 99 пъти (не може повече)
- Пускаш метронома на GuitarPro (търси по тулбара иконка с метроном)
- Експортваш като WAV
- Изчакваш да се експортне (в зависимост от темпото... поне 198 времена... може да си почакаш )
- Конвертираш като MP3
- Качваш си мр3-ката на плеъра
- Сядаш на барабаните и се опитваш да свириш с метронома
- Писва ти и си купуваш истински метроном
- Правиш две времена (празни... няма нужда от повече, но ако искаш по-дълго времетраене може и още)
Интересни похвати, техники и идеи
в Текстописане
Отговорено
^^ Току що еба майката на кажи-речи повече от половината музика.
Хубаво е, че виждаш нещата така за себе си, но не мисля, че е правилно да го твърдиш като абсолютна истина.
Гледните точки са безкрайно много, идеята на изкуството е да разширява кръгозора и да ти представя нови гледни точки, информация, чувства... това е не-егоистичният аспект. Егоистичният е нуждата на твореца да изрази това, което чувства и за което няма с кого да сподели така, че да бъде разбран.
Балансът намира друго място като понятие. Има похвати (доста използвани) които карат слушателя (читателя и т.н.) сам да внесе хармония в това, което чува (вижда). Пример за това са неравноделните размери, не-тонирането на светлините в графиката и други. Така този, който възприема изкуството отново достига до идеята, която творецът е вложил, но хармонията не я получава наготово, а използва собствената си гледна точка, изградена от собствените му преживявания и интелектуално ниво, за да достигне баланс. Така се получава интеракция, а не просто предаване-приемане.
Просто още една гледна точка