Бицев
-
Мнения
820 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
6
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от Бицев
-
-
Понеже името е недвусмислено, а не бях чувал (не че следя отблизо бас-лютиерите по света) - реших да прочета за него. Млад човек, 'наше момче' - поляк. За малко време доста е успял - шапки долу!
Йе(р)жи Дрозд (никакъв Джързи : ) от Вроцлав, Полша, е започнал да прави басове (за себе си) на 16 години и комерсиално - на 18. На 20-годишна възраст се преселва в Барцелона, Испания, където сега върти фирмичка с 3-ма местни каталанци и... правят басове, какво друго?!
Прави впечатление на доста начетен и интелигентен младеж, макар да е 'пропуснал' академичното образование. В други теми се коментираше дали може да си професионалист без да имаш дипломи - може. Този е истински професионалист, а не просто занаятчия, работи сериозно и отговорно. И е аматьор също - прави нещо с любов и от любов (вж. моите определения за професионалист и аматьор в съотв. тема).
Покрай изработката на уникални инструменти за сериозни артисти, не се страхува да си поделя "тайните на занаята" (щото не е занаятчия, а професионалист) и издава книги и видео-курсове за проектиране и изработка на бас-китари: без да съм ги чел/гледал, очаквам да са много добра школа за всеки интересуващ се. За тези които не правят, а само свирят, на сайта му има безплатно 61 страници ръководство по сет-ъп (настройки) и поддръжка на бас китари. Ако вече не е споделяно тук (извинявам се на модераторите, ако е) - сигурно ще е от интерес за басистите.
Естествено, знае 'малко' да свири на бас, но вече не свири професионално. В предни години е бил в банда, която е подгрявала имена като Aerosmith и Alannis Morisette.
Аматьор е и в други области: параглайдинг (обича да лети с парашут-крило), и е нелош видео-оператор. Повече на сайта и на блога му. (Те пък са още един пример за професинализъм в смисъл на модерна и многостранна маркетинг стратегия).
Ще се радвам да науча за наши примери -
-
нЕма такова животно!
Някой да ми каже: това сериозно ли е? Или някакъв нова-мода хумор, пародия с лош вкус, социо-политическа сатира или нещо... ???
Оня с икебаните някак си го обясних, но това не мога да го повярвам, не си е за вярване! Мислех, че такива неща се правеха само едно време (когато повечето не сте били раждани, но родителите ви може би помнят). Тогава си беше в реда на нещата, но сега?
Те авторите си бяха дежурни по онова време за такива поръчки - не мислех, че още го правят до ден днешен. (По мои груби сметки трябва да гонят 80-те... ами така е, с това подобрено здравеопазване и удължена продължителност на живота...)
Я по-добре пуснете нещо за дървесата там дето ги боли не знам-кво-си.!..
-
Е-хаа... Живи и здрави, браво!
-
За сметка на прецизността, особено във втората половина, когато май се увлече или отплесна, 'свали гарда'... (При електрическите китаристи малко мазане е допустимо и дори минава за артистичен 'похват', но цигуларите имаме малко по-други критерии).
Но човекът поставя рекорд по бързина, не по тон и прецизност - и браво на него!
(Един познат художник рисуваше Джокондата за 7 секунди)
-
-
Има дух и кефи - много!
Колкото до прекъсването - можеш да го лууп-неш на подходящ такт в интрото и да се повтори, като завърши на края на А' част, която също свършва рязко,но там си е естествено. Има хляб да се преаранжира и запише 'като хората', готино парченце става...
За кой Петър Петров става дума? Ще да е от вашето поколение, затова не се сещам; за мене това име е свързано единствено с бат' Петьо Парчето, но него тук едва ли го познават, а е икона в българската музика. (На който му се търси - ключови думи джаз, саксофон и 'оркестър Русе'). Този Петър е интересен (макар да не ми харесва блендата в част 'Б'), има интересна мисъл. Някой линк?
Давай все така и пускай още!
-
Къртиш!
И аз не съм безпристрастен към тоя стил (и то от доста преди Blood Sugar и RHCP : ) и смесването с всякакви други стилове си е в реда на нещата - и става много гот.
Не са ти никак 'елетронни игри' записите, защото нямаш много клавишни звуци в тях (или никак), а те са които дават оня пластмасов вкус. Басът и барабаните винаги могат да се подобрят, но не са зле - далече са от 'оня' електронен звук. За смесване и мастериране другаде се пише, няма да ти е трудно да си подобриш продукцията.
