solo5

какво те топли дали са свободни ако искаш да ползваш някоя честота не става само да питаш и да я вземеш

Контрол Пад-а е впечатляващ и .... .... само толкоз Пък пича май не е най-удачният избор за представянето на китарата

страхотна визия има тази китарка за колко БГ левчета може да се напазарува в БГ ?

TerminalFrost това дето си го дал за пример не е ли юзер с ник Kazachok :think:

на сайта на фрути бупс мисля, че имаше видео туториали

а с някои маниашки слушалки няма ли да стане :think:

мерси пич ... сега остава да го дръпна целия сайт

Има и некоректни търговци, които винаги така казват Може да не са получавали от 5 месеца дадена стока, но все чакат в сряда или в петък и като отидеш все е свършила преди теб

Аз ги пействам от компа ми Не знам откъде съм ги събирал :think: За какво ми е да трупам постове :think:

повечето песни са на пиянски акорди, ама за купон нали на такива се свири

Малко чалгичка ... балада де ДВЕ ОЧИ РАЗПЛАКАНИ РУМЯНА [Em]Моите съл[Am]зи [H]няма да те т[Em]рогнат, твоето сър[Am]це не [H]знае що е [Em]болка. Припев: Две очи разп[Em]лакани, две сълзи го[Am]рещи, могат ли да [H]разтопят ледено сър[Em]це. Ти не знаеш колко ме боли, колко мъка ти ми причини. Припев:... Само ако мога леда да разтопя всички твои грешки мога да простя. Припев:..

ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА [Am]Вървят ли д[Dm]вама [Em]на дълъг [Am]път и път да [Dm]няма [Em]не ще се [Am]спрат. Ще бродят [Dm]близки [G]по таз зе[C]мя, [Am]ах, как не [Dm]искам [Em]да съм са[Am]ма. Решат ли двама, да дирят брод, в тях грейва пламък за цял живот, той пръска искри, скръб и тамян, ах, как не искам да съм сама. Делят ли двама една съдба, допрът ли рамо в една борба, ще никнат чисти на таз земя, ах, как не искам да съм сама (2)

ВДИГНИ ОЧИ Влади Тотев (Интродукция) Am|F|C|G|F|G|C|C|F|C|G [C]Това е [F]вече [G]кра[C]я [C]на дълга[F]та из[G]мисли[C]ца, [F]че сме жи[G]вели в ра[C]я [F]на всички [G]време[C]на. Това е вече края на тази сива приказка, която ни остави накрая на света. [Am]Отлетели[F]те меч[C]ти[G] [F]връщат [G]се при [C]нас. Вдигни [C]очи, [F]вдигни [C]очи...[G] Припев: Вдигни о[C]чи, виж този [Am]свят животът [F]днес върви нап[Am]ред, а не на[G]зад. Вдигни о[C]чи, светът е с [Am]нас. [F]Вдигни о[C]чи и [G]знай - ти имаш [C]шанс. Припев:... Реката виж, и тя върви по своя път, край своя бряг. И бентът се руши и днес... Днес няма път назад. Припев:(x3) Вдигни очи и знай - ти имаш шанс.

БЯЛА ТИШИНА Георги Минчев [C]Късен гларус [Am]над нас [C]прелетя[Am], [C]бързи спо[Am]мени в мра[C]ка препус[Am]наха [F]и подири[Dm7]хме пак [F]любовта[Dm7] в [F]топлината [Dm7]на [G#]устните, [C]но намери[Am]хме са[F]мо една[G] - [C]ти[F]ши[C]на. Беше тихо във наште сърца, беше тихо в очите притворени и стояхме със тъжни лица, и се вслушвахме в спомена, но дочувахме само една - тишина. [Cm]В нощта[F] птица[Cm F] [Cm]пак [F]лети[Cm F], [Cm]в нощта[F] ти[Cm]хо тъгува[F]ме [Cm]аз и [G#]ти. Над морето изгрява денят и блестят върховете на мачтите, кораб вдига отново платна да отплува със вятъра, а в платната белее една - тишина.

БЯГСТВО АВЕНЮ [G]Последна но[Em]щ, [C]а утре ме оча[G]ква път. [D]Поглеждам през прозореца, [C]дали навън вали. [G]Не ме е страх от те[Em]б, [C]не искам да оста[G]на тук. [D]Това което оста[C]ва да направя па[D]к е да бя[G]гам. За кой ли пъ[D]т аз призна[Em]вам пред теб, че не мо[C]га да бъда са[G]м. Бозброй годи[D]ни, годи[Em]ни наред аз не мо[C]га да спра своя бя[G]г. Защо повя[D]рвах на ду[Em]ми в които не вя[C]рва и малко дете[G]? Защо избя[D]гах? Защо повя[G]рвах? Дали дъждът навън, или студът във мен е това което спира моя бяг. Оставам тук. Не знам, дали страхът, че връщам се отново тук, като странник без подслон загубил своя дом, ме спира сега. За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. Бозброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете? Защо избягах? Защо повярвах? (соло) |:За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. Бозброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете? Защо избягах? Защо повярвах?:| x3

