Имам една силна теория относно това, че текстове се пишат по-лесно на английски, отколкото на български. И тя се състои в следното: имайки предвид, че голяма част от музиката е на общодостъпния английски и изискванията за рима и ритъм, в англоезичните текстове има наложени устойчиви словосъчетания и рими. Не знам дали сте забелязали, но има няколко "групи" от по 10-20 думи, които се римуват помежду си и могат да се свържат логически, затова се използват във всяка втора песен. И като ги имаш тия наложени рими в съзнанието си, защо ти е да мислиш нови?
За сравнение в българския език пример са посочените в първия пост устойчиви словосъчетания ("лудо-младо", etc.). Те са част от напевността на езика.
И не мога да не отбележа, че английско-българският ми речник (доста пълен, трябва да кажа) е доста по-малък от българския правописен. Не знам това доколко е доказателство...