Важното са арнжиментите (отлични - стилистично точни и пъстри, но не претоварени) и нахаканото, мераклийско свирене. Давай все така!
-
Много хубаво си го изпял (всичките партии). Хубаво си го изсвирил.
Пъшкането не е голям кахър; записът може да стане по-добре като цяло. Пианото наистина има нужда от малко EQ, подробностите (ниски среди или друго) зависят от (а) дали ще остане чисто клавирен/акапелен аранжимент или ще има ритАм секция и (б) от вкус и лични предпочитания за пиано саунд.
Смесването е 'суб-оптимално' (както биха казали политически-коректните англичани, когато не искат да кажат в очите на някого, че е ужасно). И за демо. Вокалите са далече от пианото и изобщо 'не са в същата стая' (прилаган им е различен реверб, пък и различни честотни корекции на отделните вокални тракове). Но тук не говорим за записи - има си раздел...
Кавърът е успешен - повече като пресъздаване духа (дори звучността и маниера) на оригинала, не толкова като оригинална интерпретация. Явно това е упражнението, като за такова - още едно
Най-важното, обаче, го отбеляза @Tozi - с такива работи дразниш. Много. 'Щото става очевадно колко талант ти е дал Господ и всички почваме да се питаме 'що го пилееш с глупости? Докога?
П.с. Не ми приемай дрънканиците прекалено сериозно, но 'земи се стегни
-
... нарича се бизнес планиране и предполага наличие на работещ екип със специализирани познания по обществена психология, икономически такива за динамиката на пазара (което включва и разивитието на масовите IT) и т.н. Чисто технически мога само в един от аспектите -данъчно-счетоводния - да предположа как се извършва контрола, но той в никакъв случай не е предполагаем, е планиран. Говорим за банди с мениджмънт обаче, нали!?
Това все едно аз съм го написал - но ако бях, @BabyfaceBob щеше да ме упрекне, че съм "неадекватен и откъснат от родната действителност, витая в някакви теоретични или чуждоземни сфери..." (Ти ли си това сега - не очаквах от тебе?
)Дори ми даваш примери с нашенски банди - значи нашенската действителност не е безнадеждно неандерталска, радвам се да го чуя! И ще се радвам все повече примери да чувам - и не спирам да вярвам, че все повече ще се случва.
П.с. А пък по темата: едно време се правеха концерти и турнета с цел да се насърчат продажби на албум. Сега се издават албуми с цел да се насърчат посещения на концерти. Не е кой-знае каква промяна
а и нищо ново под слънцето - и преди рок-революцията е било точно така, парите са се правили повече на живо, отколкото от записи.Преди 2 дни в едно ТВ интервю Мик Джагър ни напомни, че моделът музикантите да печелят най-вече от звукозаписни продажби е бил само един 'прозорец' от края на 60-те до средата на 90-те. Извън този период в албумите няма хлаб, каза той (а човека знае - имал е късмет да си направи милионите именно в тоя прозорец). Но Stones не са забравили да свирят на живо и дори днес с това 'връзват двата края'...
А който желае да си седи в студиото, да твори гениални продукции и никога да не се мерне пред публика - да се отдаде на благотворителност и да го прави 'за идеята'. Но тук не беше ли раздел за бизнес?
-
Вече съм си казал мнението в поне една друга тема и нямам какво повече да свалям (шапката ми е долу).
Към публиката - всички, на които музиката им хареса: най-колегиалното като музиканти (или просто ценители), което можем да направим за Вяра и колегите и от WYMN, е да споделим откритието със света. Разкажете на приятели и познати, подайте линкове. Пишете из други форуми и сайтове, пуснете status updates (микро-блог съобщения) в Twitter, или Facebook, или където имат навика да споменавате интересни неща. Сложете тези парчета в джобния си плейър или в телефона си - и ги пускайте в бара, в офиса, в училище - където имате случай да запознаете някого с това.
Ако сте музикант с аспирации и амбиции, това ще ви се върне рано или късно (и знайте, че много помага за осъществяване на аспирациите). Ако сте просто ценител, ще изпитате допълнителна радост от споделянето - и ще сторите добро някому.
И така с всяко друго откритие, с успешните записи от всеки съфорумник, които редовно срещаме тук.
