scumfuck

Един текст, дето си има и музика: Репресиран от режима комсомолски секретар, Баща ти – на Бай Тошо съветник и другар Свириш с групата си в градове и по села, А над вас властта народна е разперила крила… Но, когато позвъни последният звънец, Знай, че ще си спомниме за теб – зодия лъжец! Изнасилвач си и убиец, но отърва затвора. Добре е във съда да имаш свои хора… Добре е и да се кълнеш във Дявола и Бога, Твоят народ се моли на Бога в синагога. Но, когато позвъни последният звънец, Знай, че ще си спомниме за теб – зодия наглец! Защитаваш смело на всички автори правата. Битълс още чакат си от твойте кавъри парата. Пиеше кафе със Спиро в пиратската видеотека, А пред АКТА днес постилаш червената пътека. Но, когато позвъни последният звънец, Знай, че ще си спомниме за теб – зодия крадец! Тоя път анализ нема. Който иска, нека анализира нарушената, почти липсваща, ритмика на стиха или баналността на римите.

Специално за това, че са пънк не мога да се съглася. Другото е въпрос на лично възприемане на тяхното творчество – дали е мазно или не. Пънкът е не толкова в самата музика, колкото в отношението към света и посланието на текстовете. При подобни групи (в България не са само Оги 23) ми се губи бунта. Когато цяла зима караш борд, лятото си изкарваш на Градина или на Смокиня, всички мацки ти се лепят, парите ти стигат, някак няма срещу какво да се бунтуваш. Но това е дълга тема и не е за тук. Както казах и преди, който иска, нека си развива пънк сцената в България. За мен тя е мъртва и ми е през оная работа за нея.

Господин Същият, моля пояснете за кое не съм прав – че Оги 23 не са пънк, че музиката им е лигава помия или че е педеращина. Това за пресоляването също не разбирам точно как да го изтълкувам. Благодаря предварително!

Снощи целокупният български народ празнуваше Димитровден и аз, бидейки чист българин, не правех изключение и по стара българска традиция комбинирах бира и водка. Поради неясни причини днес ми е зле и не ми се работи. Сетих се за времената, когато бях пънк звезда и всяка малолетна пънкарка си мислеше за мен, докато си правеше хубаво сама. В далечната 2005та година работех като охранител и една нощ написах следния текст, който малко по-късно стана цяла песна: Често се случва зле да препия и сутрин да ставам с тежка глава, но хапна ли супа от карантия и пийна ли бира редом с това, сякаш усещам как се прераждам и как нови сили напират във мен. Шест филии хляб с две паници изяждам и с радост посрещам новия ден. Пр.: Един живот, една борба: бира и шкембе чорба! Горещо и люто изгарят езика. С бира и хляб гася пожара лютив. Пот от челото започва да блика, носът ми потича като хуй триперлив. Хич не ми пука, че мириша на чесън и започвам на бира от ранни зори. Шкембето ми прави живота по-лесен, по-хубав, по-ценен, по-пълен дори! И после пак припев. И пак. Сглобих и един нескопосан клип към песната, та може да я чуете и видите тука ->

То и на мен не ми се слуша за деградация, нито ми се пее, ама за съжаление това е положението. Ако живеех в Бояна в триетажна къща, ако ходех на работа с Бентли с шофьор, вместо да се бутам с работническата класа по трамваи, тролеи, рейсове и други разни метра и маршрутки, може би нямаше дори да изпитвам нужда да пиша такива глупости. Или щях да напиша текст, в който лирическият герой да няма пари за частен самолет и да му е тъжно. Иначе за простотата – когато прост човек пише за прости неща, рядко може да излезне друго, освен прости думи. Така ми идва. Има хора, на които им се получава с прости думи. Примерно Вапцаров или Буковски. Аз пиша така, както говоря, защото така ми идва. Примерно: Зората деня възвестява и в локвите блесват лъчи. Градът се изпълва със врява, главата ми също бучи. Но, вместо след пир полунощен на зиг-заг да диря дома, аз крача, самотен и снощен, за да си продавам труда и т.н. Относно българския пънк – който иска, нека си го развива. Ние нямаме това за цел. Ние се събираме, за да се напием, и между другото свирим музиката си. От около 2-3 години си седим на едно място. Както каза другият човек, не го правим за публиката. Пънкът в България май умре, както пеят едни националноотговорни бели младежи. Поне аз за повече от 5 активни групи (изключвам разни лигави помии като Оги 23 и подобни педеращини) не се сещам. И то не в София, а в цялата страна. Няма сцена, няма концерти, няма групи, няма фенове. Това е. И може би така трябва да бъде, но това е друга тема. Дълга и тъжна. Може би някой ден ще решим да направим още десетина песни и да излезнем на сцена, ама времето ще покаже. Хайде хубав ден на всички, аз отивам да се трудя! Да живей труда!

