LaughingSkull

black_waltz, благодаря за филмчето и упражненията! Прави ми впечатление, че движението на Мат Хийфи се получава доста плавно, докато при мен има огромно "мятане" на китката. Забелязвам го, че специално си позиционира и самите пръсти, които държат перцето, което за мен е новост, щото при мен движението идва само от китката и лакътя.

Изпитвам сериозно затруднение с тази маневра от alternate picking-а. В случай, че терминът не е много разпространен, пояснявам: инсайд пикинг е, когато up-pick на дадена струна е последван от down-pick на долната ней струна. Или обратното: когато down-pick на дадена струна е последван от up-pick на струната над нея. След две години на постоянно пробо-грешкване, сменяне на постановки, упражнения за контрол над лакътя и китката, прогресът ми е мизерен, да не кажа почти несъществуващ. Просто има една бариера, примерно темпо от шестнайсетини на 110 bpm, при която физически, механически вече съм неспособен да бъда прецизен и да извлека отчетлив звук при инсайд пикинг. Засега временното ми "решение" е, когато мога, да си нагаждам ръновете и да използвам оптимално легато, така че да не ми се налага да прибягвам до инсайд пикинг. Обаче е ясно, че това е само заместител, а и наистина искам да усвоя истинското нещо. Съвети?

Мерси за разборите и подробните обяснения! Не съм достатъчно учен, за да ги възприема изцяло, но ги оценявам.

Това е част от саундтрака на играта Warcraft 2. Интересува ме кой/кои лад/ладове се използват в основната тема (дето започва от 0:09). Не може да се отрече, че е адски мелодична. Въпреки това, когато я просвирих на китарата, не можах да разшифровам точно в каква тоналност е. Заключавам, че или тоналността се сменя постоянно много ловко и неусетно, или че умело е използвана хроматика без да има замазване. Някой може ли да направи кратък разбор? Отделно искам да питам дали музичката е вдъхновена от някое специфично движение или период в класическата музика, и ако да - кой?

Малко странно звучи заглавието, но честно казано не мога да измисля как по-добре да формулирам проблема си. От 2 години свиря на ел. китара - Jackson JS30, индийско производство. Взех я за около 600 лева, нова. Доскоро не се бях докосвал до друга ел. китара, освен може би няколко скапани скуайъра - от най-евтините. Наскоро обаче имах възможността да посвиря малко на китарите на двама познати, които са прилични китари за 800+ лева, и бях стъписан от това колко по-'лесно' се свири на тях. Под "по-лесно" имам предвид най-вече гладкостта на движение по грифа и натискането на струните - лявата ръка като цяло. И изведнъж свиренето на моята китара ми се стори като голямо мъчение - струните са вдигнати твърде високо (но максимално ниско, за да се избегне buzz), а плъзгането по грифа също е тегаво. Уверявам ви, че не става въпрос за "тревата винаги е по-зелена от другата страна". Разликата е АБСУРДНА. Та, къде е проблема? Грифът ми си ми изглежда прав, а ако сваля струните дори малко, ще има бръмчене. Просто ми е кофти китарата, или какво? п.п. Също имам отделен въпрос: Ако съм започнал с деветки струни, после съм сложил десетки, мога ли пак да върна на деветки? Питам, защото знам, че веднъж сложиш ли по-големи струни, после няма връщане назад, понеже нали си дълбал улеите в нъта, за да ги разшириш. Обаче, когато слагах десетките, те си влязоха в улеите за деветки без проблеми сами, т.е. не съм дялкал. Та, при положение, че не съм барал нъта, мога ли пак да се върна на деветки?

Хм, мислех, че на тази възраст гласът на един човек горе-долу вече се е наместил в границите си, но явно съм грешал. Още колко време ще протичат промени?

М-моля?! Финалът на Fade to Black е един от най-сюблимните моменти в метъла. Истински триумф. О_О

Аха. Е, жалко, че не мога да задържа това състояние за по-дълго. По-дълбокия глас по си ме кефеше. За Единбург - бива. Супер е, всъщност. Тука нямам основание да се страхувам от задните улички, както в Глазгоу.

Добре де, всичко точно, ама не видях отговор на въпроса си :D

Мъж съм, на 21. Забелязал съм, че понякога, в първите няколко часа след събуждане от нощен сън, гласът ми е станал осезаемо по-дълбок и мога да удрям иначе недостижими тонове. Обикновено възможностите ми стигат до фа втора октава, но в тези особени моменти след събуждане съм стигал и до до-диез втора октава. (!!) И то без да усещам някакъв дискомфорт или нещо нередно. След няколко часа, обаче, всичко се връща по старому. Пропуснал съм да проверя дали мога да достигам и по-високи височини. Следващият път ще видя :Р На какво се дължи това, и вещае ли нещо?

Готино е да се гледат кадри от онова време.

Отлично. Браво. Само, както казаха по-горе, гледай да заглушаваш по-добре струните.

Малко хитруваш като свириш куплетния риф на една струна. Ключът към интрото е да започнеш с up-pick. Пробвай.

Браво за Family Tree, Trust и Disconnect. Добре сте се справили. Angry Again също не беше зле. Отново се подсещам колко по-солидно е творчеството на Мегадет през 90-те и началото на новия век, в сравнение с това на Металика. Нооооо да не изместваме темата.... Train of Consequences не я слушах, щото не ме кефи много-много. За Торнадото ще отделя специално внимание, понеже ми е любимата им песен. (Всъщност, това е най-добрата им песен) Първо, с изключение на солото и евентуално последните два рифа, песента не е особено трудна. Не мога да повярвам, че на другите песни успяхте да забиете толкова добре, а тука - толкова зле. Брутални разминавания в ритмирането, фалшивости и т.н. За пеенето - или да се пее през цялата песен, или никъде Избрали сте да свирите основния риф с мютване, което си е ваша воля (все пак е кавър), но все пак си мисля, че има причина оригинала да си е без. Но все пак е репетиция, нека не бъда толкова суров. Добре свирите. Само така.

Първо, прости ми, ако не ти повярвам, че свириш от пет месеца. Обзалагам се, че опитът ти е по-дълъг. Кавърът е добър. Казаха ти вече за дясната ръка. Оправиш ли я нея, ще оправиш и някои дребни проблеми като неритмичността на някои места и др. . Но добър кавър. А да, и да не прозвучи като предизвикателство или неверие, но на тоя етап не можеш да изсвириш Cowboys from Hell. ;]