П.с. из една рецензия, прочетена някъде:... Their (WYMN) music has rhythm and it has blues. It has rock and also has roll. There is a touch of Orient, an unlikely union of flamenco and klezmer with some post-bop jazz thrown in for good measure. All with an incredibly 'live' groove and easy-going fun that belies some top-class instrumental virtuosity. The vocal vibe bears some obvious references to la Winehouse or to Corine (Bailey Rae), but the voice and performance manner are nonetheless unique and warm as all of theband's sound. The lyrics are unpretentious yet profoundly meaningful and touching.... Definitely one to watch!.. -
... ако си искал да свириш Back In Black, защо не отиде на уроци при учител по електрическа китара, а си се "мъчил" с класика?
Вярно, че за усвояваяне на електрическа китара, учител по такава е по-полезен от учител по класическа. Но (!) за разностранно опознаване на китарата (китарите - и стиловете, които могат да се свирят с тях), класическата подготовка е като че ли по-универсална.
И по-важно (мисля, че това имаше предвид @muzicantini) - с класически учител е по-добре отколкото без никакъв учител. С какъвто и да е учител (стига да е квалифициран като такъв, а не самозван) е по-добре, отколкото без учител.
Разбира се, че винаги ще има по някой друг талант, включително световни имена, които са самоуки. Те са изключения и това, че ги има, изобщо не означава да ги последваме. Надявам се никой не иска да ни убеди, че самостоятелното откриване на топлата вода е най-прекия път към световна известност?!
-
^
Тризвучията (аз говорех за акомпанимент с акорди) са 'нормални' мажори и минори. Мелодиите не са - използваните ладове (скали) биват доста разновидности. В раздел "Теория" на този форум е писано доста по въпроса; след това можеш да потърсиш из Гугъл с ключова дума 'ладове' и ще има да четеш до Коледа...
-
^
Няма нищо - комуникацията е майка на разбирателството
И аз не съм се изяснил съвсем: имах предвид, че повечето време се свирят обикновени мажорни и минорни тризвучия без добавени / повишени / понижени степени (освен при желание в някои "проходящи" случаи, но то си е мелодична линия и не е задължителна за ритъм-китарата - точно както и в поп- и рок музиката).
-
^^^
> ...Нищо подобно.Не мога да споря. Сигурно сме свирили различна народна музика с тебе. Аз свирих с този човек от северняшка до тракийска и родопска. На първия джем той ми диктуваше акордите - познаваше хармонията добре, включително особеностите за тамбура и китара (беше ги научил в Котел-ското фолклорно училище, където му е предвал моят съученик Сашо Касиянов). След няколко парчета вече нямах нужда от много подсказване и си отгатвах ходовете сам. Достатъчно не само да свирим на разни 'трапезни' ситуации, но дори да изнесем няколко концерта.
Не съм задълбавал в теорията на народната музика, а и от тогава почти не съм имал случаи да я свиря. Сигурно има и такава с по-сложна хармония и 'нестандартни' акорди (кои са стандартните?).. Но не ми е работа да се бъркам, ти по-добре знаеш.
-
Нищо особено, акомпанира се с прости акорди, смените им са логични и интуитивни. Важно е да се поддържа "груув-а" (ритъм партия е, все пак
- при което често се изпускат (с паузи) цели силни времена (напр. в 7/8 - втората четвъртина и ред подобни номера). Не е лошо акордите да се строят в първите 4 струни, за да наподобяват звученето на тамбурата, която няма басови струни. Ако в ансамбъла няма бас, може с палеца на ниските струни да се свирят съвсем прости басови линии...Припомних си всико това от (много, много далеен) предишен живот:
Това до вашия покорен слуга е известният бреговски гърулар Чавдар Гънгов (по-късно преподавател в Широка Лъка и ръководител на всевъзможни ансамбли). Ако някой случайно го познава, да му каже много здраве от Бицев
-
^
За тая лиготия сме си говорили, ще дърпам уши!
А Супер Сигна-та е... супер! Ще ме изкуши и мен, макар да е грехота да осъждам такова бижу на бездействие в къщи, предвид колко свиря... Саунда е 'мечта' - лично бих 'изсушил' още малко дилея, да се чуе още по-добре захапката, но отчитам и това, че записът е в неидеални условия.