БУРГАСКИ ВЕЧЕРИ Бургаски [Gm]вечери, рибарски м[Cm]режи сръчно из[D]плетени от тънка мъг[Gm]ла. О, разка[Cm]жете ми, от къде в[Gm]зехте толкова [Cm]синя, доб[D]ра тиши[Gm]на. Не сте ли слизали ничком по гребена на уморените вечер вълни, дето почиват синьо-зелени бури родени от зли ветрове. Припев: [Gm]Там, край зеления [F]свят на мълчанието [Eb]чайки и гларуси [D]там де летят. [Gm]Там е закотвен [F]черния вятър, [Eb]мъртвия кораб на [D]стария свят. Ех, бургаски вечери като рибарски мрежи, сръчно изплетени от тънка бургаска мъгла. О, разкажете ми, от къде взехте толкова синя, добра тишина. Спомени, спомени идват и отлитат - стари приятели от минали дни. Вий не забравяйте кой ви остави толкова обич и толкоз мечти. Припев:... Бургаски вечери, рибарски мрежи, сръчно изплетени от тънка мъгла. Вий не забравяйте кой ви остави вашата синя добра тишина.

БОГАТСТВО ТАНГРА За [C]мен отдавна [G7]хората го[C]ворят, че [F]вечно съм без [G7]пукната па[C]ра, но [F]аз със всеки [E]съм готов да с[Am]поря[F] да[C]ли това е най[G7]-важно на све[C]та F G Живея на последния етаж в една мансарда, точно под звездите прозорецът е моята врата и аз вървя към тях и ги разпитвам Дали след време тука под звездите прозорецът ще има светлина дали тогава пак ще слушат "Бийтълс" и вечните поети ще четат Дали хазяйката ще идва рано с виенска кифла, с каничка кафе и вместо да попита тя за наема ще се усмихне - спахте ли добре И пак ли ще звучи невероятно за някой , ако някой пак твърди, че има най-голямото богатство един прозорец и безброй звезди.

БЛАЖЕННИ ГОДИНИ Георги Минчев Преди го[A]дини, когато ro[E]ck&roll-ът беше м[A]лад и да се свири на китара не [D]беше още зана[E]ят. Созопол [D]беше малък г[E]рад, а аз пе[A]вец световно непо[D]знат - Бла[A]жени години , ro[E]ck&roll-ът беше м[A]лад. Три а[A]корда на китара, ле[E]ко дрезгав г[A]лас и покорявах сърцата на мо[D]мичетата, в нашия к[E]лас. Всички [D]казваха за [E]мен "Под щаст[A]лива звезда е ро[D]ден"! Бла[A]жени години - ro[E]ck&roll-ът беше м[A]лад. Колко нощи във Созопол сме пяли до зори, колко сандвичи сме яли , нямахме пари. А без пари не пускат в ресторант, дори и най-добрия музикант - блажени години - rock&roll-ът беше млад. И ето - минаха години rock&roll-ът не умря, само Созопол , струва ми се малко застаря. Всъщност не, стан курорт и предлага хотелски комфорт блажени години - rock&roll-ът беше млад. И сега когато идва краят на песента, когато rock&roll-ът ни върна в младоста Нека всички пляскат с ръце, Благодаря ви от все сърце ! Блажени години rock&roll-ът беше млад.

БЕЛИТЕ МАНАСТИРИ [E]Продават се ма[Am]мо, Белите [Dm]мана[F]сти[E]ри, [Am]Белите мана[Dm]стири [F]Мила [E]мамо, с [Am]черните [Dm]ка[F]лугер[E]ки. Всякой се наема, манастир да види, Ала никой няма пари Мила мамо, Манастир да купи. Най се наело, туй младо търговче, Жълтото еврейче, мила мамо, Манастир да купи, Манастир да купи, мила мамо, С черните калугерки.

LET IT BE BEATLES When I find myself in times of trouble Mother Mary comes to me Speaking words of wisdom, let it be And in my hour of darknes She is standing right in front of me Speaking words of wisdom, let it be LET IT BE, LET IT BE, LET IT BE, LET IT BE WHISPER WORDS OF WISDOM, LET IT BE And when the broken hearted peaple living in the world agree there will be an answer, let it be for though they maybe parted there is still a chance that they will see there will be an answer, let it be LET IT BE, LET IT BE............... THERE WILL BE AN ANSWER, LET IT BE And when the night is cloudy there is still a light that shines on me shine until tommorow, let it be I wake up to the sound of music Mother Mary comes to me Speaking words of wisdom, let it be Refrain C, G, Am, F, C, G, F, C, Dm, C

