jrahnev

От година упражнявам на Washburn T-12, пише че е китайски, сега колко е китайски незнам - с тези ментета напоследък , от тона не може да се очаква кой знае колко, но за парите си толкова. Та преди две седмици реших да пробвам от един приятел Squier p-bass, понеже си казвам че може би ще има нещо от Фендер. Две седмици се мъча и не успявам да намеря подход към тази китара, най-вече че струните бръждят на доста голяма височина от грифа, вярно е че като звук е по-отчетлива, но направо си измъчих ръцете. Гледам по снимките на оригиналните Фендер, колко близко са струните до грифа.... А бе, въобще това Squier май е голяма тояга. Връщам се на моя Wasburn, поне е с претенции за доказана марка, а онова не стига че не е Фендер, ами и то имитация. Между другото говоря за "афинити" серията. Всъщност, проблемът в цялата история е че много исках някой ден да си купя Jazz bass, и ако не мога и там да намеря подход към грифа, ще бъда много много тъжен. Кажете бе хора, така ли ще е?

много кефиш братле с тоя портрет на Трейси

не съм я чел тази книга, но наистина най - чистосърдечно се изкефих, защото досега не бях попадал на подражание в такъв смисъл, басист спрямо соло китарист, на времето се кефих на Флий с татуировката си на Хендрикс, но тук става дума за нещо доста смело и революционно.....в никакъв случай не смятам че откривам топлата вода все пак а относно химията - надали тя ги е направила такива големи музиканти, казвам го към по - младите

Бях слушал Джако Пасториъс преди време с Джони Митчел, вчера и днес се разрових в You Tube, и в изпълнение - Портрет на Трейси, ми направи впечатление, как накрая Джако усили разни кривящи ефекти и направи една микрофония подобна на тези на Джими. После внимателно се загледах в движенията му и намерих страшно много прилики в сценичното му поведение. Днес гледах още едно клипче, където пък просто си свиреше темички изцяло Хендрикс, и размахва тялото си и китарата точно като него. Примирявам се с факта че никога няма да свиря толкова добре като Джако, но пък се изкефих че и той е фен на батко си Джеймс Маршал Хендрикс. Кво ше кажете, в подкрепа на тези мои импресионистки прозрения.

мерси за отговорите, ще пробвам пък каквото ще и да става, може да си създам стил на "недотам дългите пръсти" , само трябва да избера китара до 600 лв. и почвам

Пичове, мисля да се захвана с бас, това е прекрасен инструмент и споделям мнението че дори и с два тона може да се направи много музика, обаче имам следния страх - дължината на пръстите, щото едно мнение се носи из хорските усти, че басист задължително се става ако са ти по - дълги пръстите. Не че моите са от най - късите ама знам ли. Споделете мнения, колкото и абсурдно да звуча

за днес е предостатъчно, пак благодаря!

мерси много, а ти с колко дебели струни свириш, щото ми препоръчаха Ди,дарио 13-ки, какво ще кажеш за тях

Здравейте, нов съм за форума, а и с китарата въобще. Много се кефя на Джими Хендрикс, а от скоро и на Джо Пас, и си мисля че неговият стил ми е по достъпен вече като натура и настроение(за Пас става дума). Та, въпросът ми е - трябва ли да се уча да свиря с пръсти за да изкарвам тези готини джазови акорди или и с перце става, щото вече отдавна съм почнал с перце. Да поясня че съм имал предишни несериозни опити с китарата.