Практиката е доказала,че добре би било озвучителя да познава съответната група и репертоара и.
.............
да свириш със Зумче за стотина кинта и да звучиш като с лампов Маршал зад който бог знае каква периферия има, няма как да стане/.
А, е т'ва е приказка! Ама, за да стане това озвучителя трябва да прояви некъв интерес, да бачка за тебе, за да бачкаш и ти за него. Трябва да ти е приятел един вид, да ти помага, а не да те насира, щото сте му антипатични или стила ви, разбираш ли, не го кефел (а тоя проблем е доста често срещан у нас).
По скоро проблема е, че някой пичове имали някакви кинти и си накупили техника. Всеки знае с апаратура се изкарват пари. А що се касае дали озвучителят се кефи на стила това вече е въпрос на професионализъм, който виж при българските саундмейкъри в повечето случай ЛИПСВА. В различните стилове музика има различни инструменти на които би трябвало да се наблегне.
Да не говорим за факта, че всеки стил си изисква своя баланс. Абе в общи линий то си до музикална култура и интелигентност. Не съм сигурен но все си мисля ,че и самата група е фактор за допринасяне на качествен звук. Никой не може да отрече,че не е минал по пътя когато групата не може да се намери на сцената. Тогава и господ не е в състояние да оправи мазелото. Фрашкано е стъпанари, които звукват някакъв лайф без да се интересуват за какво иде реч, важнодо е да приберат кинтите. Така тъпанарката му не може да вдене,че интереса е взаимен. "Аз работя за теб, а ти за мен" - май качествената комбина е по ефективна от соловата изцепка. /поне така си мисля/