saissais

Напълно съм съгласен с последните две мнения и благодаря за изложените мисли. Наистина, всяко явление си има две страни или поне най-малко две. Когато техниката помага за разкриване в по-голяма степен на дадена идея, всичко е ок. Когато обаче някой опитва да скрие чрез техниката свои недостатъци, като цели да представи пред аудиторията нещо, което реално не е, тогава можем да поспорим доколко това е адекватно. Например гледам малко с подозрение практики като прекалено лепене - едва ли не такт по такт, та дори тон по тон, - което издава нивото на музиканта. Дали същият на живо би бил способен да изсвири творението си, създадено в студио? Като се абстрахираме от подобно изполване на технически средства, всичко останало, създавано с майсторство, би трябвало да е от полза. От друга страна всеки има личен вкус и право да харесва различни неща. Ето и още малко инфо по темата, за да не оставаме само в сферата на теорията. Две статии за ползване на компресор и еквилайзери: http://cmusicforum.com/library.php?xvar=3

Ами придържам се към заглавието на темата и споделям, както другите, личен опит. А понеже не съм догматик, приемам всякакви явления в живота, дори "аудиофилски". Все пак не сме в средновековието. Мен се опитват да ме обвиняват в един аудиофилски форум, че съм мислел прекалено музикантски, а тук - обратното. Но здраве да е. Понеже някой спомена за подходящи микрофони, та аз споменах за подходящи апаратури за прослушване. Да, щом дребните козметични промени спадат към миксинга, тогава съм твърдо за. И всичко е въпрос на вкус, естетика и майсторство, разбира се.

"Нещо не мога да схвана. Накичил си го с фленджъри, дилеи и вокодери ли или... Ако е така, аз направо бих ти казал повече да не се занимаваш с микс и звук. Не става ясно какво си направил, а само че си го записал и правил разни врътки до откат. Да не се обидиш нещо сега." Застъпих другото крайно мнение, за да се получи диалогът, тоест да се сблъскат две напълно противоположни гледища, за да се достигне до някаква истина. Не, става въпрос за запис на акустични инструменти. Това беше един от първите ми опити. Разполагах само с един микрофон с пред, със слушалки и компютър и записах всеки музикант поотделно (някои от тях дори не са се виждали помежду си и до днес), после миксирах и мастерирах, според тогавашните ми познания и ниво. Просто се пошегувах с въпросния музикант, че тогава е свирил по-добре, а то на записа така и си изглеждаше. Но истината е друга все пак... А въпросния диск на Ottmar Liebert е при мен в оригинал. Ottmar Liebert пише, че Alan Behr наема въпросната глава и за три дена през август 2007 записват албума. Без дубли и без редакция. Без volume-compression. За което казва, че няма да звучи като албумите по магазините. За миксиране трябва да си изясним понятието. Запис през стереомикрофон на два канала е вече миксиран. Тоест имаме вече смесени всички инструменти на двата канала и нищо повече не можем да направим. Но трябва да се запитаме в какво се състои именно в този албум мастерирането, извършено от Jon Gagan. Например изравняване на нивата на каналите, определеняне на начало и край на песента и дребни козметични намеси, спадащи към мастерирането, не изискват доживотно посвещаване, за да се научат, и мисля, че няма човек, занимаващ се със запис, който да изпитва особени трудности при овладяването им. Както и да е, разполагам с този запис и при желание може да се чуе, за да се разбере за какво иде реч. Трябва да призная, че колкото и да ми се иска да направя напълно необработен запис, все ме сърби ръката да добавя нещо малко, за да зазвучи по-добре, малко лек "грим", подчертаващ добрите му страни, така да се каже. И въпреки казаното, разполагам с напълно необработени записи, които на качествена апаратура звучат уникално и за които смея да твърдя, че звучат далеч по-добре от подобни, преминали през прецизни обработки. Записи на акустична музика. На реализирането им съм присъствал лично и при тях няма тайни и неясноти. При интерес, понеже все пак теорията си е теория, а слухът е единственият инструмент, който може да я докаже или отхвърли, тези записи могат да се чуят при мен или при някого, разполагащ с по-добра апаратура. Със сигурност ще има поводи за размисъл. И отново ще застъпя противоположната страна, с надежда да задълбочим още диалога, а именно тази: вярвам, че в бъдеще, когато човек ще бъде тотално изморен от господството на технологиите, ще започне да търси все повече и повече именно по-натуралните, по-малко пипнатите записи и ще ги оценява много по-високо от тези, с които ни заливат днес. Ако някой е чувал на свръхкачествени апаратури върховните постижения на звукозаписната индустрия, няма как да не му е правило впечатление свръхдетайлността, свръхреалистичността, свръхнатуралността на тези записи. Които като цяло звучат плоско (с накичени с микрофони инструменти като коледни елхи), стерилно, неубедително. Няма как да не се е запитвал защо е така и няма как да не е пожелавал нещо повече от предлаганото...

