the_gorer

И аз знам, но и аз да кажа - скоси малко дъгата и готово. Не си струва времето и нервите да лепиш 2 см. връхче... Не е така. Ако го скъся, ще стане гнус. Пък и лепенето на това парченце на върха на рога не е чак толкова страшно.

Ма то тоя кит и върху пластмаса ли хваща? Супер! На етикета пише, че след 40 минути е готов за шкурене. Да кажем, че аз ще изчакам 24 часа. Наистина много сериозно се колебая дали да ползвам този кит или по стара и изпитана метода да си направя сам кит от епоксидна смола и фини стърготини.

^ WOW!!! Благодаря за съветите. Как не се сетих... Ще попитам някой, за когото знам, че е пробвал точно този кит. Например Overdrive.

И сега един въпрос за Overdrive. Понеже с гордост мога да заявя, че вече се приближавам до момента, в който ще нанасям кит и ще правя финалното заравняване и заглаждане на китарата, се стеих за оня кит, който купих преди месеци. Бяхме го обсъждали на кратко в някой от предните постове и ти беше споменал, че е добър. Интересува ме дали се втвърдява на камък след засъхването си или остава някаква мекост в него. На етикета пише "с висока еластичност". Разбира се, това, че е еластичен, не значи непременно, че остава мек, защото има доста неща, които са еластични и супер твърди в същото време (като например ресорите на Москвич дванадесетак). Тоя кит как се държи в това отношение? Може ли да се остави следа с нокът в него след засъхването му или е корав? Питам, защото не ми се отваря запечатаната кутия само за да проверя каква твърост достига след засъхване. Става въпрос за този холандски кит (в БГ само им слагат етикетите):

Направо е пИрефктно. А откъде да се смъкнат тез Guitar Hacks импулси? Поразрових се, но не намерих директен линк за смъкване.

Ето малко снимки. Тъкмо приключих с изрязването на голяма порция от тялото. Остава най-гадната част - извитите контури на дъното между двата рога. Това ще го оставим за след като се навечерям. Около нек покета засега няма да режа нищо. Знаете защо.

Много е надъхващо наистина. Самото излъчване на дървото и стабилността, която усеща човек като го хване са коренно различни от онази чамова сглобка. Пък и тук имам само 3 части + една малка за рога. Грифът и бриджът лежат върху една и съща масивна греда и вярвам, че състейнът ще е нечовешки готин. PS: Само за протокола: това тяло ще тежи седемдесет и пет милиона тона.

Баси мамата, тъкмо щях да почвам китарата тази сутрин и разбрах, че Вехтия е преебал много тежко любимия ми Москвич. Сега ще тръгвам да се занимавам с кашите, които е забъркал. Ето все пак няколко снимки на талпата - слепна Перфектно. После я циклих и стана като стъкло.

Можеш да го гланцираш отгоре с много ситна водна шкурка, след това с абразивна полир паста и накрая по желание да завършиш с восъчна полир паста. Ще стане огледален, но не съм сигурен дали ще стане прозрачен, защото мисля, че матовият лак е матов по цялата си дълбочина и не само по повърхността. Ако става въпрос за плътен цвят емай лак, който няма нужда да е прозрачен, тогава нямаш проблеми - просто го гланцирай по споменатата метода.

Да, мисля, че почна да става на камък.

Не знам. Много е странно, защото със същата смола, в същото съотношение втвърдител съм лепил доста неща и става като твърдо и здраво като кристал. Но в случая с оня стол не се втвърди и остана меко като силикон. Наскоро си правих смес от стърготини и същата епоксидна смола, с която запълвах едри неравности по старото тяло за китарата и след втвърдяването реших да мина всичко отгоре с оберфрезата. От фрезера буквално излизаха искри когато минавах върху епоксидната смола. Толкова е твърда - става като минерал. Но ето, че сега пак нещо не иска да втвърди, а не е като да не съм разбъркал втвърдителя минимум 6-7 минути. Мисля, че сега с печката ще стане, защото вероятно бавното втвърдяване е заради студеното време - тя под 15 градуса почти спира да работи, а под минус 5 градуса е абсолютно неактивна.

