MY HERO
Защо съм тук сега
Защо не се размия просто в съня
И пак се спускам в ноща
да диря нечия ръка
Летя си в мойта приказна страна
От унеса излизам и понякога се взирам в пепелта
На отминали битки и повехнали цветя
На огньове стари, горяли в мойта душа.
Умирам и се раждам, но все по-трудно става
В горите вечни да диря забрава
Очите си отворих и видях тъмнината
Студът оловен ограби светлината
В луда надпревара времето тече
Мечтите ми безмилостни изсмукаха всички сълзи от твоето лице
В безмерна пустиня лежиш ти сега
И чакаш там безсилен да се слееш с пясъка.
Умираш бавно, дълбоко вътре в мен,
Умираш от стрела отровна поразен.
Която изпратих към тебе със смях
В опиянението на този свещен грях,
изгарящ всичко във моя храм
обичан и мразен, безмерно желан.
Във филм един умираш
Три пъти подред
В песен на един позабравен поет.
Ти си, да, моят герой,
Подложен на изпитания безброй.
Но кой си ти, защо съм тук сега
Защо не се размия просто в съня.