gingersucker

Влизам на пръсти в клането... Рядко съм виждал/чувал някой певец да изпее на живо 1:1 това, което е записал. Това кавър ли е? По-скоро не, но знам, че по българските стандарти кавър е ако друг певец (обикновено наш) успее да постигне въпросното 1:1. И колкото по-точно го изкопира, толкова по-добър е кавъра. Спомням си едно изказване на Ана Мария Тонкова отпреди известно време, беше нещо като "българите сме много добри в копирането, но опре ли до творчество, малко издишаме". Т.е., у нас кавърът е по-скоро имитация. А пък разликата между имитация и интерпретация е каквато е разликата между стол и електрически стол... От друга страна, повечето автори на кавъри (бре, че израз! СамосмазАх се ) тук във форума не искат критици, а фенове. Изява. Някой и друг комплимент. Ей-такива работи. Така че е трудно да им се налее нещо смислено. Пък да не говорим, че всички се вземаме адски насериозно, и докато се усетиш, нА ти джем със столове и бутилки... Иначе подкрепям всякакъв род мераклии да творят (то и аз самият съм такъв; като не мога да бягам като Ивет Лалова кво, да спра да бягам ли!?), че даже подкрепям и мераклиите да критикуват. Ако ти се пее - пей, ако ти се критикува - критикувай. А пък ако не ти харесва - не го яж. П.С. А "курифей" е адски добро попадение! Ще го ползвам. Не ме "куригирайте". Мерси.

Е, това беше доста отдавна... Все пак, това което правех (бях барабанист в няколко траш/дет проекта), беше да загрявам. Това означава разгряване на ръцете (почти като при каратистите) + базови техники за барабанисти + задължително тремоло за ръце и крака. И една (една!) бира. За да ме отпусне, но да не ми се пикае. Това загряване си беше важно нещо, концентрираше ме. Освен това, много добре си спомням как на първото си участие на сцена (то пък една сцена... в един салон с адска акустика) почнах да свиря "студен" и пиян. Сума ти палки изхвърчаха насам и натам, че и по главата се треснах много добре един-два пъти... Абе, адско беше