Аве нещо пак не иска да се вкамени тази смола. Може би защото е студено? Епоксидната смола се забавя при ниска температура. Сложих една печка да бичи директно върху слепената дъска. Ако това не помогне и не се вкамени, ще н**ба някого накрая.

Копелета, току-що слепих парчетата с епоксидна смола. Стискам палци този път да съм уцелил вярното съотношение смола/втвърдител. При предишен опит да залепя един крак на стол смолата не се втвърди и остана мека като дъвка. А ужким следвах инструкциите, да го е'а... Както и да е. Ако всичко е ОК, утре вечер ще имам готова талпа за тялото и ще мога да почна дълбането на нек покета и адаптера.

И в другия форум ми бяха споменали нещо по въпроса. В смисъл, че наклонът на жилките влияел на тона на китарата. Не знам дали е така, но според мен, това по-скоро е важно за устойчивостта и стабилността на тялото, отколкото за тона. В крайна сметка аз се спрях на варианта с праволинейно разположение на тялото и с добавяне на допълнително парче. За всеки случай - ако не помогне за звука, със сигурност няма да навреди. Освен това, реших да лепя с епоксидна смола, а не с PVA лепило - ще ми спести седмици главоболия с изравняване на дъските. Жалко за готиното лепило, ама кво да се прави - затрупай българските майстори с готини машини и пак ще осерат нещо. Ще се опитам още днес да ги залепя парчетата с епоксидната смола, за да може сабахлям морнинг да имам готово монлитно парче за тялото.

Абсолютно вярно. При китарите в най-ниския клас няма разлика в качеството между отделните марки. Всичките са един дол дренки, както се казва. Имам Скуайър Стандарт, кото съм модвал собственоръчно и в крайна сметак от него стана доста приятна китара. Повтарям и подчертавам - след нечовешки тежко модване.

Аз знам ОТКЪДЕ ще взема парчето. Разбира се, че от изрезките, ти да не си помисли, че ще нося нова талапа да ми правят парче от нея? Няма да има поастност да се орчупи, но единственият проблем ще, че ще се получи още един шев в китарата и съответно - още едно място, на което може да се напука боята. Не може. На ръка няма как да стане толкова прецизно. Дори напротив - ще се осере още повече, отколкото е осрано в момента. Пробвал съм да заравнявам дървени парчета чрез търкане върху стъклен плот с шкурка отгоре - винаги стават лайна с праз.

ОК, копелета, вземах си талпата от дърводелеца. Той я разряза на три парчета и ги оквадрати на абрихт и щрайхмус. Но, както и очаквах, отново има проблем. И то повече от един. Първи проблем: Трите отделни парчета не прилягат плътно едно към друго. С други думи, майсторът-дърводелец не си свърши работата. Сега очаквам хората, които имат опит с "майстори" да попитат: "А нещо ново има ли?". Ами не - очакваше се. Когато сложа парчетата едно до друго, за да ги лепя, между тях има просвет от 0,5 милиметра, което предполагам означава, че ще трябва ОТНОВО да ползвам епоксидна смола, а не супер готиното немско PVA лепило, което ми подариха. Втори проблем (или по-скоро дилема): Чудя се дали да залепя парчетата така: ИЛИ Така: Чудя се също и дали да лепя фурнир отгоре върху лицевия панел, за да не ми се напука боята по сглобките после, но по всичко изглежда, че ще я пропусна тази част, защото: 1. Няма откъде да взема фурнир. 2. Ако залепя трите основни талпички с епоксидна смола (както се очертава), талпичките няма да се движат след залепянето (както става при лепени с PVA лепило части) и няма да напукат боята. 3. Не виждаям смисъл да слагам 1мм слой лепило, за да залепя 1мм слой дърво. Както и да е, това с фурнира ми е бял кахър. По-неотложно ми е решаването на първите два проблема и, за съжаение, ще се наожи да забавя темпото, да не прав янищо засега и да не бързам с лепенето на новото буково тяло докато не си изясня нещата. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Не си никак далеч от истината. Свирил съм на всякакви китари, правени от какво ли не - като почнеш от махагонови Епифони, минеш през липови Ибанец, чамови Кремона, поръчкови копия на Стратокастер от ясен и стигнеш до агатисови и шперплатови Скуайъри и съм се убедил, че дървото е последното нещо, което влияе на тона на ел китарата. Всичко е в адаптерите, които, както знаем, са хиляди видове и всеки вид може да промени звука от дадена китара (независимо от какво дърво е напраена) до неузнаваемост. Дървото има значение за състейна. Мисля, че букът ще извади готин състейн. Освен това си спомням, че Пакман хвалеше и звука на сухо на някаква китара с тяло то бук. Май ставаше въпрос за китарата на АХЕ от форума.

