ferario

Извинявайте, ако съм засегнал някого, не това е била идеята. Не бих искал да отговарям в същия стил. Деленето на „професионален” или „непрофесионален” не е мое, на въпросната страница от сайта на Ibanez http://www.ibanez.co.jp/la/products/accessories/cable.html деленето е на “PROFESSIONAL” и „STANDARD”, макар и в малко по-друг смисъл. В една друга тема Evtim писа по повод на готовите решения, че производителите не пасат трева, а тук се оказва друго. Разбира се, че става дума за маниащини бе хора, ама нали темата е за кабели, има и такива и онакива и все са кабели, не ги произвеждам аз. За всеки влак си има пътници. Колкото до техническия ВУЗ вярно, че отдавна го завърших, но критериите едва ли са се променили към по-добро оттогава. Колко от вас, които ме пращате пак там, са завършвали семестриално ел.факултета вече? А колко са се дипломирали в него при редовно обучение на ония години, когато при неходене на упражнения не се заверяваше семестър, а при неходене на лекции не се даваха изпити? Колко от вас са виждали на осцилоскоп как изглежда отразената вълна при несъгласуван импеданс? Колко от вас са изпробвали всичко обсъждано лично на живо, преди да сочат и да коментират другите? Лично аз си имам обикновен кабел със спойки и стягане на оплетката по описания начин, въпрос на личен избор, както всичко останало. Айде мир да има, вие сте прави, нали сме от един отбор в края на краищата.

Добре, пусни китара (с пасивен адаптер, или преобразувател, както искаш) през дисторшън, набримчен прилично, и с намаляне само от китара с линеен потенциометър с малка стойност (под 250kOма) опитай да изкараш чист звук за свирене с акорди да видим от колко опита ще го нацелиш, виж в кой край ще си го извъртял и дали ще имаш достатъчно градуси да го извъртиш до желания резултат. Това, за което говоря, няма никаква връзка с характеристиката на ухото, а с желанието ти да си намериш желания звук и с начина, по който да стигнеш най-лесно до него. В случая "плавно" значи "равномерно" и то в целия диапазон на въртене. Логаритмичната функция се отнася само за начина по който е разпределен резистивния слой по потенциометъра и нищо друго.

Тъй като все пак темата е за потенциометри, а не за лампи и транзистори, е добре да се отбележи в края на краищата, че всеки е свободен на сложи какъвто си иска потенциометър, но след като поне малко е наясно защо е взел точно такова, а не някакво друго решение за своя си избор. Трябва да се признае, че потенциометърът, с каквато и стойност и качества да е, в края на краищата си остава един резистор паралелно свързан на адаптера и като такъв окъсява някаква част от спектъра на сигнала, тоест загуби на теория винаги има, на практика зависи какво ухо го слуша. Разликата между логаритмичен и линеен потенциометър, освен всичко останало е и в това, какво ще се свири предимно. Ако няма да се ползва много дисторшън или компресор и чрез потенциометъра на китарата ще се иска голяма динамика от звук на чиста китара през кой да е от тези два предимно ефекта (защото те ограничават сигнала по амплитуда) тогава най-доброто решение е логаритмичен и то с голяма стойност. Ако не се ползват тези два ефекта сякаш е по-добре да е линеен, за да има повече възможности за плавна настройка на нивото. Ако човек не знае какво иска да постигне с даден инструмент, никакъв потенциометър няма да му е достатъчен. Няма всеобщи приложения и няма схема, пасваща на всеки. Всички останали обяснения, сравнения, анализи, теории и симулации си остават упражнения за добра спортна форма.

Подкрепям, първия ми бас беше кремонка с гладки струни и звучеше почти по същия начин. Според мен също няма ефект, но не е фретлес. Може да се поспори дали се свири с пръсти или с перце, ако струните действително са гладки на записа.

При дропванията от какъвто и да е тип се променя работната дължина на струната (скъсяване или удължаване) с части от милиметъра, поради преместване на самото тремоло напред или назад. Това води до разстройване на китарата, колкото и да е неосезаемо за непретенциозния слух. Тъй като 12-то прагче разделя струната точно наполовина по дължина и повишава точно два пъти честота на трептене (с една октава), а грифът е с фиксирана дължина, която не се променя, то веднага следва, че идеалната настройка за всяка китара (и конкретно с флойд-тремоло) е в едно единствено положение на тремолото и това е положението, при което тремоло-бриджът (ако е настроен както трябва) разделя работната дължина на всяка една струна точно наполовина по дължина спрямо 12-то прагче. При настройване с тунер по свободна струна и 24-то прагче (1/4 работна дължина на струната) при китара с флойд-тремоло от плаващ тип се вижда, че и най-малката промяна в положението на тремолото изважда всички струни от настроено състояние и ми се струва, че трябва да се застопори тремолото някак си, докато се прави такава настройка, иначе става почти невъзможно. Под "идеално настроена китара" разбирам всички струни да цепят на тунер една октава на 12-то и две октави на 24-то прагче едновременно. Струва си да си поиграе човек, после удоволствието да се свири на такъв инструмент е невероятно. Накратко, при дропване едното положение ще е идеално настроено, другото не. Аз не бих ползвал шашми за дропване, поради изброените причини. А и действително D-Tuna изглежда е приложило само при оригинален флойд, не и при разработките на Ibanez и голяма част от другите производители поради конструктивни особености.

