Steff

За струните специално MusicMan звучи най-добре с ErnieBall, което е логично, като се вземе предвид, че двете фирми си сътрудничат, съответно MusicMan правят тестове на басовете си с точно такива струни... а и опита ми е достатъчно показателен за самия мен-свирил съм с над 20 различни марки струни, с ЪрниБол звучи прекрасно, само че... на 2рата седмица, при интензивно свирене брилянса им се скапва, почват да се пълнят с какви ли не неща(кожи от пръстите и други интересни такива) и заминават... Най-доброто решение за мен са струните Elixir на фирмата Gore, които звучат супер изравнено във всички регистри и честотен спектър, а хората са се сетили да ги покрият с някакъв супер тънък пласт найлон-т.е.-като капсуловани в него са, което ги предпазва от всякакъв тип мръсотия, пот, и другите нещица, които влизат в намотката и скапват тона.Съответно и цената им е по-висока-5стр. комплект ErnieBall нормално струва около 60лв, а същия Elixir е около 70 долара... Само че ако първите издържат максимум 2-3 седмици, вторите пазят един и същ добър тон около 4-5 месеца при натоварено свирене .Мисля, че си струва, само че все не мога да събера пари да си купувам нови комплекти, а и засега нямат вносител в България, така че-да живеят братовчедите в USA . За малко повече инфо - http://www.elixirstrings.com/ .

Тъй като понятието "груув" е нещо, с което много често се спекулира, както и употребява погрешно, а от друга страна-много потребно за всеки един музикант, бих искал да попитам за мнението на колегите-какво точно разбирате под "груув", и възможно ли е според вас, ако го нямате като дарба, да се придобие с много работа или разбиране например?Моето мнение ще споделя по-късно .

Бих искал да добавя, и дори да предложа да се отвори нова тема-"Що е груув и има ли то почва у нас", тъй като току-що видях поста на колегата Асосас (това от гръцките цигари Асос ли произлиза ? ). Груува е дума, която спокойно можеш да сложиш на мястото на "музиката" в цитата на колегата Tеодоси Спасов-ако го имаш, може да го доразвиеш и да се научиш дори да го контролираш.Ако го нямаш-учиш го математически и почти никога не го овладяваш добре-естествено защото той няма нищо общо с математиката . Колкото до свиренето с чувство-това важи за всеки един инструмент... не, за всяко едно изкуство .

Понеже питаш как е, а не как трябва да е, според моите лични наблюдения, най-масовото е следното: басиста обикновено не се чува, но за сметка на това от време на време като реши, че трябва да изцепи някой филл, на някое нежно парче изведнъж странни звуци с неопределен характер те бодват в ушите... другото масово е басиста да не се чува, или малко по-добре-по тътена да се усеща, че в групата има басист... Иначе, според мен също на първо място трябва да се вземе предвид стила-ако е някакъв от видовете джаз, си правя тон с повече среди, за да се чуват ясно и отчетливо партиите, унисоните, или солата, а при нужда от "контрабасово" акомпаниране-просто си усилвам малко ниските от самия бас и свиря максимално вляво-над края на грифа.За фънк-подобна настройка, но свиря по-вдясно и приглушавам тона от лява ръка-по този начин не е трудно да се получи звук тип "Tower of Power".За поп-няма стандартно положение на дясната ръка-аз лично доста променям разположението й, в зависимост от самата песен, правя си тона малко по-топъл и с малко повече ниски, но във никакъв случай бумтящ.За поп специално не бих казал, че звука трябва да е прекалено присъствен-все пак там акцента пада най-вече върху пеенето, или солото на китарата, и т.н.За рок-почти същия тон като за поп, но с малко повече високи, а дясната ръка отива максимално надясно и свиря доста по-атакуващо, присъствено, на моменти и с по-голям натиск-така може да се получи илюзията за "драйв". Все пак свиренето зависи строго от характера на човека-ако си тих, скромен и свит-баса ти почти никога няма да се чува , ако си непостоянен човек, такова ще е и свиренето ти... Аз като цяло съм малко агресивен, но полагам усилия да го контролирам-такова е и свиренето ми-почти винаги се чувам, но внимавам да не съм прекалено силен или присъствен в неподходящи моменти .