Обикновено след като съм поствал в една тема и съм си изразил становището, избягвам да се "изтъквам" с още писания, но просто не мога да подмина подобни лаишки аудиофилски глупости. Ето точно заради подобни изказвания съм застъпил тезата "кесаревото- кесарю". Няма такова понятие като достатъчно качествен микрофон, колега. Има огромно разнообразие от марки и модели, всеки един от които е подходящ за строго определени цели и приложения. А дали конкретния звукар разполага с тях и доколко умее да прецени правилно ситуацията и да подбере "правилния" микрофон(и) е тема на съвсем отделен разговор.... Явно се чете избирателно и се разбира още по-избирателно, което е всеобщо заболяване на българина. Понеже отговорът ми се намира в твоите писания, затова го цитирам. Да, говоря за конкретен случай. За конкретен случай може да има достатъчно качествен микрофон. Нали така? http://www.amazon.com/Close-Ottmar-Liebert...6953&sr=8-2 Ето този конкретен случай е решен с един достатъчно качествен стереомикрофон. Пожелавам ти един ден и за теб да чуе светът, ако ще да ползваш 1000 микрофона, един от друг по-подходящи за целта. Плюс перфектен микс и мастер. За последен път се включвам, понеже явно диалог участниците тук не желаят да проведат. Та за мен миксът и мастерът са процеси на преработване, с цел "подобряване" не само на записа, а и изобщо на цялостната изпълнителска и звукова концепция на едно произведение, в което не виждам нещо много хубаво от позицията на истината и изкуството. От чисто търговска цел тези процеси са хубави, желателни и оправдани. Както вече писах, тези процеси са аналогични с процесите на "пълна промяна". Ако имаме една 100 годишна бабичка и с помощта на най-съвременни процедури я докарат дотам, че да изглежда 20 годишна, независимо колко милиони ще струва това, постигнат се идеални пропорции и т.н. и ако имаме едно 20 годишно момиче с естествена непипана красота, па макар и пропорциите й да не отговарят напълно на общоприетите стандарти, аз лично ще избера 20 годишното момиче. А който иска, нека да харесва 100 годишната "перфектна 20 годишна бабичка." Та пълната промяна, която се цели с въпросните процеси в музиката, са аналогични. Колко "големи" музиканти създават перфектни албуми в студиото? В които албуми едва ли не всеки такт е лепен, дори всеки тон, после всяка честота, динамика са пипнати професионално, за да се получи перфектното звучене? Да не изброявам, хиляди са нещата. Докато се стигне до пълната промяна. И понеже си китарист, ще те призная, а и не само аз, ако можеш да изсвириш на живо примерно Баховите сюити, в преработка за китара, на някой концерт, но така, че разбиращите слушатели наистина да се развълнуват от музиката, а не да се прозяват от скука и т.н. Това със сигурност може би ще го направиш в студио, но дали е възможно да го преживеем на живо? Та ето какво прави едно професионално студио: http://hi-mastering.com/bg/mastering.html#1 Отговорът на въпроса защо е нужно мастерирането се съдържа в раздел цени. Но е интересно как сте стига до това. Първо трябва да се внуши на човека, че без мастеринг е загубен, че ако ще Моцарт да е, за нищо не става, ако не му се приложи въпросната процедура. От друга страна му се внушава, че и най-бездарен да е, мастерът ще му помогне да се промени положително. И вече повярвал, човек разбира, че без тази работа не може да мине. Същото е примерно с всяко нещо от живота, когато трябва да се печели. Например с ваксините. Първо се внушава на хората, че ще бъдат поразени от страшни болести и ще умрат, ако не се ваксинират, и после, повярвали, те пълнят джобовете на хуманно настроените печалбари. Надявам се примерите ми да хвърлят достатъчно светлина върху разглежданата проблематика. Ето защо най-баналните, най-изтърканите и най-пренебрегвани истини ще си останат вечни. А именно за свирене, свирене и пак свирене. Нищо друго не помага, дори и Бог да слезе от небето, пак ще е безсилен пред мързела, търсещ лесните решения, гледащ по някакъв начин да се представи пред хората такъв, какъвто в действителност не е. Тази критика е и към мен. А също ще добавя, че въпросите за микс и мастер не са ме отминали и мен. И аз като участниците тук съм правил опити, сполучливи или не. Сполучливи дотолкова, че съм заблуждавал дори големи професионални музиканти с резултатите. Най-фрапиращият ми пример е следният. Преди 10 години записах нещо и го докарах да звучи - подир хиляди преработки - така, че предизвикваше само положителни емоции. Върхът на сладоледа бе, когато въпросният запис го пуснах на един от участвалите тогава музиканти и той не позна собствената си свирня. Понеже понастоящем изобщо не може да докара такова качество на изпълнение, каквото е на записа. И дори се скарахме с въпросния музикант.

