eL_NinYo

По и Най хубави барабани и марки НЯМА ! Има По и Най хубави модели(и естествено-предпочитания) ! Относно Сонор,мога да кажа,че си заслужават само двете най-скъпи серии - Delite и Designer,не съм съвсем сигурен обаче,дали си заслужават цените Свирил съм на почти всички модели на Сонор и не мога да кажа нищо лошо,но и нищо хубаво ! Определено мисля,че с колкото и пари да разполагаш,ако са по малко от 2 000,по добре е да си вземеш барабани на старо ! Относно "Кабрията" на Премиер смятам,че това е най-добрият сет за 2 400 лв. (въпреки,че може да се намери и за по-малко)

Аз като имах от тях(преди години) - едната се счупи почти веднага,а другата още е здрава !

Аз също свиря с лява водеща. По скоро практикувам 'огледално свирене' (старая се това,което свиря по единия начин,да мога и по другия) Мисля,че няма по полезно нещо за развиване на добра координация от този тип упражнения

По принцип 'бъз рол'-а се прави с редуване на бързи двойки,а 'прес рол'-а - четворки !

може да се направят различни лога с различните имструменти и така всеки да може да си "носи" неговият

Удобно ли беше на монитора(че да не нося и аз мойто столче :green: )

ти си човека imperor

в подобни ситуации,за мен решението винаги е било едно -

ако ще е за Хелоуин - не пречи

:think: аз лютеница не ям,а от козе съм чувал,че се затъпява

да,сложете някоя овца или кокошка

Никак няма да е зле да се пробваш и ти,щото примерно аз - китарджийско лого не-ис-кам !

жестоко

В Търговище(от където съм аз) имам видео уроци на Уутън и като се прибера може после да ги донеса насам

Преди да дойда в София,когато ходех на уроци в моя град(Търговище) плащах 20лв. на месец и свирех всеки ден Работата е там,че с тея 20лв. можеш да живееш в град като Тг. цяла седмица,а тук на мен ми стигат едва да изляза вечер Стандарта си е МНОГО по висок и от там идва разликата в цената

