jocker

Знам, че не съм много компетентен, и затова споделям въпроса тука. Дъщеря ми твърди, че тези две песни на Shinedown и на любимите ми Sixx:A.M. много си приличат... Някой друг смята ли така? https://www.youtube.com/watch?v=hJCvW1vpeqk https://www.youtube.com/watch?v=c8Nl1NieCYU

Радвам се, че откривам и други почитатели. Всъщност и аз като дърт Guns` и глем фен, бях до преди година много предубеден към DJ Ashba, докато 14 годишната ми дъщеря не ми каза: "Тате, този Ашба е голям пич, обърни му повече внимание!" Поразрових, послушах, попрочетох интервюта... Талантлив и много готин пич- спор няма! Както и другите двама...

Не съм свирил много отдавна, но пък и отдавна ми се иска да понауча нещо от тази моя много любима група, която за съжаление е доста непозната сред БГ рок феновете. Те всъщност не са и група в пълния смисъл на думата, защото никога не са имали барабанист, но сега в април започват американско турне с погряваща група Apocalyptica. Nikki Sixx, DJ Ashba и James Michael обаче са определено много талантливи пичове и трите досегашни албума (първите два концептуални- по книгите на Ники Сикс) на проекта SIxx:A.M. са страхотно музикално удоволствие за всеки рок фен. Ще се радвам, ако някой се заинтригува и ги хареса след този клип... https://www.youtube.com/watch?v=RrIXgNIOP-w

Нещо скорошно.... КРЪСТОПЪТ Отново сам, за кой ли път, на този вечен кръстопът... Дали насам или натам, кое е правилно не знам.?! Отдясно скука, тъмнина- живот със собствена жена. Отляво тя- илюзия, мечта, поезия и музика. Припев: Боже, дай ми живот- пълен с такива дилеми! През него насън ще летя, и ще ги грабвам навреме. Отново сам, за кой ли път, на този вечен кръстопът... Дали насам или натам, кое е правилно не знам.?! Насам е път, във тишина, живот без тръпка и искра.. Натам политам, на мотор, със бира, секс и рокенрол... Припев:......

Щях да приема горещо всички препоръки за своя група (китарките ги свиря аз, да, благодаря), ама ако бях с двадесетина години по- млад... Сега вече е малко късно... Но пък удоволствието от хобито остава, а мъж без хоби, след 45г. задължително се разболява от нещо. Наздраве!

Така звучи 'Крадец"... https://soundcloud.com/jocker69/kradec

Друго, с което оня ден си играх... То си има и акорди... Крадец на сърца Куплет: G/Am/C/D/G Обръщаш ми гръб и тръшваш вратата, знаеш ли в гръб изглеждаш прекрасна ти си вече завинаги в мен. Какво от това, че е сутрин и тръгваш, сълзите не могат пак да те върнат, ти си вече далече от мен. Припев:D/Am/C/G Може би, утре със друга пак ще посрещна деня? Може би, това е съдбата на всеки крадец на сърца? Куплет: Като теб във живота имал съм много и за всяка една останал е спомен, ти си вече завинаги в мен. Вечер един кошмар ме връхлита, по тъмна алея задъхано тичам, ти си вече далече от мен. Куплет: По алейните пейки ръка е дълбала, дървото след всяка нова раздяла, ти си вече далече от мен. На всяка пейка завинаги пише „Той обичаше много и Това си момиче”. Ти си вече завинаги в мен. Припев:.............................. Куплет: За бога, момичета, обичах ви истински, Нищо, че всички познати ме мислят за самотен крадец на сърца. Припев:..................................................