Аз пък никога не съм се разпявал, пея от много време и не съм имал проблеми, освен ако не пея преди обяд, или ако не съм препил и препушил и най-важното-недоспал.

Сигурен съм, че и моя бас ще звучи супер през такова нещо Никич, ама моя не звучи със SWR, брат ми... поне не толкова добре, че да му оправдае високата цена.

Аз съм опитвал много различни кубета и глави с колони, но не мога да кажа че има стандарт за добро звучене-тоест отново е важна взаимовръзката кубе-бас-музикант... Моя бас например не звучи с хубаво с една от най-реномираните марки-SWR Red Head... с Беринджър звучи доста изцъклено, но не обемно, на Трейс Елиът съм пробвал само транзисторни-същия аспект като при Беринджър, но с малко по-добро качество. Харесва ми комбинацията с не особено известните глави Hartke, и с Ампег-но само ако ще се свири рок.А и в крайна сметка, много е важно кой какво точно иска да чуе .

Да, доста е модерно напоследък да се слуша Виктор Уутън... все пак не е лошо да не се забравя, че баса е инструмент за акомпанимент и оттам трябва да се тръгне... защото аз лично съм свидетел на много, ама на много криворазбрани Уутън-щини, Марк Кинг-щини и Джако-вщини, при които проявата на добро владеене на инструмента се превръща в циркаджийство, и то зле изпълнено-тоест като клоун, на който никой не се смее... тъжно е малко . Всичките гореспоменати наши идоли са по-скоро новатори-да копираш един такъв човек означава много неща-ако щеш и сходна душевност с този, когото имитираш... да разбереш той защо го прави, не само как и кога.Не трябва да се пропуска стила, в който свирят тези хора и да не се забравя, че едно такова свирене е подходящо единствено и само в такъв, или подобен стил.Баса всъщност е един много труден както за овладяване, така и за осъзнаване инструмент-и то точно, защото най-лесно се достига някакво начално ниво, оттам всеки си мисли, че е много лесно да се свири на бас-само да щипнеш тук-таме, някоя бързинка да вкараш... да, ама не . Само че, като слушам разни колеги по разни групи... едва ли ще има много съгласни с мен-не такива, които ще кажат "да, така е, прав си" тук във форума, а такива, които следващия път когато понечат да "отсвирят" нещо на края на квадрата, ще се замислят поне малко "дали" и "как точно" и "има ли нужда" .

Пръсти в Илинеци нема... а и да има, кой знае к'во ще можеш да изсвириш с тях А за алкохола-няма лошо, всеки си знае кога и колко му влияе-аз например удрям от време на време до 3-4 малки по време на свиренето-не ми пречи

EcmJаzz, Вебер всъщност не е ли само контрабасист?Поне това, което съм слушал аз, беше изпълнено на контрабас...

Зависи от много неща бе хора, най-вече от човека... аз не съм ходил на нито един урок, нито чета ноти, ама смея да твърдя, че свиря сносно на бас и пея не по-зле...Аз съм се учил в практиката.

Пръстенца, пръстенца... и малко мозък и душа.Иначе материално-всичко има значение, дори твърдостта на метала, от който са изработени прагчетата, дебелината им, дървото, фингърборда, разположението на адаптера, на магарето и т.н. и т.н. ...

Хахаха... Topsun, има една такава работа май ))))

Aз поне няма да те обявя за еретик-бандата е страхотна....Басиста ме кефи, въпреки че свири доста Wooten'ски(не че Уутън е лош, ама никога не съм харесвал копията)...самото чувсто, извиращо от парчетата им, ме смазва направо... много мъка има в повечето... Иначе всеки може да се научи да "изсвирва ноти"...