Явно говорим за различни стилове музика. Аз говоря за акустична музика - симфонична, камерна и т.н. А по въпроса за най-висшия жанр, ще се огранича с един пример: На запад има едно такова звание, което се дава само на изключителни певци, а именно званието Kammersaenger. Тоест камерен певец. Но камерен певец не всеки може да стане. Малцина от най-великите оперни певци са достигнали до такова майсторство. На запад, особено в Германия не са глупаци и знаят какво правят. Същото е и с камерната музика. Всеки музикант занаятчия може да свири в голям симфоничен оркестър, малцина обаче се пробват в камерната музика и постигат нещо. Ето един пример: Преди години в оркестъра на БНР свирел един циганин. Съвсем случайно един ден разбират, че той бил нотно неграмотен и го изхвърлили. Но това не му пречело дълги години да свири успешно в този голям - в конкретен и в преносен смисъл - оркестър. Та да се върнем на нашия въпрос. Хиляди години хората са живели нещастно, в пълна заблуда, докато най-накрая, благодарение на техническата революция, на сцената на живота не оживяло единственото изкуство, което прави музиката слушаема. А именно изкуството на смесването и мастерирането. Допреди това нямало музика. Ех, колко сме щастливи, че живеем в 21 век! Не, не казвам, че записът не е нещо хубаво. Но дотук. Наистина има прекрасни записи без да са били подлагани на процесите, за които говорим. Една музика се миксира още в акустичната зала, диригентът, ако имаме по-голям състав, работи именно върху това. И ако разполагаме с достатъчно качествен стереомикрофон, аналог на слуховия ни апарат, от какво друго имаме нужда? Някои хора твърдят, че всяка музика се миксира и мастерира. Аз пък защо имам толкова много музика, включително и рокмузика, която не е обработвана, която звучи в пъти по-добре от най-прецизно миксираните и мастерирани записи? Отговорът е ясен. Просто не се задоволявам с общоприетото и търся нещо повече. А който търси, намира! Няма да коментирам останалите. Не е въпрос на вяра, а на нежелание да се потърси нещо друго. Няма да е зле да се научи за какво служи гугълът. Има доста неща, които могат да преобърнат напълно представите ни. Ще добавя само едно: единственото добре инвестирано време е времето, прекарано в свирене. В свирене и отново в свирене. Никакви патерици, протези, гримове, козметики, каквито са несъмнено процесите на миксиране и мастериране, няма да спасят некадърното свирене, няма да направят бездарното парче велико, нито дори слушаемо. Това може да го направи единствено майсторството на музиканта, талантът. А тези неща не зависят от никой друг освен от самия изпълнител. Така че съветът ми е: който обича музиката, който се занимава с музика и иска да свири все по-добре, просто да се занимава с музика, да си хване инструмента и без да мисли за нищо друго, да работи, да повишава нивото си, да се усъвършенства. И пожелавам на всекиго един ден да бъде истински оценен!

