Здравейте, отдавна чета форума, но днес вече реших да напиша нещо, finaly
Свиря от доста време ( 1993 г. май беше), първоначално ходих на уроци, но май не попаднах на учител, който да ме вдъхнови истински и се отказах от този начин на обучение и просто започнах самостоятелно да се изграждам като китарист. Започнах да чета книжки с теория, попаднах на едни апокрифни листовки с акорди и се запалих здраво и така до днес.
Като цяло си мисля, че уроците са много полезни, ако човек желае да постигне резултати и то относително бързо, но от друга страна е неизбежно зациклянето в една материя, от което според мен рано или късно ще доведе до музициране по схема, в което няма лошо разбира се, но зависи кой как разбира нещата! Някой ще каже , че техничните, бързите изпълнения са върха и за тези които ги отричат гроздето е кисело и т.н., но според мен за да е одухотворена музиката, човек трябва да се е отърсил от предрасъдъците....и просто да свири
От друга страна има толкова добри, самобитни музиканти с емблематичен звук и техника, които просто го могат.......когато музиката е в теб тя търси начин да излезе на показ, независимо под каква форма, изсвирена на всякакъв инструмент. По соц. време големите глави в музикалната академия са се присмивали на Ф.Меркюри(RIP), че постановката му на пиано била грешна, свирел като машинописка с двата показалеца, но това не пречи идеите и изпълненията му да са гениални!
Та за финал, уроците са полезни само до толкова, че да ти дадат техника, която да ти позволи да изсвириш идеите си!
Поздрави