При всичките реверанси на педала, не бива да забравяме, че и 59-ките помагат за тоя саунд, а и твоето пипане (атаки, тоноизвличане и чисто и просто - 'пипане', когато си решил да свириш 'рокаджийски' - имам чувството че тоя саунд ще го изкараш и без педал, от някой Корт
)Дори като си запишеш някоя несериозна бъзикня - винаги е истинско удоволствие да те чуе човек. Kласа си - шапки долу!
- - - -
П.с. Иначе ефектите на CMatMods много ги бива - още малко и почти ще се доближат до устройствата от гамата BZ
-
Ха, ха - асоциациите с нашенаска една дума са неизбежни
(той сладоледа нали е на топки, аналогията е още по-пълна).Те са верига с много обекти, но тази май не е съвсем на същото място: наблизо е, до площадчето пред лицея Галатасарай ('френската гимназия' на Истанбул). Оттам също тръгва "уличка надолу" и е много интересна, но не с музикалните магазини. На тази (особено след чупка на ляво и пак надолу) са гроздове от кафененца и ресторантчета, накацали по стръмното, с много приятна атмосфера и тук-там жива музика (акустична, етно-). Известен е като 'алжирския квартал' (Джезаир) и има нещо общо с франкофонската страна на Истанбул.
От тази сладоледаджийница продължаваме 200-300м до края на трамвайчето и там е баш-мястото. По пътя ще срещнем откъслечни музикални обекти като магазинчето Пера Мюзик (веднага след Галатасарай, вдясно) - малко, но добре 'заредено' и по-нататък още един магазин вляво (някъде между руското и шведското консулство). Но 'царството' намузикалните магазини започва наистина от площада Тюнел и тече надолу към кулата (която си е туристически обект със страхотни гледки и не е за пропускане като такъв).
Как да не съм подробен и запознат: първо, в последните години имам толкова работа в Истанбул, че почти съм станал местен
На всичкото отгоре, това е 'моята махала' - там е офисът на Тюрксел (мобилния оператор, дългогодишен главен клиент) и така свикнах с квартала, че дори откакто работя с други фирми по-далече, пак си прекарвам времето там (там е и живата музика всяка вечер). И второ - във всеки един град по света, коя част музикантът ще познава най-добре? @B.B.King: Denmark Street май също бях описвал във форума, в отговор на нечий въпрос - но парадоксът е, че има периоди, когато прекарвам в Истанбул повече, отколкото в Лондон (там живея извън града и влизам само по работа). И не съжалявам - препоръчвам на всеки да победи националистическите ни комплекси и да вкуси повечко от този уникален град.
П.с. Само не ме питайте за музикалните магазини в Кувейт (където съм заточен в момента). Не ги открих - май няма такива
-
Джаз свиря предимно за собствено густо и удовлетворение, както и за малко пари. Когато става въпрос за вадене на кинти, свиря предимно поп, рок , фънк, блус и тн. според случая. Сега се прибирам от рок концерт например, а през деня свирих първо на една сватба (3 парчета в църква) а след това стандарти в трио (китара, контрабас и барабани) на юбилея на някаква фирма. Чувствам се като парцал, но пък вързах сметките за доста време
Аз въобще нямам предвид да спреш да свириш музиката, която харесваш, напротив, а просто да не очакваш да вадиш пари с нея и да имаш голяма публика, защото тази музика далеч не е достатъчно популярна ако не си голямо име в нея. Публиката никога не е виновна между другото, това е първата аксиома в този бизнес (така наречен).
+ 100% !
На случаен посетител може да се стори, че спорите за българската музика като цяло, или поне за 'не-чалгата' или за рок музиката в най-широк смисъл. То и с тях не е лесно да се издържа къща, но с екстремален метъл и подобни тесни ниши - как си го представяте? Само най-големите (ама най-най- големите) имена имат доходи за по-безгрижен живот, но и те не са Пол МакКартни, нито дори Слеш. А за останалите в нишата е или 'връзване на двата края', или просто хоби при осигурена прехрана от друго. Надявам се, че никой от плачещите тук не се сравнява с най-най-големите?
Като оставим настрана комерсиалната страна и свиренето за доходи - не е за пропускане фактът, че много от свирещите 'за кеф' го правят пред пълни зали. Заслужава си да се сравним с тях и да се замислим как го правят и защо при нас не идва публика? Ако един маргинален стил има само 0.1% почитатели сред населението - в 100-хиляден град това са 100 души. Къде са във вечерта на нашия концерт тези запалени по нашия жанр хора?