Така е, има едно направление в музикалната индустрия, което прави така. Но светът не се изчерпва с това. Има и други интересни направления. Само насочвам вниманието към едно от тях. А именно, че съществува направление, което не се занимава с микс и мастер, а прави изцяло необработени записи. И на пръв поглед изглежда, че такъв запис е много евтин, ползва се dummy head (kunstkopf) или просто стереомикрофон. Но всъщност това са доста скъпи записи със скъпо звучене. Какво имам предвид? Първо, че музикантите, които са записани, са наистина уникални и безценни. И второто, тонрежисьорът има задачата да предаде това безценно изпълнение с най-малко деформации. Тоест трябва да го предаде напълно непроменено. Примерно фирмата Pope Music с помощта на един стереомикрофон прави уникални и ненадминати неща. Може да се намери в нета например албума A Thousand Dreams на Lori Lieberman. Един ужасно стар запис, от ерата, когато микс и мастер едва ли са съществували като понятия, но атмосферата, качеството на записа, предаването на емоциите е така истинско и живо, че те кара да настръхваш, да се разплачеш, сякаш всичко се случва в този миг, пред теб, и те въвлича да го изживееш, против волята ти. Ето за това говоря. Стига човек да има желание, ще открие много неща, за които не е подозирал. Нека не разглеждаме едностранно и ограничено нещата. http://www.neumann.com/?lang=en&id=cur...100_description Ето как изглежда тази dummy head.

Все пак сме в музикален форум, за да се изказват такива твърдения. Всеки уважаващ себе си музикант знае, че камерната музика, с по 3-4 акустични инструмента, е всъщност най-висшият и труден жанр. Така че да си представим примерно един струнен квартет с късните Бетовенови квартети. Тогава, ако пропуснем микса и мастерирането, отново ли така ще говорим? Освен това насочих вниманието към нета, който всички ние ползваме уж свободно. Там има доста материал, подкрепящ тезата ми. Например може да се намерят доста записи с dummy head на големи произведения примерно от Рихард Щраус (Тъй рече Заратустра), на Вагнер и т. н. Е, щом един гигантски оркестър не се нуждае от микс и мастер, значи нещата не са точно такива, каквито някои хора искат да са. Все пак сме в 21 век и нека да разгледаме нещата в широчина, да ги видим как стоят откъм другата им страна. А не да се хващаме за една идея и да я дъвчим, сякаш сме хванали Бога за шлифера. Та моята теза е, че тези процеси са напълно ненужни при условие, че имаме един наистина професионално, съвестно, музикално и прочие направен запис. Няма нужда да променяме звученето на записа така, че да става "по-хубав". Той или е хубав или не. Но преди този запис е нужно едно безупречно изпълнение. Което ще рече, че музикантите трябва да са на световно ниво. Не миксът и мастерът трябва да са на световно ниво, а музикантите. Всичко друго е лъжа, кръпки, патерици, ефекти. Ще завърша със старата изтъркана, но вярна мисъл: Ефектът скрива дефекта. А поне за мен миксирането и мастерирането са процеси, подобни на процесите, извършвани в "Пълна промяна". Тоест цели се чрез ефекти и "технически операции" да се скрият дефектите, да се сложат протези на сакати изпълнения. Но това само прикрива същността. И представлява "пълна лъжа", а не промяна. Така че, музиканти, просто свирете, но така, че като някой ви чуе на живо, да се вълнува, да преживява музиката така, че да забрави всичко друго в живота си. Това е висшата мисия на музиката. Да ни пренесе в един по-висш свят, а не да ни вкарва в студиото, където да се разчита на техниката, която да направи това.