Не твърдя нищо друго освен резултата, който съм имал на практика. Сравнявах звука с различни потенциометри и директно без потенциометър и най-голямо сходство имаше при 1 мегаом за въпросния адаптер. Пробвал съм и с други адаптери, имал съм и оригинална японска също с логаритмичен 1 мегаом и с други адаптери. Същото съм пробвал и при бас. За шумове на понетциометри няма да коментирам. Лично аз предпочитам да намеря своя звук, отколкото да се доверя на решението на която и да било фирма, експериментатор съм по природа, какво да се прави. Готовите схеми на ефекти никога не са ми пасвали и съм ги преправял. Всички проектанти също са хора с индивидуални предпочитания и разбирания като всеки от нас и подлежат на непрестанно усъвършенстване.

За регулиране нивото на звука в китарите се използват предимно логаритмични потенциометри, както се спомена на няколко места в темата, точно защото експериментално е установено, че човешкото ухо има чувствителност, която се онагледява и съответно моделира по същия логаритмичен закон. Лично аз от практиката, противно на повечето мнения в темата, се спрях на логаритмичен 1 мегаом. Навремето си играх като сменях различни потенциометри на китара с два адаптера "милин камък" май бяха, двойни и червени, и се оказа най-удачно, поне за мен, при 1 мегаом. При намаляване на стойността на 500 килоома и надолу се изрязваха ниски честоти, а това водеше до скъсяване на продължителността на звука при дисторшън, тъй-като ниските поддържат нивото при компресор и дисторшън. Повечето от мненията в темата, почти съм сигурен, са взаимствани от готовите решения в съответните китари, които потребителите са виждали, само че едва ли те са били съобразени с продължителността на звучене при употреба на някакъв ефект, пък още по-малко дисторшън в частност. Лично аз не съм имал особени проблеми да си намеря потенциометри с такива стойности от магазините за ел. елементи. В музикални магазини потенциометри не съм търсил, но дори и да има ще са в пъти по-скъпи.

Темата е хубава. Само някои тънкости, които не успях да видя или съм ги пропуснал. За китара а и за аудиосистеми изобщо, ако не е споменато нищо специфично, се ползва нискочестотен коаксиален кабел от категорията "тончестотен" с импеданс 50 ома. Това е особено важно. В идеалният случай трябва да има честотни граници на работното затихване между 20 и 20000 Hz. Колкото по-близо до този интервал, толкова по-добре и загубите на сигнал в кабела ще са по-малки. Също така от значение е и какви са накрайниците (жаковете) в двата края на кабела, с какви контактни покрития са изработени и какъв е типа на контакта между кабела и накрайника. В най-общият случай се ползват накрайници със запояване, като в примера на снимките от тази тема. Това е за ниско и средно ниво на пренос на сигнали. За високите нива се ползват свързвания без запояване (solderless terminals), тъй като всяка спойка внася затихване (загуба на ниво и честоти), което, колкото и да е малко, при наслагване става достатъчно, за да изгубите някой и друг килохерц. Например при един кабел от показания тип ви трябват минимум 4 спойки в аудиоверигата на сигнала, тоест затихването в спойката се умножава по 4. Препоръчително е да се запоят само жилата и една част от жичките на оплетката, а друга част от жичките на оплетката да се стегнат в студен директен контакт посредством двете метални пластинки на жака, които стягат кабела - при повечето жакове и кабели тези пластинки и без друго не могат да обхванат цялата оплетка, ако решите да я стягате както трябва. При добре екраниран кабел имате предостатъчно жички в оплетката, за да ги разделите на две части. Така се подобрява контакта поне на екрана. Другата особеност е дължината на самия кабел, добре е да не надвишава 10 метра за ниско активно съпротивление на проводящия материал. Ето пример за професионално свързване без спойки при китарни кабели. В този случай производителят предлага кабелите за китари с дължина до 25ft / 7.63m.

Бих препоръчал нова китара, бюджетът е приличен, 15 години лишения заслужават нещо достойно. Бих предложил следните варианти, леко съм пристрастен към този производител, не е посочен като предпочитан, за което се извинявам и не искам да се натрапвам, но все е нещо за ориентир: ART Без ART600 останалите са под 1000. Вероятно няма да ти допадне активния адаптер за посочения стил, но формата и дизайна са класика. AR Без AR300RE останалите са под 1000. AG75 = 780 Избор след проба естествено. Колекция Ibanez 2010

Няма как да не се разпиша и аз, тъй като попадам в същата категория, и аз просвирих пак след 15 годишно затишие. Е случва се явно. Понеже ми е свежа процедурата по селекцията, ето какво трябва да уточниш първо за себе си, а после дай и на нас следните детайли или поне тези, с които си наясно: 1. Какъв стил, жанр искаш да свириш предимно – рок, метъл, поп, чалга, класическа? 2. Имаш ли предпочитание за производител на китарата? 3. Нова ли искаш или става и втора ръка? 4. Имаш ли предпочитание за външен вид и форма на тази китара? 5. Някакви специални изисквания имаш ли към дизайн, адаптери, гриф, брой прагчета, звук? 6. Тремоло трябва ли ти или искаш с фиксиран бридж? 7. За соло ли ти трябва, за ритъм ли, или и за двете да става? 8. С колко струни – стандартна шестица или нещо повече? Най-добре подскажи като на кой музикант искаш да прилича твоята форма и звук, а още по-добре задай някое видео-парче на този музикант, за да преценим останалите параметри на това, което търсиш.

Чувство Accept - Head over Heels http://www.youtube.com/watch?v=DMk70YKdq3k Рок класика и хармония Diamond Head - Am I Evil Сигурно е новина за повечето от по-младите метъли, че всъщност това не е авторско парче на Metallica, както и самият аз до едно време считах. Оригиналът е на Diamond Head. На това видео солото е изсвирено като от ученик и лично на мен соло-изпълнението и версията на Hammett ми харесва много повече. Според мен е препоръчително всеки кандидат метъл солокитарист да го е пробвал поне. Скорост и техника Annihilator - The Trend http://www.youtube.com/watch?v=0TjOcQ2U8fI Jeff Waters from Annihilator (Demonstration) – как се свири соло http://www.youtube.com/watch?v=l6De036vRWA...feature=related Annihilator - Clown Parade http://www.youtube.com/watch?v=9JHNX43q3Hw John Petrucci - Damage Control Joe Satriani - Crushing Day Солото, което Satriani не може да изпълни прав, както сам признава и както се вижда, заслужава да се види! Marty Friedman – Anvils Не намерих сносен линк. И не на последно място нещо наше: Васил Нешев ~ Nesh ~ Commencement http://www.vbox7.com/play:889b396f ФСБ – Иван Лечев – Пак ще се прегърнем http://www.youtube.com/watch?v=ZYy1Uy6wRiY Душа - Диана Експрес http://www.youtube.com/watch?v=UOAv4eo9W_4 ... и мнооого други....

Поиграй си с настройките на Noise Suppressor ефекта. Аз съм с BOSS GT-8 и като не беше бутнат гейта и при мен имаше подобни явления. Задай му по-рязко отпушване Release Time = 0 (по памет, не ми е под ръка). Ти променяш само нивото на отпушване, но не и времето за реакция. Двете се барват поотделно. Поне при GT-8 е така, надявам се и при ME-50 да е същото.

Все пак, за да не остане човека с неправилна представа, а и за да не се обърка още повече, при мен навсякъде си имаше заземяване на ел. мрежата като хората, кабелите бяха всякакви вкл. профешънъл или поне полутакива, въпросната проблемна китара съм тествал паралелно при еднакви условия с една друга много по-непретенциозна китара, но с двойни адаптери, при еднакви ефекти и звукови кабели, еднакви усилватели - жапенската с единичните адаптери винаги бръмчи, другата с двойните - никога. И двете са пробвани при всякакви условия и ел.инсталации - домашни, концертни, студийни - ефектът винаги е един и същ. Слаботоков инженер съм, занимавам се с ел.китари от около 20 години вече и знам за какво говоря все пак. Ако инсталацията на ел. мрежата няма добро или никакво заземяване, брумът трябва да е с постоянна амплитуда и да не зависи от положението на китарата в пространството (паразитни ел. токове), а в случая с колегата, както беше и при мен, брума е функция от пространствената ориентация на инструмента или по-точно от наличието на паразитни електромагнитни полета в обсега на адаптерите. Въпросният брум при единичните адаптери, за който аз говоря, не може да се отстрани с никакви електрически екрани по китарата, повтарям - с никакви. Каквото и фолио да се лепи, то не спира наличните магнитни полета в обсега на адаптера, каквито има около захранващите трансформатори на електроуредите примерно. Става дума за индуктиране на паразитни полета. И като се обсъжда екраниране е особено важно да се подчертае за какво екраниране става въпрос - за електрическо или за магнитно. В темите тук, които успях да прегледам, са обсъждани предимно електрическите екранирания, в случая става дума за магнитни смущения. За магнитни екрани по китари още не съм чувал, но може и да има вече. Разликата е огромна.

Дай по една снимка да се видят адаптерите и на двете ти китари. Аз имах подобен проблем с една Aria Pro (made in Japan), беше с 3 единични адаптера, не знам какви модели бяха, и бръмчеше като съм до траф, променяше се брума в зависимост от пространствената ми ориентация дори. Не беше от масата, всичките окабелявания смених с екранирани без осезаема промяна. Лоша или липса на електроматнитно екраниране на адаптерите бих казал. Какво ли не направих, е не се оправи та я продадох накрая. По мое мнение е от адаптерите, всички единични адаптери, които съм пробвал досега, все са бръмчали по същия начин, затова съм с двойни. Такива адаптери не са подходящи за дисторшън или компресор по мое скромно мнение, тъй като брума се усилва и става съизмерим с полезния сигнал. Ако някой счита че греша да ме поправи.