привет музиканти! интересна е темата развита тук, хубаво е да се дискутират такива little nerdy musical things
всеки си има отправна позиция. Моите впечатления от Бъркли (учих там известно малко време), е че колкото по-напреднал клас за теория, толкова повече отпадат всички правила и дори и за тоналности вече спира да се говори. Но има 4 нива на хармония и трениране на слуха които са задължителни за всички. Ориентирани са около джаза разбира се, защото след това всеки друг стил е по-лесен и разбираем. В тези нива правилата са твърди и своеволията забранени, точни както в класиката. Който и да е професор, едни и същи са основните неща, но някои ги обясняват по-добре. Всичко се учи с цел да може да се използва в практиката.
Сигурно ги знаете тези неща, но има нещо много интересно, което ме шашна в началото - когато се пеят солфежни упражнения се изполва относителнат система а не абсолютната. Т.е. ако си в РЕ-мажор и имаш да изпееш D-E-F#, ще кажеш до-ре-ми. всичко е относително в зависимост от тоналността. Изглежда напълно безсмислено, но като се научи е много ефективен начин на бързо мислене.
Хал Крук е невероятен авторитет, всеки духач се натиска да учи при него. Не съм му чела книгите (пропуск). Но това което пише е стандартно, в смисъл преподава се от повечето професори там, че 1 и 5 (без 3) са двата стабилни тона, скелета. Ако се замислите всички фолк музики на народите имат за най-устойчиви тонове 1 и 5, особено при т.нар. drones. Може би проблема идва от превода - stable сякаш е по-скоро "устойчив", отколкото "стабилен". Аз съм малко зле с теоретичните имена на български, така че ме поправете или коментирайте..
Също когато се обозначават тоновете в скала, ако е доминантна гама, 7 е вече b7, видях че не го пишете и се обърках малко...
И уан мор тинг, имам няколко много готини книжки, но как да ги постна като пдф тук?
ако можех бих прекарала в бъркли още десет години - вярно че звезди от там не излизат реално - но излизат най-готините и широкоскроени музиканти. поклон..