N1. Ако си наясно с Хетфийлд и компания, трябва да знаеш, че те нямат много-много думата Или може да съм със стара информация всъщност... само се сещам, че Боб Рок им разказваше играта по всички параграфи, особено на датското гъзе Ларс... N2. Jaco Pastorius е гениален не толкова със уменията си да свири на фретлес, въпреки че го прави по уникален начин, както съм споменал, той е един от най-любимите ми.Той внася нов смисъл в инструмента "бас", но според мен най-забележителното е умението му да импровизира върху хармониите на онова куку Завинул...абе, не са земни тия хора

Ето ти и моето...Хубаво е да се знаят нотите, но се опитай да вадиш нещата по слух.Може да ти е доста трудно в началото(зависи колко талант са ти изсипали с кофата ),но по този начин според мен има много по-голяма вероятност да вникнеш в музиката-каква е и защо е.Тоест-запиши се в първи клас и учи...техническите способности са в реда на нещата-те ще си дойдат.

...С две думи-една хубава бас-глава с колона...Аз лично предпочитам бокс с четири десетки, правят звука страшно конкретен, категоричен.Може с една 15` отдолу эа повече ниски.Въпроса е, да намериш подходящата марка усилвател за инструмента, с който свириш, защото не всички скъпи и хубави глави звучат задължително добре с различните басове.

1.Tony Levin 2.Jaco Pastorius 3.Geddy Lee 4.Mark King

А основната идея е, че се получава звук, подобен на slap, но доста по-мощен, а и перкусивното свирене става доста по-различно и интересно.Абе като комбинация между бас и барабани е...пусни си Big Time на Peter Gabriel, там най-добре се чува.

Поразрови се в нета, ще намериш снимки, на които се вижда как се свири.Даже на един японски сайт(японците са маниаци )има точните размери,снимки,инструкции за изработване и т.н. За дължината-на Тони Левин са си му удобни . Обляга си палеца на горната част на тялото на баса(извивката над адаптера) и му идва точно...това ме накара да се замисля, че моите ръце явно са по-големи, защото ми дойдоха дълги.Срязах единия, оказа се много, а и се загуби инерцията от размаха-съответно ефекта и тона не бяха вече същите.Оттогава се каня да си направя нови, със средна дължина, ама като се сетя, че тези ги правих около 4 часа с комплект кухненски ножове и се отказвам

Ако позволите и аз да вмъкна скромното си мнение... Според мен е строго персонално с какво да се свири на бас, и естествено-зависи от стила музика.Аз например свиря предимно с пръсти, но има песни, които изискват да се свири с перо.Зависи също от начина на свирене на човек-аз изобщо не се радвам да свиря дабъл-хенди на баса...Предпочитам постигането на абсолютен синхрон с барабаниста-така, че да звучим като жива машина, иф ю ноу уот ай мийн...Иначе за другото-мазолите са най-малкия проблем, по-страшно е, ако те болят китките, защото при неправилна постановка може да се стигне до неприятни последствия. Никой нищо не спомена за един друг начин на свирене, затова с удоволствие ще се възползвам да го вмъкна тук : http://www.innerviews.org/inner/levin/funkfingers.jpg Аз си направих подобни... много трудно се свири, но звука е несравним Толкова от мен.

Жегата е особено топло нещо... Появява се през лятото, а също така и през зимата от време на време в Stateside и О!Щипка . Поздрави

Аз свиря с MusicMan Sting Ray 5 от доста време и не мисля, че бих го сменил... Доста твърд и конкретен тон, богат на ниски честоти под 80 херца...За мен е идеален за фънк,поп и рок, но му липсва среднистия тон за джаз, така че се надявам някой ден да събера пари за още един, Fender Jazz Bass например Удобен е за свирене, грифа е по-широк от на Warwick и по-тесен от Alembic. Снимка-тук : http://uk.pg.photos.yahoo.com/ph/stefanmar...9c8.jpg&.src=ph