АДАПТАЦИЯ ВАСИЛ НАЙДЕНОВ [Em]Спри не си отивай, ще ми бъде [H]тъжно, ще ми бъде тъжно без твоите ръ[Em]це. Не, не си о[E]тивай, днес ще ти нап[Am]равя [H]най-страшното приз[Em]нание. Под [Am]мостовете не шумят реки, ко[G]гато ти не си, не си със мен. Прис[H]танищата са пустинно тихи, ко[Em]гато [H]теб те [Em]няма. [Fm]Спри не си отивай, ще ми бъде [C]тъжно, ще ми бъде тъжно без твоите ръ[Fm]це. Не, не си о[F]тивай, ще ми бъде [bm]тъжно, [Fm]без твоите е[C]динствени ръ[Fm]це. Не, не си о[F]тивай, ще ми бъде [bm]тъжно, [Fm]без твоите е[C]динствени ръ[Fm]це.

Я КАЖИ МИ ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО [C]Я кажи ми [F]облаче ле [C]бяло, [G]от где идеш [F]де си ми ле[C]тяло? [G]не видя ли [F]бащини ми д[C]вори [Am]и не чу ли [F]майка да го[C]вори? Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора, чужди хляб делило? ти кажи й облаче ле бяло, че жив и здрав тук си ме видяло. И носи й от мен много здраве. Много мина, мъничко остана, наближава в село да се върна, да се върна майка да прегърна.

ХИЛЯДИ СЛЪНЦА ОРХАН МУРАД [Am]За тебе пак аз пе[Dm]я тази пе[Am]сен, [G]за тебе, моя съдба[Am]. [Am]Аз помня как в она[Dm]зи късна е[Am]сен [G]ти стопли мойта душа[Am]. Стопи леда на мойте дни самотни, сърцето лудо заби. (Т)и сложи край на мислите сиротни и върна мойте мечти. Припев: И хи[Dm]ляди слънца да засветят на този свя[Am]т тво[G]ятя усмивка ще ги затъмни[C], и всич[Dm]ки диаманти и злата да заблес[Am]тят, ня[G]ма да блестят като тво[C]ите д[E]ве о[Am]чи. Мислите ми все към теб, все към теб летят, видя ли те знам - ще спрат моите сълзи. И когато две сърца в едно затуптят, нека да се слеят нашите две души. Душата ми отново пак зове те, за теб живея аз. Знай любовта пролетта на тоз живот е- дано е вечна за нас. Обичай ме и аз ще те обичам до последния ден. И цял живот на тебе аз обричам- ти си всичко за мен.

УМОРЕНИ КРИЛА ДОНИ И МОМЧИЛ Em A D G Em F#m Bm [bm]Дълги асле[Em]и и прозаи[A]чни небеса[D] горщи о[Em]блаци парят тъ[F#m]рсещи крила[bm]. Дълги але[Em]и лабири[A]нти от цветя[D], цветът разли[Em]ен е нежду ра[F#m]дост и тъга[bm]. Уморе[Em]ни крила[A] небе[bm]то не дости[G]гат те уга[Em]сват над бя[F#m]ла дъга[bm].[bm7] Уморени крила под скънцето заспиват, а дъгата топи се в мъгла. Дълги алеи, прозаична тишина, тя носи мириса на откъснати цветя. Дълги алеи шепнат спомени безброй, светът различен е след всеки нов порой. Em F#m G A Em F#m G Bm

ТОПЪЛ ДЪЖД СИЛВИЯ КАЦАРОВА [Am]Нощта пресича моя град надлъж , пло[E]щадите отдъхват от мъглите , о , аз до[E7]чаках пролетния дъжд , из[Am]мил стъклата и душите . [Am]Долавям как се движи пролетта - в кръв[Dm]та ми , в соковете на стъблата и как се в[Am]ръщат тихи над света зе[E]лените лъчи на светли[Am]ната . [Am]Приветствам пролетните ветрве , ко[E]ито над земята ни минават - ще се из[E7]дигнат нови класове , ре[Am]ки ще бликнат в тихите дъбрави . [Am]Ще израсте висока буйна ръж , ще се съ[Dm]будят спомени изстинали - дъждът се[Am]га е само топъл дъжд , из[E]губир спомена за свойто [Am]минало . ПРИПЕВ... [G]Топъл дъжд , [C]чакан дъжд , п[E]лиснал в миг и отшу[Am]мял . [G]Как светът [C]изведнъж с[E]тана по-красив и [Am]бял . [Cm]Ще се завърне слънцето от юг и над гра[G]да във тая утрин рано ще мине с[G7]ветлият лиричен звук на [Cm]някое , на някое пиано . [Cm]Дъждът ще влезе в стаите при нас - из[Fm]митите стъкла ще се засмеят и нова [Cm]песен в утринния час ви[G]соките етажи ще за[Cm]пеят . Припев:... Топъл дъжд , [Eb]чакан дъжд , п[G]лиснал в миг и отшу[Cm]мял . Как светът [Eb]изведнъж с[G]тана по-красив и [Cm]бял .