Glacierise

Detune измества сухия сигнал с по-малко от полутон нагоре или надолу, и след това смесва сухия със обработения сигнал в зададена пропорция. Цели се ефект на свирене на 2 китари в унисон, като едната от тях е лееееееееееко разстроена

@AXE: Значи, какъв е номера, ако говорим за метъл В общи линии, има два случая. В единия хармонизираш някаква мелодия, на която искаш да сложиш ритъм китара. Мелодията може да бъде на другата китара, вокала или дори бас - няма значение. В другия искаш да конструираш риф, който да си стои самостоятелно. Ето един пример за първия случай. Тук има една мелодия, която, очевидно, е мислена около каденцата Т-S6-D. Тоест мелодията е една фигура, вариации на която се построяват от основните тонове на тези три акорда в D минор. Toва е лесен начин да се даде на мелодията посока и развитие. Тази мелодия съвсем естествено може да се хармонизира със същите три акорда. В конкретния случай е избран точно този вариант. Разбира се, нещата са пооцветени ритмически, а на последния акорд е добавено и едно E отдолу (което е 5та степен на съответния акорд, но една октава по-ниско). Използването на същите акорди, около които е изградена мелодията, дава на ритъм китарата монолитност, и цялото звучи плътно и стегнато. Ако искаш да постигнеш друг ефект, можеш да хармонизираш мелодията по друг начин - T-S-D7 например, или колкото ти се ще други. Aко има заинтересовани, ще постна и за втория случай P.S. Китарата ми е в D, така че всички тонове да се четат с 2 полутона надолу

Абе целта е да предадеш максимално отношението си към музиката. Ако е тихо съзерцание, ще си статичен. Ако е - както при мене - бесни страсти, много ясно, че ще клатиш глава и прочеето му там изцепки, както ти идват Концертът цели създаване на връзка, при което е необходимо освен да дадеш музиката на публиката, да и дадеш и отношение към нея. По скромното ми мнение

Ми питай, и шъ се опитам да отговоря

Имай предвид, че тия последователности се наричат и "каденци" (cadence) - така ще намериш по-полезни неща в Google Основната идея е, че всеки акорд, построен върху съответна степен от звукоред, има функция. Основните функции са 3: T - тоника (tonic) - aкордът на 1ва степен; S - суб-доминанта (sub-dominant) - на 4та; D - доминанта (dominant) - на 5та. Тониката се характеризира със стабилност, суб-доминантата - с натрупване на напрежение, а доминантата - с кулминиране на напрежението, което създава очакване и се разрешава в тоника. Това, което прави нещата интересни е, че всеки от тези основни акорди предава функционалността си на терца нагоре и надолу. Получава се следната картинка (примерът е с А минор): Акордът на 2ра получава суб-доминантов характер от 4та, която е на терца над него; Акордът на 3та - тонически и по-слаб доминантов; Акордът на 6та - суб-доминантов и по-слаб тонически; Акордът на 7ма - доминантов. По този начин всеки акорд от лада получава функционална стойност. И подреждайки ги, можеш да оформяш "емоционални пътища" в хармонията - това са т.нар. прогресии или каденци. Например: T-TS6-S-D7-D-T е една плавна и изразена прогресия, а T-D-T-TD3-S-T e по-лъкатушеща и прикрита. Използвайки дори този ограничен инструментариум можеш да рисуваш разнообразни, богати и интересни картини. Според мен заучаването на прогресии е крайно бедствено, защото ограничава, без да дава разбиране, и така ще си циклиш само върху едно и също. Важното е да разбираш горните принципи, за да можеш да създаваш свои си хармонии. Разбира се, акордите могат да бъдат всякакви - 3-звучия и 4-звучия в различните им обръщения, акорди с чужди тонове, дори заместени акорди - при които акордът от една тоналност замества този от друга. Една проста, но много ефективна замяна е въвеждането на мажорна доминанта в минора (която вкарва 7ма висока). В класиката се използват предимно т.нар. пълни каденци (всяка си имаше име, но сега не се сещам)- T-S-T, T-S-D-T, Т-D-T. В по-съвременната музика се въвежда каденцата Т-D-S, и любимата на джазмените Т-D-S2. При нея обаче S2 се тълкува като D на друга тоналност, и там почват забавленията В блуса се използват, доколкото знам, традиционно T-S-T, T-D-T, и понякога пълни. На мен поне, когато свиря блус (не че много мога да го свиря), на пентатониките много ми тупа T-S-T. В метъла, заради стремежа към колкото се може по-голяма изразителност се ползват повече пълни каденци, но и всички останали. Тя метъл хармонията с тия квинти, кварти, терци и сексти е голяма свобода А ако използваш само квинти, си почти неограничен. Обаче и не звучи много като хармония Всичко това, разбира се е много условно. Във всеки стил всеки може да си свири каквото си иска Уф аман от тоя пост вече. Половин учебник написах

