:think: ами виж, значи свирих на един ибанез модел сатриани с димарцио естествено. наистина сега кат си помисля имаше нещо такова както ти казваш. по малко се чуваха тия заблудени струни, разни странични леки удари, местенето на ръката по струната и други такива непредвидени. все пак това са димарцио. но мисля че тука има и един момент в които кат хванеш такава китара си казваш "брех аз държа КИТАРА". се едно се едно да не можеш да караш москвича на дядо си, а кат се качиш в некой мерцедес да се научиш изведнъж. мисля че вупроса опира повече до внушението. :hello: