И при мен е ритмичността. Не знам кое е следствие и кое причина, но от доста време се мъча с неравноделни музики и съм забелязал, че и това, както всичко останало се учи и неравноделните ритми, смяната на ритми или самата ритмичност при равноделни тактове са ми силна страна.
За музикалният слух имам едно друго наблюдение - когато става въпрос за вадене по слух, задължително трябва да има дадена основа на заучени по ноти/таблатура фрази, прогресии и други, т.е. дадени на готово неща, за да може съзнанието и слухът чисто практически да привикнат към тях и човек да може по-лесно да ги разпознава. Така както професионалните певци по академиите и училищата се учат да разпознават интервали (т.е. един вид ги "назубрят") и след това технически знаят колко по-високо или по-ниско е следващият тон, така е и със свиренето.
А с пианистът ситуацията според мен е точно такава - пианистите, за разлика от повечето самоуки китаристи, са хора, които дълго са били обучавани от професионалисти музиканти и са наизустявали готови нотирани произведения. Т.е. звученето на отделните акорди и цели прогресии един вид им се е запаметило в главите и те по-лесно могат да го възпроизведат, дори съвсем механично.
Така човек който знае как звучи хармоничният минор, например, и който знае как се свири (механично), по-лесно би извадил по слух нещо такова, от колкото някой, който никога не се е занимавал с този минор.
Ето за това, според мен е грешно да се налага на хора с никакви знания и умения на даден инструмент да започват да вадят всичко по слух още от самото начало. Просто си трябва тренинг с неща дадени "на готово".