Tекста дължим на моят учител Цветан Георгиев. Джеф Поркаро е барабаниста,който излиза извън всякакви клишета и стилови норми ! Трудно би могъл да се причисли към рок барабанистите,защото влиянието му е върху всички музиканти от всякакви стилове. Най-голяма популярност достига с една от най-успешните групи в историята - ТОТО,а звука на поп - рок музиката от 80те години,до голяма степен е звука на Джеф. Лично аз случайно чух музиката на ТОТО и вероятно това стана причина да посветя живота си на магията на барабаните ! Двеф Поркаро е най-големият от тримата сина на Джо Поркаро,който е перкусионист и през по=голямата част от кариерата си свири в различни биг-бендове.Двамата по-малки братя Майк и Стив също стават музиканти. Двеф започва да свири на барабани на 7години,като първият му учител е естествено-баща м.По-късно той взема уроци при Боб Зимити и Рич Лапор. За пръв път свири с група на 13 години,а малко по-късно през 1968г. кандидатсва в Grand High School в Van Nuys CA. За пръв път Поркаро привлича вниманието на музикалната общественост през 1971г.,когато записва втори комплект барабани за Джак Даутъри - The Class of 1971. В този проект Двеф свири с един от идолите си - Джим Келтнер. Веднага станоло ясно,че младежа притежава нещо специално и скоро той започнал да се сблъсква с първите си сериозни изяви. Нарастващата му слава и ангажименти му пречат да завърши университета,но жертвата явно си е струвала През 1973 Джеф заминава на четири месечно турне със Стели Дан и записва с тях четири албума,непосредствено след което,записва за нашумелия тогава сериал "The Sony and Cher comedy hour". С всичките си ангажименти,Поркаро се справя отлично и скоро става най-търсеният и записван барабанист в по-новата музикална история,участвайки в стотици албуми ! Някои от най-известните : Пинк Флойд - The Wall / Дайър Стрейтс - On Every street / Майкъл Джексън - Thriller / Мадона - Like a Prayer / Пол Саймън - Hearts & Bones / Лайнъл Ричи - Can,t slow down / Заедно със Стийв Лукатър/китара/, Боби Кимбъл/вокал/ , Дейвид Пейдж и Стив Поркаро/клавишни/ и Дейв Хънгейт/бас/ създава ТОТО,записват между 1978 и 1992г. осем албума,между които и постигналият златни продажби ТОТО IV. През 1982 той става и тройно платинен благодарение на хитовете - Afrika/Rosana/I won't hold you back. Кое е това,което прави Джеф толкова добър музикант и толкова желан барабанист ? - Ето кое : Джеф Поркаро е майстор на пространството в музиката.Той никога не изсвирва и един удар в повече.Никога няма да чуем негови дълги сола,просто защото няма такива(поне аз така мислоя)! Но Джеф е винаги там,където и колкото трябва ! Най-силно в стила му на свирене се откроява неговият кадифен фус,а неговата сила е стила шафъл. В албума на Лес Дудек - Deeper Shadas of Blue , Джеф ни предоставя много и различни шафъл блус вариации и спокойно този проект може да служи като енциклопедия в барабаните за този стил музика. Ставайки дума за шафъл - бийтът от парчето Rosanna е един от най-прочутите ритми в историята ! (Фуса свири на шестнайсетинкови триоли,лявата ръка у8мело подчертава второ и четвърто време,като между тях пълни с изключителен финес гоуст ноти.Синкопираната каса е също много динамична) Въпреки,че като нотен текст бийта на Розана не блести с виртуозност и може да се пресъздаде от всеки средно техничен барабанист,груува с който го свири Джеф го превръща в истинска магия ! С ТОТО , Джеф постига такива висини , че скоро неговият звук и груув помагат за дефиницията на тази група ! В много от най-великите парчета на ТОТО е трудно да се каже кое е първо - груува или песента ! Запазените марки на Поркаро : - чуйте парчето Waiting for your love и забележете как свири много тихи гоустове по фуса,които трансформират бийта в груув - чуите парчето Good for you - толкова майсторски обединява отделните части,че го прави един от най-великолепните примери за оркестрация на барабани - чуйте парчето English Eyes - средната част е в осминкова пулсация,но Джеф минава на халф на шестнайсетини - прийом,който той често използва - целият албум Fahrenheit -разнообразното третиране на времето и фийла - майтсторсото атакуване на трудният периметър на средните темпа

http://www.drumbum.com/

Всъщност ставаше дума не за Саймън Филипс,а за мен,защото казах,че съм извадил всичко на ТОТО след което комплексите придобиха други измерения Относно ТОТО,по моите сметки там има малко повече Поркаро и смея да твърдя(ето тук хвърлям нова бомба),че неговите партии са по-трудни за свирене ! Ако на някой му е интересно защо така смятам - мога и да се обоснова

:hello:

Аз съвсем скоро станах собственик на VIC FIRTH 8D и без никакви условности и сантименти - това са най-добрите палки с които съм свирил

При мен всичко зависи от сцената,публиката и най-вече от репертоара. Аз определено съм от барабанистите които използват някои трикове,защото изпитвам удоволствие когато свиря,а това е начин по който да го изразя Не страдам от сценична треска,понеже концертирам от 6годишен и това ми помага да съм напълно свободен на сцена.Това обаче си има и негатив - губи се част от емоцията,просто защото не ми пука.......да аз май-точно така изглеждам на сцена - Непукист - свиря си каквото си искам,може да хвърлям палки(ако искам),може и да не хвърлям(ако не искам). Винаги се съобразявам само със себе си и с музиката,която свиря.Естествено,публиката също има значение,за да си добър артист,трябва да можеш да я усещаш и когато е необходимо-"а и запалиш фитила".

ама стъпвал ли си на друго ?

друг път