Утре е денят на истината. Да видим дали оня тип ми е направил дъската.

ОК, пичове, току-що оставих талпата при един дърводелец да ми оквадрати страните, които ще се лепят. Той я взе със супер голяма неохота и след дълго обмисляне и правене на физономии ми каза, че може би, евентулано, вероятно, ако стане, понеже, обаче, нали, защото ще се захване с оквадратяването чак в неделя. Ако тоя наистина свърши работата като хората, ще взема оквадратената талпа от него и ще я нарежа на три парчета. След това залепя тези три парчета, за да направя от тях достатъчно широка планка за тялото. След като стегне лепилото, пак ще трябва да занеса новополучената широка талпа на същия дърводелец и да го накарам да ми я изтъни на щрайхмус докато дебелината стане 4,5 сантиметра (тя в момента е 5+ сантиметра). Хайде пожелайте ми успех и дано да не ми окенза материала, че съм ходил на ПМГ*** да го търся. ***ПМГ = оригинално това е съкращение за Природоматематическата гимназия във Велико Търново. Но същия акроним се ползва шеговито и за "Пичка му Майна в Гъза"

Да, и аз донякъде съм щастлив от новата придобивка. Остава да се мисли как ще я гласим с лепенето. В склада и в цеха на дърводелната имаше огромни талпи от череша - бяха широки точно колкото да се направят 3 плътни тела на китари от едната талпа. Нечовешко зверски бяха, сигурно от 500 годишни череши, но аз исках нещо по-твърдо и с еспрях на бук като точен заместител на келна в звуково отношение. Огледах буковите талпи, които бяха там в наличност и от всички широки, но усукани на тирбушон, най-права се оказа тази твърде тясна талпичка. Нямах избор - взех нея. Затова сега ще си боля главата как да я лепя и най-вече как да оквадратявам отделните парчета преди лепенето. Злокобната комунистическа лелка, която ми даде талпата отказа да я даде за изравняване на абрихт на някой от двайсетината майстори, които през това време бяха насядали и пиеха бира до машините около нас в цеха. Да не ги безспокоим хората със задачи, защото са на работа и трябва да си почиват.

Слава на Аллаха и на Мохамед, неговия пророк. Намерих букова талпа за тялото. Става въпрос за талпа, широка 15 сантиметра, дебела 5 сантиметра и дълга метър и осемдесет. СНИМКИ: Остана само един голям проблем - да намеря някой дърводелец, който да ми нареже талпата на три части и да ми оквадрати страните на частите, където ще се срещат двете тесни повърхности за лепене. След това ще трябва да закарам оквадратената талпа обратно в нас и да я залепя. След това ще трябва отново да занеса талпата обратно при дърводелеца, за да мине новополучената талпа от слепени части на абрихт и/или щрайхмус. Ще си поиграем на ела си иди си (AC/DC). Дано всичко това да стане скоро, че вече не издържам с тая китара. Крайно време е да засвирва зъл метъл.

Излезе версия 3 на Гита Риг. http://www.native-instruments.com/index.php?id=guitarrig3 Ако вече е дискутирано, трийте.

Няма такова нещо като класическите да стоят на левия, а електрическите и уестърните на десния крак. Няма и никакъв смисъл да е така. Колкото по-вляво, толкова по-добре. Но знам, че тук любителите на коремните сола ще възразят (кормени сола = когато си сложил китарата на десния крак и се мъчиш някак си да си завреш ръката между корема и грифа, та да си изсвириш солото в 19-та позиция).