Jump to content
Българският форум за музиканти

ronia

Members
  • Мнения

    741
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Мнения публикувано от ronia

  1. Ако оставим настрана стандартните положения за добро звучене на гласа през микрофон, влизаме в един чисто философски спор - тоест в съвсем друга тема: кой какви очаквания има от микрофона при изпълнение на живо. Един иска достоверен сигнал, друг иска помощ, трети иска да промени тембъра си... По-добре май да не се отплесваме. Темата е страхотна и аз научих изключително много благодарение на всички, писали тук.

  2. Грасиас :rolleyes: Всъщност тъкмо за тези честоти ми беше въпросът и вече разбрах за връзката между орязването им и тембъра на гласа. Тоест, по-добрият микрофон дава възможност за усилване, без да се налага да се намаляват... честотите де.

     

    Айде и аз току-що открих топлата вода :)

  3. Добре де... уфх. Имате си глави на раменете - ползвате си ги. При тези нови подробности около ранното "обвързване" наистина много неадекватно звучи цитираното изказване :) Срам ме е, ама търпя.

  4. Според мен микрофона, който ще ти свърши най-добра работа е Shure Beta 58A. Аз пея с подобен от 7-8 години. Звучи добре във всякакви обстоятелста, освен това има едно голямо предимство - микрофонира много трудно. Докато работех в Суинга като озвучител, няколко пъти съм го давал на групи, за да може вокала да се усили достатъчно, без да има микрофонии и без да се налага да се орязва честотно. А като се има предвид музиката, която пееш, мисля, че единствения ти шанс да надвикаш китаристите и барабаниста е точно този микрофон.

    ...

    Steff, много интересно е това за "устойчивостта" на микрофония. Можеш ли да обясниш като на профан на какво се дължи? Нямах представа, че има разлика и по тоя показател. Аз съм с 565SD и при него има други проблеми, но като че ли лесното микрофонясване не е сред тях.

  5. "Музикаутор" спря музиката по БНР

     

    Дружество за колективно управление на авторски права "Музикаутор" даде официална пресконференция по повод неизплащане на дължими от Българското национално радио суми. Пресконференцията съвпадна с рождения ден на радиото, което днес отбелязва 72 години от създаването си.

    цялата статия

  6. Изпратих оригинала на джимейла, че нямам къде да го кача сега в нета. Там бича акордите яко и си се чува всичко. Щом това те забавлява, търси прилики и разлики колкото искаш.

     

    Стига сте държали тая тема отгоре - бирата свърши, както разбрахте. И групата вече се разпадна, тъй че няма файда от антипиара.

  7. Абе мани тия редакции...

     

    Чакай, че барабанистът се е разтрещял като невидял и нищо не чувам. Малин не го знам кой е. Освен това беше обратното - то пита, аз казвам. Айше само върти гюбеци. И даже не се казва Айше. Ше видиш сега китаристът като захапе микрофона кой пил, кой дегазирал :P

     

    Мауине, търсиш под вола теле.

  8. Интересни са тези разсъждения и има голяма доза истина в тях. По отношение на страха например...

     

    Страхът го няма в началото - той се появява в последствие, когато човек започне да изисква повече от самия себе си в областта, в която се развива.

     

    Важното е, дори когато си минал на едно по-напреднало ниво, да съхраниш тази нагласа на детето/откривателя/начинаещия.

     

    Ако говорим в частност за музиката: това е възможно при хората, които застават пред всяко ново произведение като напълно начинаещи. Тогава себераздаването ще доминира над сковаващия страх от евентуална грешка.

     

    Предполагам, че проблемът е по-изострен при онези, които придават огромно значение на миналите си постижения. Хората от този тип правят следното: изкачват един връх - според собствените си представи - и вместо да се огледат за още по-големите възможности, които им се откриват, виждат само обратния път надолу.

     

    Всъщност е вредно да се мисли във върхове и спадове. Това е просто един път на развитие.

     

    А както са казали по-мъдрите, важен е пътят - посоката се променя.

  9. Дали е въпрос на техника?

     

    Според мен маниернеченето се получава само когато не сме наясно какво изразяваме с пеенето си. Жалко е, че това явление го има.

     

    А се иска само да бъдеш искрен. Дали педагогът помага в това - не съм човекът, който да коментира.

     

    Когато си радостен, ти го изразяваш по своя си начин и гласът ти направо звъни. Всички го усещат. Ако си ядосан и не го криеш, много спонтанно ще повишиш тон, ще звучиш по-заплашително за околните и те отново ще знаят какво става.

     

    Има още много други емоции, които виждаме как другите изразяват чрез пеенето си. Обаче ако за нас са напълно непознати, какво правим? Маниерничим само, мноо ясну :greenangel:

  10. Ся, няма да се сърдите нито вие, нито метълите, но искам да ви питам аджеба какви метъли сте вие бе?!

     

    Парчето си е направо купонджийско, като Фугази например или много други ъндърграундчета, които правят изключително радващ и весел шум.

     

    Свирете повече бе, ей! :metalist:

  11. Понякога си мисля, че с този нисък алт съм ощетена от природата... но това има и друга страна: например, болшинството от песните на Ред Хот са ми удобни в оригиналната тоналност, ЮХУУ!

     

    При вас някакви такива... хм... аномалии да има? :metalist:

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.