-
Наистина както каза @steeltanto най-голямата концентрация на музикални магазини е в кв. Пера - Галата, югозападния край на Бейо'лу (което административно е Таксим, но едноименният площад, известен на всички, е на половин час разходка оттам).
Най-точните координати са: площад Тюнел в края на ул. Истиклал - и стръмната улица, водеща оттам надолу към кулата Галата:
( цък за карта )
Начини за достигане дотам:
1. С метро - последна спирка (засега) на линията М2, сп. Шишхане (Sishane) - изход към ул Истиклал или пл. Тюнел
2. От пл. Таксим (център на европейската част на града и на целия градски транспорт, познат на всички таксисти) - по ул. Истиклал, живописна пешеходна/търговска улица от началото на 20в., нещо като Граф Игнатиев, но по-колоритна, с повече мирис на Ориент, но и на Европа - в хубаво време си струва разходката по цялата и дължина. В лошо време - има по нея едно антикварно трамвайче (което е за снимки и шоу на туристите, но си е и транспорт). Или горното метро - 1 спирка от сп. Таксим.
3. От старата част (Султанахмет, Еминьоню, Златния Рог) - от трамвайната спирка на моста Галата (източния му край) се взема фуникульора (подземно стръмно трамвайче, там го наричат просто Тунел/Тюнел) - води право на върха, на пл. Тюнел: център на музикалния живот (кръчми с жива музика вечерно време и музикални магазини през деня)
- - - -
Струва си да се прекарат няколко часа, ако ще се пазарува - и да се видят всички магазини и магазинчета. Повечето са дребни, но има и няколко големи магазини. Асортиментът е разнообразен. Цените не са чак толкова страшни - сравними са с уличните цени на дребно в повечето европейски страни (е, разбира се, това не е Томан онлайн : ) Да не се забравя, че сме в Ориента и повечето цени подлежат на пазарлък (чисто българска дума : ) Изобщо не е срамно - дори е задължително - да си поискаме отстъпка "като цигани" и да настояваме до последно (на малки стъпки, понякога). Повечето малки магазинчета играят играта, особено когато зад щанда е и собственикът. В големите магазини наемните продавачи имат по-малко свободи и е по-възможно да държат твърди цени (но те пък имат по-ниски цени заради обеми/оборот).
Музикалната търговия (магазинчета) се лее по тази улица (и някои нейни отбивки) надолу по хълма почти до кулата и си струва да се провери всичко.
На слука!
P.S. Бирата Ефес е отлична за 'поливане' на щастлива покупка - но също и за 'удавяне' на мъката, ако не намерим търсеното...
П.п.с. Форми на пазарлък: по-лесно е да се получи отстъпка 'в натура' (екстри в рамките на цената), отколкото в кеш. 'Натурата' може/трябва да е поне 'безплатен' калъф за китарата, колан и кабел - но за китари от класа на Гибсън това е дребно и много продавачи биха добавили някой педал да 'заковат' сделката...
-
Това не е опит за съживяване на (справедливо!) закрита тема, само случайно съвпадение. Покрай фотографските си интереси току-що попаднах на материал (видеоклип от статични снимки, илюстриран с прекрасно изпълнение на Найджъл Кнеди; мелодията може да ви се стори позната).
Става дума за експлоатацията и освобождаването на жените в 3-тия свят, а всяка прилика на саундтрака с нещо друго е случайна.
Приятно гледане и слушане!
П.с. Само да е посмял някой да коментира от нездрави позиции!
-
^
Как са убийствените групи с публиката? Свирят ли пред празни клубове? (Някой пример би бил полезен на всички).
