Добре... аз в крайна сметка ще се престраша да пусна нещо мое,макар че не съм сигурна дали става за песен...Но сред мойте "писания" май е най-подходящо Поздрави на всички!
Тя
Всяка вечер, щом слънцето залезе,
щом звездици златни заблещукат,
когато нежно славея запее,
и почнат тихо мишки да писукат,
по-ярка от всичките звезди изгрява,
грее като сребърната месечина,
всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,
ангел земен е, злото няма го-отмина.
Тя раздава се до болка,
толкова света обича,
толкова е непреклонна,
но пред сърцето си отрича,
че вечно страда,но то го знае,
цялото с зло и мъка е пропито,
но винаги ще може да обича,
колкото й да е слабо и протрито.
Къдриците от слънце ослепяват
всяка мисъл зла, всяка завист,
всеки подтик към лошо заслепяват,
след ная всичко става вечен оазис.
Свойта перелина с нишки от сребро
тя разперва нежно над земята,
всяка хорска грешка, всяко зло
сбира нейде скътано в душата...
Тя раздава се до болка,
толкова света обича,
толкова е непреклонна,
но пред сърцето си отрича,
че вечно страда,но то го знае,
цялото с зло и мъка е пропито,
но винаги ще може да обича,
колкото й да е слабо и протрито.
