Практиката е доказала,че добре би било озвучителя да познава съответната група и репертоара и. Така той знае парчетата и всичко в тях. Резултата е
1. няма потънали или избили напред инструменти.
2. знае каде са солата и от кои инструменти са.
3. вокала и беквокалите каде, какви парти имат.
4. не е за пренебрегване и качеството на самите инструменти и на групата
пс: това което е най-близо до пръстите, ушите и устата, наистина трябва да е на ниво.
/да свириш със Зумче за стотина кинта и да звучиш като с лампов Маршал зад който бог знае каква периферия има, няма как да стане/.
А, е т'ва е приказка! Ама, за да стане това озвучителя трябва да прояви некъв интерес, да бачка за тебе, за да бачкаш и ти за него. Трябва да ти е приятел един вид, да ти помага, а не да те насира, щото сте му антипатични или стила ви, разбираш ли, не го кефел (а тоя проблем е доста често срещан у нас).