-
^
Наистина е от 60-те, но през 70-та за пръв път можа да ми попадне в ръцете (преди това бяхме малки и ги гледахме с влажни очи на витрините : )
Пикгардовете бяха задължително от 'седефения' целулоид ('perloid', моден днес в ретро-моделите). Адаптерите имаха индивидуални ключета и потенциометри като на стар транзистор (оста в равнината на китарата, копчето е диск, който се показва като дъгичка през процеп исе управлява с линейно движение подобно на плъзгач - предполагам се сещате за какво говоря). Някои модели имаха пред-нагласени 'тембри' (комбинации от адаптери и EQ-кондензатори), които се превключваха с 3-4 клавиша подобни на тези за вълните в старите радиоапарати (явно се използваха налични такива бутони от радио-индустрията). 2 адаптера бяха рядкост, преобладаваха 3, често се срещаха и 4 (разположени където позволява мястото, а не по някаква логика или наука). Самите адаптери имаха никелирани кутийки (уж екрани, но имаха страшен брум) и наподобяваха (външно само) PAF-конструкцията. Повечето модели (включително този) имаха DIN-куплунг както всички домашни грамофони и магнетофони от епохата. (И тук се използваше налична елементна база от битовата промишленост). Някои по-стари модели (няма да повярвате!) имаха две единични букси, разположени на 20мм като 220-волта контакт (кабелът трябваше да завършва с 2 банан-щекера, но аз имах такава бас-китара, също Орфей - и си бях сложил най-обикновен щепсел от ютия : )
Както казах, копчета като намерените се появиха доста по-късно, допълнителната плочка около изхода е сложена вероятно за да се сложи жак вместо (по-плиткия и с по-голям диаметър) куплунг.
- - -
И с всичките тези работи свирехме, та ни пукаха ушите (понякога буквално), включени в каквото попадне. Пред пълни зали от съученици. И пред строгите погледи на всякакви 'другари', понякога и на милиционери. И никой не плачеше, че в България нямало публика или нямало музикален бизнес.
Нямаше и чалга... Но де не отиваме там. Радвайте се на хубавите си китари, свирете повечко на тях да радвате и други.
-
Зависи. Когато съм 'гост' в джем или замествам някъде - съобразявам се с всички. Понякога не е лесно, ей-богу, но се налага
Другаде, когато съм бивал 'тартор' на ситуацията (бенд-лидер от някакъв вид) - с никого не се съобразявам, щото другите трябва да си слушат (и гледат!) 'диригента', т. е. - мене. Подавам темпо и груув с поглед (ако погледите не се срещат, замервам с все по-големи предмети, докато човека погледне) или ако трябва с цяло тяло 'натъртвам' ритъма да ги подсещам. Това води инстиктивно до по-акцентирано свирене, но внимавам да не прекалявам в ущърб на пиесата. Ако при все това не се получава - уволнявам.
Такава роля ми се е случвала много рядко, напоследък - хич; идеята беше да илюстрирам, че макар да е най-логично и желателно, не е задължително ритъм секцията да 'води' - всеки друг би могъл да играе тази роля. Свирил съм с бенд-лидер флейтист (инструмент, който не се асоциира с ритъм), който си беше жив диригент с тяло и поглед...
- - -
Малко по-сериозно на въпросите ти:
обаче пак остава въпроса ако и двамата бъркат яко, в смисъл и барабаниста и басиста, защо басиста ме повлича, а барабаниста - не. това значи, според мен, че не слушам ритъма на барабаните толкова, колкото мелодията на бас-а. как да преодолея това? метронома явно не помага, защото свиря с мвтроном в нас.Ако и барабанистът, и басистът бъркат яко - решението е само с 'кадрови промени', съжалявам. Ако наистина свириш уверено и ритмично с метроном (прослушай си запис с метроном да се убедиш отстрани, че си 'заедно' с метронома) - а не можеш така с барабаниста, значи последният има нужда от работа с метроном. Или от смяна.
И басистът ви свири ли с метроном? Как оценявате ритмичността му?
-
...ще ми интересно да чуя вашето мнение ако някой може да каже от коя година са тези орфеи, ще съм мн. признателен
Китарата е много стара, но вероятно е минала през ъпгрейд : ) Точно с такава (като тяло и гриф, дори същите 'sunburst' цветове) съм свирил като ученик 1970-72, но пикгардът и особено потенциометрите изглеждаха различно. Този вид копчета от снимката се появиха в едно 'ново поколение' български китари в края на 70-те и изглеждаха много 'модерно' за времето си, но по-'напредналите' към това време вече търсехме евтини японски ментЕта (нямаше китайски, японските бяха най-евтини тогава) или местни поръчкови копия от бай Спас или Вовата...
Интересен хибрид се е получил, но не е Орфей
(въпреки че не съм уверен дали една автентична реставрация би имала колекционерски смисъл; като инструмент за свирене не би имала)...
Не точно джем...
в Джем
Отговорено · Редактирано от Бицев
^ ^
Я! Другото лице на @Tozi - да му се не надяваш!
Давай по-често така, де! Всякакъв там джас- мас- и баба знае,
ама дай жица!
Без майтап - безупречно!