@СвиленБас: Лирическият герой на цитираната творба е явно пълен антипод (таван) на някаква личност, именувана Васо Гюров, която носи всички черти на идеалното. Трагиката се състои в гибелта на идеала при сблъсъка с реалността – Азът иска да бъде като Васо, но не е. Вместо да се опита да превъзмогне себе си, лирическият герой възприема една типично шопска нихилистична позиция – отхвърля идеала като такъв, желае да разкъса връзките си с реалността посредством водката. Това е накратко. Всъщност се оказа, че съществувал човек със същото име и сходни характеристики. Да не повярваш! @cudcordz: Кур за симфоничните оркестри. @buy&sell: Свилен не свири с нас. Ние сме трима политици, един бивш учител и един общ работник цех.

@hand_of_doom Първо благодаря за коментара. Надявам се под „миризлив БГ рап” да имаш предвид именно миризлив БГ рап, а не БГ рапа като цяло, защото има доста стойностни неща там и е ненужно да се сипва храна просто така, за спорта. А текстът наистина „отразява грубо и скотско съществувание, в което духовните ценности са директно заебани”. Не се апелира хората да оскотяват. Просто това е ситуацията, в която е поставен лирическия герой. Ще си позволя един кратък разбор на тази тъй наречена „творба”. В първия куплет е разяснено положението на лирическия герой в пирамидата на Маслоу (Ейбрахам Маслоу, ако случайно не го познаваш, е един психолог. Има една теория за пирамида на потребностите - пирамиди, фараони. Според Библията неговите предци също са строяли пирамиди и други подобни сгради, но не са били доволни и са се изнесли през Червено море). Та, човекът е най-отдолу у тая пирамида – нема пари, нема здрави чорапи. Мечтите му са свързани със задоволяването на базисни потребности – размножение и сигурност („путки и цици”, „водка”). Оттам произтича и омразата към бариерите, които други поставят между лирическия герой и желанията му. Мензисът възпрепятства възпроизводството, а католицизмът внася несигурност в душевния свят на Аза. Толкова за първия куплет. Вторият куплет започва с директна метатекстова препратка към произведението на Гео Милев „Май” (не „Май” от „Експресионистично календарче за 1921”, а творбата от 1924 г., където Милев пише: „Всички пътище водят в Рим. Само един води в рая: пътят на свободата.”). С втория стих („всичките ние в казана ще врим”) лирическият Аз отрича свободата като реално достъпен стремеж. За него тя е непостижим абсолют. Празна дума с хиляди смисли без значение. Третият стих съществува в два варианта („кур за Ада, кур за Ватикана” и „от трети клас не нося пижама”), като и двете версии са вариации на една и съще идея – отказът за поднчинение на каквито и д ае авторитети. Лишен от свободата, лирическият герой не иска да приеме и робството. Сложна ситуация, в която са мнозина от хората по света. Лично аз познавам двама. Четвъртият стих е сложен, за да има рима, както и за да се напсува папата, защото такава беше заръката на единия от китаристите. Толкова за текста. Относно „Планета”... Това е целенасочено промиване на мозъците на младежта, целящо да натрапи изроден ценностен модел. Рушат се вековни български ценности, като се подменят с други. Целта е да се отдели личността от семейството и приятелите, да се скъсат емоционалните връзки с близките и родината и да се наложи консуматорски модел на съществуване, който превръща индивида в лесна за местене пионка. Моят текст няма такава цел. Всъщност май няма никаква цел. А що се отнася до изкуството, поздрав с песента на Бобо, Тошо и Табаков „Да нариташ културата”. Иначе, без да се обиждаш, ми е смешно човек с аватар, представляващ чиляците от Мановар у кожи, да ми казва какво е пошло. Опитах да бъда кратък, ама май не успях....

