HanSolo

Мислиш си,че можеш да свириш колкото Иво Иванчев ли,или навярно отдавна си го надминал....... .....или просто,да кажеш браво на някой,който е тук и резултатите му са видими е унизително?

Много се чудих по какъв начин да пиша по тази тема,и понеже имам всички права да се самоопределям като барабанист ще дам най-доброто от себе си,малко на майтап,но все пак сериозно.Първо и основно правило за всеки барабанджия е да бъде естет.Като се започне от това как ще си нареди барабаните и се стигне до впечатлението оставящ у нежния пол.Относно свиренето и посланието в него,възможностите са безкрайни.Всеки сам по себе си е индивидуалност,носеща собствен заряд,емоционалност и музика.Критерийте на човека в случая,са важни(не случайно казах,че трябва да бъде естет),започва се от това какво свириш,какво искаш да бъде внушението от свиренето ти,и какви са чисто музикалните ти възможности(не ме е страх от талантливите,страх ме е от трудолюбивите).От там нататък най-важен е баланса между свирене и всичко останало.Ако дадения човек се е насочил преди всичко към музикалната страна на нещата,той трябва да може да грабне публиката със свиренето си най-напред,но тук опираме до нивата на която се оре(възможности на стила и други такива),все пак дадени стилове имат естетически ограничения и не е уместно да се пркалява с ръсенето на картофи(получава са нещо като-Много хубава музика ,ама барабаниста ми наду главата).Балансираното съотношение музика-шоу,винаги дава най-добър резултат,естествено когато можеш да си го позволиш Масовата публика слуша с очите си,и колкото по-рано се осъзнае значението на това толкова по-добре.В интерес на истината и на мен ми е неприятно да гледам добре,че и виртуозно свирещи хора който изглеждат като завързани на кола на мъчението,и кола е на мястото на столчето.Относно всичко останало,барабаниста винаги трябва де е може да носи хардуеър и групата на гърба си,да изглежда винаги добре(основно правило) и по възможност да е пич(иначе е просто човек тропащ на барабани).Изобщо цялата съвкупност опира до това,дали и днес ще успеем да бъдем с най-хубавата мацка от публиката,(за количествените натрупвания си има певци)щото сме естети а един естет не може да си позволи слабо! :read:

Яяяяяяяя,някой редактирал темата Изчезнали ми мненията! :read: Що ли пък точно тази тема е редактирана???????? Питам аз,и отговор не искам,защото ми е ясно,пък и не само на мен.Все пак доста народ се посмя на "Саймън Филипс"!

Един барабанист,не бива да бъде сноб ,не дръж на тия неща! "3 в 1" на Ъпсурт е най-добрата комбинация

Просто беше ужасно готино,да имаш нещо което другите го нямат.Виж как звучи:"маслен",горе-долу като газови,двойно-действащи амортесъори!Що трябва да си разваляме удоволсвието с уточнения!

Ебати спомените,ебати чудото!Беше едно време ум да ти зайде! Първия "комплект"беше от училищни соло барабанчета,имах три-соло,и два "тома",за каса не можех и да си помисля,касата я свирех на единия от томовете с ръка.След това-паметен миг,от "Деница",за грандиозната сума от 32лв. първият 20" чинел "Трова",виждаше ми се като извънземен,и на звук и на визия.1987г.,първите "Амати"който май бяха произведени в зората на социализма,трябваха ми около три месеца да ги стегна за да мога изобщо да ги сглобя,и да изкарам някакъв звук от тях.По магазините тогава се продаваха и "кожи",ако си много голям късметлия,можеше да се уредиш с 14" "Конрад"-пластмасов,иначе обикновено се караше на свински кожи,които за да ги сложиш трябваше първо да се разкиснат,и понеже нямаше обръчи много внимателно да ги хванеш,щото като изсъхнат ставаха като тенекия.От време на време,се минаваше през култовите "музикални магазини"за да се порадваш на новите "Амати" за космическата сума от 1100лв.След това сбъдната мечта-"Тактон" с метално 14' барабанче,12",13",16",22",с четири чинела "Отрова"+фус от същата марка,и педал "Премиер"(с тоя педал избивах рибата).След това "New Sound"-космически,отворени барабани,томове от 10" до 16",оригинални стойки,маслен педал "Тама",въобще ебати гъзарията!После дойде скуката започнаха да излизат някакви неща по магазините и на секънд хенд,първи "Pearl",нови чинели "Пайст" 502,от Цецо-Дебелия и т.н.Изобщо изчезна тръпката,имаше всичко и трябваше някой само да свири!Позагубих умения по моделизъм,и стругарство,изобретателноста ми западна,въобще деградация!

И освен всичко изброено,взимаш накаква яка лепенка(има една много здрава лента по магазините),и лепиш по ръба от вътрешната страна(за естетика),щото иначе късането е гарантирано!