За метъл е екстра

Е да, винаги има област/и/, в които се влага повече внимание. Но се закъсва, когато напълно изоставиш другите.

Aз все повече се убеждавам, че паралелното е по-добрия път. Нещата са твърде взаимосвързани - композиция, техника, слух, теория, за да се разделят строго. Ако се опиташ да задълбаеш само в едно, музиката ти като цяло не се развива пълноценно и бързо.

Kaзано е - "по делата ще ги познаете"

Не знам защо си мислят тука някои хора, че ако човек прочете 2 страници теория, всичкото му "чувство" за музиката изчезва безследно

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=1110&hl=truss http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=1004&hl=truss :read:

Truss rod adjustment ше триаа Потърси във форума, дискутирано е обширно.

Бре, странен въпрос Повече бързи каси, май

@Sturmfuhrer: Кажи един читав БГ хост, тогава @Gorer: Само да ги наредя, и пращам

Aбе бас и вокал си имаме, няма проблеми До края на лятото съм се амбицирал да направя демо на целия албум!

Ше постна скоро със семплирани барабани, ако не се намери тъпанджия

Още един линк, на този сайт не се чака: http://free4all-torrents.com/details.php?i...2f8a229e866fcc9

Вижте го, пичове (и пички, че нещо се навъдиха барабанистки ), тва. Търсим си барабанист. Тва вярно е най-елементарното ни парче, ама се добива идея за стила

Eто книгата, за която споменах: http://twins-torrents.com/details.php?id=3398

Сонар и session drummer плъгин-а

Aман оффтопици. :read:

Toва с акордите очевидно ще проработи, започнах го вече. Има една много добра книга по тоя въпрос - даже kitaratapesho я одобри - който иска, ще му я дам. На запомнянето на интервалите също се ентусиазирам! Благодаря на отзовалите се, а наздраве на всички Леле, в колко часа поствам!

И аз.

Ми тва е, че запомнянето на пръстовките не стига. Не ми помага особено, когато искам да се движа хоризонтално по грифа, оплесква се понякога при започване от различно място (заради голямата терца 3-та 2-ра струни) и, което ме ВБЕСЯВА, не ми дава разбиране за това коя степен точно къде е! Искам да знам точно коя степен свиря, мама му, и при това да не ми триаа да мисля 2 секунди, преди да разбера. Вярно, ориентирам се горе долу, когато съм в някаква заучена пръстовка, но когато я разчупя, тъкмо стане хубаво и се "изгубвам" и ше полудея вече! Помагайте, че ще си изхрускам джапанките. На всичко съм готов - да ги свиря тон по тон на една струна, да ги пея, да си рецитирам степените и интервалите - само да знам какво ще проработи наистина. То ясно, че няма да е само един вълшебен трик, но все пак ми трябва някакъв набор от техники, за да постигна това. Айде тука великите импровизатори, помагайте! Nalbantov, Visiondann, kitaratapesho, vlado abroad и прочие и прочие. Уф, отивам да си изкарвам стреса другаде. Чакам акъл!

Имате ли някаква техника за запомняне на гами, която е ефективна? Как го правите точно - запомняте само пръстовката ли, само степените или и степените, и нотите навсякъде по грифа?