SiNe_WaVe

Не мисля, че ти трябва мнение на специалист за мелодия. По състав тя не е сложен елемент на композицията.. Виж при хармонията вече е друго, защото там имаш повече зависимости между тоновете на мелодиите, които я съставят. Колкото до самостоятелна мелодия, както може би се досещаш, тя може да е или в конкретен лад/тоналност или извън всякакъв такъв.. но второто е почти невъзможно, защото в света съществуват безброй много ладове - мажорни, минорни, смесени ... и прочие. От стилистическа гледна точка мелодията може да съдържа или да не съдържа дисонансните мелодически интервали септима, дяволски скок и секстаскок без последващ в обратна посока след него. Въпреки, че тези интервали се славят като "опасни" сред класиците, ти гарантирам че никой няма да те бие през ръцете заради тях, ако самата мелодия съдържа израз в себе си, но там вече отиваме на възприятия и то чисто индивидуални.

Като начинаещ в композирането, мога да споделя един пример от началния ми опит: От време на време тегля midi-файлове на любими за мен песни, от любопитство именно към композицията и аранжимента. Отварям песни на Mike Oldfield... и забелязвам че става въпрос за хармонии, обикновено простиращи се на поне 3-4 октави. Изглежда в пъти по-сложно съставено, отколкото ми се струва само ако го слушам. И възниква въпросът колко гениален трябва да е един композитор, за да изгради такава плетеница без помощта на теоретични познания, но която въпреки това да звучи изумително добре ... вероятно за повечето това е невъзможно. И според мен именно в такива случаи има нужда от теория.. тя е един инструмент, който се използва там, където трябва и се игнорира там където пречи за постигането на търсения резултат. Ако след натискане на play прозвучаването не допада на композиращия, не виждам какво благотворно влияние може да е оказала теорията за конкретния случай. Ако нейното прилагане не прави композицията по-добра за слушане, е нередно да се счита, че трябва догматично да я следваме и то за сметка на себеизразяването си. Според мен търсеният нюанс в изграждането би следвало да е умелото комбиниране на творчеството с познанието.

Повтарям: Причината да знам правилата е експериментална. След като изтеглих файла и въведох паролата, ми върна грешка "CRC failed in the encrypted file.....".

За "объркването" - всички сте прави. И то не защото тези правила си противоречат с много примери, а просто защото са написани по объркващ начин, сякаш професор преподава на професор. Аз обаче искам да ги усвоя по друга причина, а тя е съвсем експериментална - да разбера кое правило работи в моя полза и кое - не(ето това е важно да се има предвид). Но за да стане това, то трябва да ги възприема по достъпен начин. Учебникът не е по хорова хармония. Той е просто по Хармония - за уточнение "Парашкев Хаджиев" е авторът, изданието е шесто. Прави ми впечатление, че такъв класически автор употребява много сложен академичен език, изреченията са дълги и трудни за разбиране от човек, който тепърва се хваща с композиране. Да си продължа мисълта... наясно съм, че неработещото правило не бива да се прилага.. даже четох някъде, че дори и Бетовен спокойно е нарушавал правилото за Voice Overlapping.. и нормално, защото не можеш да кажеш на музикалния гении, че е нарушил закон, когато произведението му звучи прекрасно.. с 2 думи, мога да сравня виждането си с това на Craig - това са просто "указатели", които не е излишно човек да следи.. защото в определени моменти биха могли да се окажат и източници на идеи .)) За повтарянето на един инструмент от друг - има се предвид оцветяване например на пиано с китара ли ? Но тогава не говорим ли пак за двугласие - пианото на основния тон... и китарата на квинта/прима/от него? И ако така се движат заедно, къде отива забраната за паралелните движения? Звучи объркано... по-скоро противоречиво.

В една книга за Хармония прочетох правила за свързване на акорди, а сред забранените хармонически последователности имаше неща, които фантазията не ми ги побра много: Пише, че са забранени "Явните паралелни квинти, октави и прими " между два гласа. За пар. квинти и октави схванах, но какво ще рече това паралелна прима, като прима е интервал 0 (което даже може да се каже и че не е интервал.) За скритите паралелизми пише "... забранени в случаите, когато се явяват м/у бас и сопран при скок в сопрана" - какво ще рече СКОК В СОПРАНА ? И още 1 допълнителен въпрос.. тъй като 2 едновременно изсвирени гласа не би трябвало да са в интервал 1 или 2 полутона, то същото ли важи ако вместо това интервалът е Октава + 1 или 2 полутона (12 + 1 / 12 + 2) ?