Ето един друг текст на група Твърд Кур За Сички – „Кур за папа Бенедикт XVI”. Всякаква прилика с действителни лица и институции е напълно случайна. Веднъж реших да напиша текст за един човек, който не съществува, който е една фикция, така да се каже. Една фантазна визия, както казваше един човек от Дружба 2. Та този измислен човек беше евреин (не съм антисемит, един от добрите ми приятели е от Палестина), който е върл антикомунист, дисидент, бивш комсомолски секретар, син на съветник на бай Тошо, убиец, който не е лежал в затвора, обича да кисне в кварталната видеотека, където кипи усърдна пиратска дейност, защитава със зъби и нокти авторското право и така нататък… И, не щеш ли, оказва се, че този човек съществува! Даже съм го виждал на улицата. Папата не знам дали съществува, защото не съм я виждал. Другата съществуваше, защото един приятел я беше видял на Цариградско. Иначе единият китарист на групата е запален фен на папата и на католическите свещеници, защото споделят сходни страсти. Нека текста не се приема буквално, а като една метафора, една алегория, представяща модерното консуматорско общество, където човек е изгубен сред множеството, обвзет е от несигурност, миналото е фалшифицирано, настоящетото е тежко, а бъдещето е неясно. Поздрав на всички, които са махмурлии и се трудят! Нема пари, немам здрави чорапи: Кур за Бенедикт и за сичките папи! Мразя мензис, мразя католици, Обичам водка, путки и цици. Всичките пътища водят към Рим. Всичките ние в казана ще врим. Кур за Ада, кур за Ватикана! (или „от трети клас не нося пижама”според настроението на вокала) Бенедикте, дееба твоята мама!

@L.K. Този текст не казва, че юдеомасоните управляват света или че е добре да си мием ръцете, след возене в трамвай/рейс/тролей, където има роми. Този текст няма претенцията да съобщава всевечни истини. Няма идея, теза, случка, борба. Има предаване на някакво настроение, усещане за нещата. Тука няма поука (би трябвало да е "тук", но няма да има рима). И наистина авторът е горък (има ли такава дума? ако нема, вече има!). Лошото е, че имам и по-слаби работи (защото авторът съм аз и знам). Може и да ги пусна тези дни, за да си изкажете мнението и за тях. @Вяра Иванова композицията е стандартна и не заслужава да бъде чута в единствения вариант, в който е записана. Звучи като пияни пънкари, които свирят rock 'n' roll. Или нещо подобно. Май добавих 2-3 запетайки. Може и да са излишни.

бъдеще, изпълнено със перспективи, настоящo поведение, лишено от мотиви, празно съществуване, лишено от цели, липса на авторитети и поведенчески модели, твърд алкохол и никакви мезета, подове, покрити с празни шишета, фасове, разсипани около пепелници, леки момичета с разголени цици, найлонови пликове и презервативи, мръсно бельо и космясали сливи, изгубени нощи, забравени дни, никакъв смисъл и празни очи, празни стомаси и празни джобове, дробове, препълнени с лайняни отрови, изпразнени курове, изпразнени чаши, излята помия, забъркани каши... Разглежданата творба е писана през лятото на 2007 година, като първоначалният вариант е по-дълъг и към края ритмиката се руши, а римите липсват. По-късно текстът е съкратен и редактиран, за да бъде използван за песен на група Твърд Кур За Сички. В тази творба се откриват мотиви, характерни за цялостното творчество на автора – алкохолът, безпътицата, отчаянието. Лирическият субект е ситуиран в едно празно настояще, което е противопоставено на перспективното бъдеще, обусловено от полаганите усилия в миналото. Хронотопът е застинал в една монотонна цикличност, която го прави сякаш отсъстващ: „изгубени нощи, забравени дни”. Липсата е основен мотив в творбата, което е отразено още в първата строфа. Като контрапункт на изпълненото с перспективи бъдеще стоят следващите три стиха, а и цялата творба, където сякаш всичко е изпразнено, отсъстващо, изгубено. Внушението се подсилва от безглаголността. Настоящето на лирическия Аз е пропито от алкохол, изпълнено с леки жени, задръстено с отпадъци. Имплицитно е заложено желанието на героя да се отскубне от този пагубен цикъл, но явно нещо го възпира да намери път навън. Той е изгубил волята да се бори за нещо различно, смисълът за него липсва. Очите, символ на душата, също са празни. Внушението за безизходица е засилено от пуктуацията в творбата – текстът е събран в едно изречение, което е незавършено.