Чакай, чакай малко, защо оборваш някакви неща, които не само, че не съм казал, но не съм и намекнал? Примерно, по каква логика ми обясняваш, че драматичните баритони не са тъпи и неставащи - все едно съм казал, че са?!
И говориш, колкото да демонстрираш някакви познания, които междувпрочем имам и аз. Дори не разбрах какво точно в изказването ми оборваш и с какви аргументи... Не разбрах и как от липсващите ниски обертонове, носовото звучене и диапазона на песента (горната част на малка октава, долната част на първа) на Skeij реши, че е драматичен баритон - това е вокалната категория на Виле Вало и Съли Ърна, а някак не виждам прилики нито в диапазона, нито в тембъра.
Намесвам Кавърдейл, защото пичът пее негова песен, очевадно. Нямах нужда от историческа справка за диапазона му, не е като да не съм го слушал 15-ина години вече. Над половината от кариерата му, от ранноседемдесетарското начало докъм хеър-метъл дните, е блусарско баритоново пеене междувпрочем, с някой друг крясък помежду (послушай Burn на Пърпъл, примерно). И естествено, че Skeij звучи като Хюз - началото на Pieces of a Dream oт Нострадамус звучи по същия начин. Друг е въпросът, че Хюз маниерничи с подобно звучене, докато Skeij просто има да дообработва някакви неща.