Babyface Bob, да ти кажа как започнах да драскам. Имам един приятел, с когото се знаем откак сме захвърлили пелените и с когото за кратко свирихме в училищната група на Немската в Хасково. Та, преди казармата се загубихме, после аз студент в Лесото, а той туризъм в Бургас.... и се намерихме чак сега, благодарение на Фейсбук. Той в Лондон, аз в София. Той без китара, а аз.... с две. Той беше в емоционална дупка след втори развод и затова зарязал китарата, но пък вече написал над двеста песни. Та още същата седмица си взе нова китара, после мина още малко време, докато го светна, как да разменяме файлове и така тръгна всичко. Сега си разменяме идеи... някой ги завършваме, други ги зарязваме.... Лошото е, че и двамата сме ужасни певци, хеле аз, както казват в Хасково. Ама ние си се забавляваме, както и всички познати около нас... От новите ти неща лъха оптимизъм за демографското бъдеще на страната. Много неочакван финал с "а после роди ми дете". Хареса ми. Аз доста се забавлявам да хвана някоя рима, която ми е харесала и да видя какво мога да направя с нея, просто ей така. Вчера видях при колегата kirilsat готиния рефрен "Инженерите със вкус барат само ток и блус" . Римата вкус- блус много ме изкефи, и седнах ей така да видя, как мога да го завъртя около себе си ... и стана ей това: За студентските години трудно се говори с рими, за колетите с ракия, със компоти и туршия. Бяхме млади, калпазани, без стотинка, но засмяни. Няма чалга, няма дрога, бяхме истински, за бога. Всяка нощ със пълни чаши бъдеще крояхме- наше. Аз природата обичах, все след самодиви тичах. Мислех еколог да стана, да опазвам сам Балкана Как обаче еколог, а в душа- гинеколог? Викам си, ще стана горски- зимни практики… и морски, със китара на поляна- лесоинженер ще стана. Припев: Днес съм горски, горски с вкус, Катерички още гоня, да им свиря рок и блус. А от Среща излезе ей това.... предупредих по- горе, че съм ужасен "певец" https://soundcloud.com/jocker69/sreshta

Още нещо: АНГЕЛ Куплет: Когато я зърнеш, тя извръща глава смутено примигва, тя е прелестна. Припев: Тя е ангел. Куплет: За мама е малкото, сладко дете, иска приказки вечер още да й чете. Тя е ангел. Бридж: Но влезнеш ли във стаята, когато нощем е сама.... Куплет: За тати е цвете в градината, но ако види във фейса голите й крака. Тя е ангел Дали ще я пусне да излиза сама, полугола из мола да показва бедра? Тя е ангел. Бридж: А влезеш ли във стаята, когато нощем е сама... Едва ли ще забравиш, това което прави, в рая ще те отведе.... К: Дали майка й може да разбере, какви мисли вълнуват малкото й дете? Тя е ангел. Дали татко й някога ще разбере, че вече ме е качвала на седмото небе?! Тя е ангел, паднал ангел, Тя е ангел, палав ангел, тя е ангел...

Еее, айде сега, ако са чак такива моралисти, не е лошо първо да смените името на бандата...

Според мен римата така или иначе те повлича нанякъде от първото нещо, което ти хрумне... поне при мен е така.Истината е, че напоследък слушам ска и реге малко повече от необходимото и "простотията" съответно ми е в повече. Ако трябва да продължава (песента) с подобни хиподилски рими: Куплет: Чакам, отдавна, да си сбъдна този боен сън, да превзема бавно и достойно най- желания венерин хълм. Бридж: Дълго чаках тази среща, Аз пиян , а ти сама. Две зърна настръхало се блещят останалото са крака. Припев:....

Е, това никога не съм го правил... Аз пиша много рядко... Преди време гледах едно ДВД на Лик Лайбрари- "Как да създадем свои рок песни" май се казваше, в което пича обяснява, че не е нужно да се открива топлата вода, а може да се преобрази едно парче, което ти е любимо и влязло под кожата ти. Сменяш тоналността, сменяш темпото, заиграваш се малко с интро рифа и не след дълго имаш нова песен... Той се заигра май със Смока...и след 30- 40 минути приказки, му се получи нелошо ново парче... Май по подобен начин стоят и нещата с римите.. Ако нещо много ми хареса или ми направи впечатление някоя хубава комбинация от рими, с моя скромен опит я пречупвам през своите представи за рок поезия. Това го казвам по повод темата за писане на музика и текст, кое е първо, кое второ, как става и т.н. (имаше такава скоро). Това е моето мнение. Иначе за клипчето... единствената простотия, която на момента ми хрумна: Куплет: Беше вечер, потайна, по карайбрежната алея вървя ти изскочи някак случайно, но аз не вярвам във случайни неща. Бридж: Тази вечер ще си сбъдна ученическа мечта. Да те видя как ще изглеждаш пред мен на колена. Припев: Дай, бавно Ааааааааааа Пий , жадно, Даааааааааааа