А изобщо нужни ли са процесите на миксиране и мастериране? Един от най-хубавите албуми, който съм слушал, е записан за три дена, без никаква обработка, без лепене, като на репетиция. Едва ли има по-евтино записан албум в историята на звукозаписната индустрия. Дори апаратурата е наета. Става въпрос за Ottmar Liebert и албумът му Up Close. (Имам го в оригинал и не мога да посоча торент за теглене, за жалост.) Какво е нужно за такъв запис от супер световно ниво? 1. Музиканти. 2. Някакво помещение, където да свирят. 3. Dummy head. А защо не просто един стереомикрофон? А, забравих, нужен е и човек да свърже кабелите и да натисне копчето за запис. Видеото онагледява думите ми. Нужно е само да се слуша със слушалки. Да, в случая има условия. Както за други записи също има условия - да се слушат на тонколони примерно. http://www.humblevoice.com/video/theatre/?mid=113444 В нета могат да се намерят записи на тестови дискове на Маранц, правени по същия начин, но така, че да се слушат и на колони. Малко, но много малко пипнати, за съжаление.

Благодаря много, всичко е ок!

Надявах се, че проблемът не е толкова сериозен, или пък е прекалено елементарен, та никой дори не си прави труд да ми отговори. Ако с тази програма все пак не става, може да ми препоръчате и друга. Искам на готовия запис да сменя каналите - левият да стане десен, а десният - ляв, - но това се оказва проблем, понеже никога не съм го правил, не ми се е и налагало. Отскоро записвам със стерео микрофон и нищо не мога да направя - просто така си записва. А защо са го направили така този микрофон, не мога да си обясня. Просто трябва да обърна в последствие каналите, за да си дойде всичко на мястото.

Налага се да сменя каналите на готов запис. Левият канал да стане десен и обратното. Благодаря предварително на отговорилите ми!

За първия въпрос - в малкия ЦУМ на Пиротска. Има на Ямаха, и евтини и скъпи. От 20 лв. пластик до 3000 лв. майсторски. Школа на български няма. Аз имам хубава практическа школа на холандски. Мога да ти услужа с копие. За втория въпрос - всеки музикален инструмент е труден. Не че не можеш да изкарваш звуци, но то и на пиано да седнеш, е същото. Тоест без учител забрави да овладееш музикален инструмент. Можеш ли да ме опътиш къде мога да намеря някой който да преподава уроци по блок флейта? В читалище "Проф. Андрей Стоянов", ул. "Искър" 62, София, има музикална школа, където има и преподавател по блокфлейта.

За първия въпрос - в малкия ЦУМ на Пиротска. Има на Ямаха, и евтини и скъпи. От 20 лв. пластик до 3000 лв. майсторски. Школа на български няма. Аз имам хубава практическа школа на холандски. Мога да ти услужа с копие. За втория въпрос - всеки музикален инструмент е труден. Не че не можеш да изкарваш звуци, но то и на пиано да седнеш, е същото. Тоест без учител забрави да овладееш музикален инструмент.

Не свири една октава, а малко над 2. Почти всички композитори от епохата на барока са писали музика за блокфлейта, на английски recorder. http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=1090765 http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=496914 Едни от най-хубавите творби за този инструмент са писани от Вивалди, Телеман, Хендел и др.