Юз е част от музикантския фолклор!!!!!!!!!!!!!!! Вярно е,много си прав imperor,обаче: 1.Нормалните хора трудно правят разлика между музикант-виртуоз и музикант-измамник,тук границата е много тънка,за повечето той е просто музикант,колкото и парадоксално това да звучи за всички останали колеги. 2."-Абе има един там от ваште...........",демек всички под един знаменател,да ама аз не искам да ме поставят редом с фолклорното величие,защото нямам нокът на малкия пръст да деля на четири Русенското с думите:Мезете пичове!,досеганикой не ме е видял да си бъркам в ушите,и след това да слагам в уста поредната потна семка,на нося панталон ушит от старо плюшено перде и т.н. мога да продължа до утре. 3.Обикновено където мине Юз,след това никой не ще и да чуе ,за концерти,спонсорство и т.н.,спомням си как си беше изпросил пералня от накаква фирма. 4.За незапознати(каквото е болшинството),докато разберат за какво явление става дума-вече са изгорели! 5.Пейо поне се къпе редовно,това донякъде компенсира липсата на талант,в неговия случай! Аз казах! ХАУ!

Мога да ти помогна единствено с това,да ти кажа какво аз не бих си купил.Не бих дал пари за марки като "Stagg",и всичките им производни,от този клас.Имай пред вид,че в Германия(това го видях лично),сетове от тези микрофони се продават за по 100евро,така че прави си изводи сама.Първоначално заблуждават доста успешно,но изобщо не се знае кога ще спрат, гледай да са възможно най-надеждни.Шуровете не са много лоши,но за качеството което предлагат са прекалено скъпи.Аз лично имам "Senheisser" 604,за томове,"Shure"57 за барабанче,и "Shure" плочка за каса,ползвам ги вече около 4 години,отнесли са и доста случайни удари,но досега не съм имал проблеми.Имат щипки,което ги прави изключително удобни.Купуването на микрофони е най-вече въпрос на възможности,така че избирай най-добрия вариант по това кое доколко е здраво,защото при всички тези вибраций,има огромно значение.И помни едно нещо,че евтиното винаги излиза скъпо,това важи с особена сила за муз.инструменти.

Снощи след концерта на "великата" група БГ Рок,и Глен Хюс,си зададох следният въпрос: Има ли някакъв начин лицето Иван Лазаров-Юзбашията,да спре да нарича себе си барабанист,и по обобщено музикант????????????? Лично на мен ми е обидно,да бъда поставян в една и съща категория,вселена,галактика с този човек. За сведение на щастливците,недокоснати от величието на Юз,това е първият и единствен човек,документиран от БНТ,в едно предаване наречено "Поп-Рок Шоу",на една друга култова личност,как краде в ефир педал за барабани "Амати",има и много други такива случай,но те спадат в графата частни. Всякакви коментари,предложения и разрешения на проблема изпращайте на "Ебем,Бием,и Трепем наред"ООД,момчетата са сериозни! :killyou:

Това с изчерпването откъм идея е много гаден проблем.При мен обикновено добрите хрумвания идват,едва след като съм записал даденото парче или албум,или казано по-просто,след дъжд-качулка.Процеса протича по-един и същи начин винаги,и вече взех да го разучавам,за да мога да избягвам грешките на растежа.Първоначално разучавам парчето,идват ми много идеи,импровизирам,след това позачиствам глупостите,минава първоначалния ентусиазъм и хъс,и започвам да откривам,че всъщност,повечето от изсвирените неща граничат,с безидейната рутина.Обикновено това се случва точно по време на записа,когато реално чуваш какво свириш.Номера е ако можеш да си го позволиш да го презапишеш след седмица-две(това върши работа,пробвал съм),или да се репетира,след като ти улегне всичко,и тогава записи(вторият вариант е за предпочитане).Слушането помага при мен,дадената песен трябва до такава степен да ми се набие в главата,че да нямам неясноти относно партийте на другите инструменти и вокалната линия,тогава всичко се подрежда и обикновено има добър резултат накрая.Направо ми е омръзнало да си задавам въпроса,"Това що не го изсвирих еди-как си?",вследствие на прибързване

Случайно да имаш няколко кожи в повече,че на мен нещо са ми кът?

Това за свирене не стаа...,глеах го,ни ми ареса! За домашни записчета може и да ти свърши работа,но за нещо по-сериозно едва ли.Проблема не е в звуците,просто е адски неудобно за реално свирене.Мислил съм го този вариант,пробвал съм и модели на "Ямаха",при това с действащи педали,за фус и каса,ама дръжки.Моето мнение е,че истинска работа могат да ти свършат,евтини падове и читав дръм модул.Като цена предполагам,че ще дойде едно и също,защото хубавите модели на тези играчки,също не са евтини.

От доста време насам ми се е загнездила една мисъл в главата.Черната предна кожа на касата и едноцветните барабани,нещо взеха да ми доскучават.Замислям се за някакъв цветови тунинг,не че искам голи мадами със змийски тела ама.........Някой правил ли е подобно нещо,или поне знаете ли някой който може да го направи,така че да не ми се налага след това два месеца да си търкам сета с едра шкурка.Виждал съм такива барабани по концерти и ми стоят адски ефектно.Не ,че ще ми помогне на свиренето,но все пак............луд на шарено се радва!