@Babyface Bob Имаш страхотни попадения....Изчетох целия ти блог. Един рефрен много ми допадна (ти ще си го познаеш) и след скорошната 125- годишнина от завършването ни на Немската в Хасково, която среща сериозно ме опияни, но и вдъхнови, сглобих ей това текстче от прочетени вече рими: СРЕЩА Куплет: Часът е седем и е време за среща, за среща със нещо, което усещам, ще спре тази нощ стрелките на времето и аз, ти и ние ще потънем в безвремие... Тази нощ аз и ти ще се храним със спомени, ще разглеждаме снимки през мътно шише, знам, че със теб цяла нощ ще лудуваме- едно младо момиче, с едно старо момче. Припев: Не, не, не мога да спра да, да те обичам и как, как да те пусна сега да, да си вървиш? Днес, днес ти ще си пак, пак мойто момиче и как, как, как се надявам с мен пак да преспиш! Куплет: Както някога искаш ли да поиграем? Ти си вече банкерка, аз твоят лош заем. Защо цяла вечер невярващо кимаш, тази вечер съм с теб, тази нощ ще ме имаш! Сега ме връхлитат спомени само, бедрото ти бяло пак на моето рамо и мойта блажена физиономия в края на първата френска церемония. Припев:................................................. Куплет: На отсрещната маса май и друга ме бройка. Ресторант,бар, легло,пак мечтая за тройка. Всяка среща със теб май ме прави перверзен, знаеш, така е, като още съм трезвен...... Като се роди мелодията, ще се изложа с нея...

Текстът и идеята са супер... точно така си представям нещата. Това е любимата ми стилистика!

Благодаря за коментара. Аз така го разбирам рока- "по нашенски". Ако под "тежки словосъчетания" имаш предвид закачливо- еротичните намеци, то аз мисля, че те са неразделна част от рокенрола. Има ги с милиони примери у всяка голяма група, да не кажа, че при любимеца ми Ковърдейл са почти във всяка песен. Има велики текстописци ( пък дори и метъляги ) като Дикинсън или Дио, но аз съм без всякакви претенции. Просто понякога ме връхлита някоя муза и аз й се отдавам. Понякога е музата на поезията, друг път на живописта или музиката... Единственото нещо, което мисля, че се доближава малко до поезията е ей тоя текст/песен, който писах за един рожден ден на жена ми: СПОМЕН Помниш, нали, онази зимна вечер, с топлина пронизваща телата ни? Помниш, нали, тишината нежно стенеща, в желания изгарящи? Дали помниш леглото във градината ни звездна, посипано с милиони искри? Дали можем да спрем водопада на дните, пръскащ пепел във косите ни? Дали? Дали? Не, нали? Помниш, нали, за страстта в нощта стаена и ръцете плахо галещи? Помниш, нали, думи две ти прошепнах, любовта с дъга рисуващи? Дали помниш как скочих сред снега на безкрая, когато шепнешком отвърна ми: „Дали прокоба е любовта ни, не зная, но твоя е душата ми!” Дали? Дали? Не, нали? Сега стоя пред теб като парче от тежък камък, с който своя замък сам построих. Знаеш нали, от себе си какво затворих зад неговите четири стени? Страх те е нали вратата леко да открехнеш, добре познатата врата? Страх те е нали, че може там да намериш ключът за своята вина? Нали? Нали? Да, нали? Когато в замъка съм сам и не преча на сълзите да се стичат във солената тъма, когато сам опитвам пак да преплувам плитчините, но се давя във подводният ти свят, дали да пия сега и така да забравя или да плача , ако можех бих. Само тебе виждам аз, а сърцето повтаря: „ Само теб, само ти!” Нали? Нали? Само ти!