[Въображаемата топлина на грамофонния звук]

13 hours ago, yamaha said:

Всъщност от всичкото, което написа, единственото с което не съм съгласен май е изписването на последната дума. ...

Трябва да си сложа един коректор, че не съм имал много възможност да уча български език  Съгласен съм. Всеки има право да изживява музиката по начин, по който му харесва и това усещане е комплексно. Нямам нищо против хората и грамофоните. И това е лично мнение за това, какво търся аз в музиката като човек, който се опитва да свири и да се записва.

[Въображаемата топлина на грамофонния звук]

С риск да събера хейтърите. Аз не разбирам много и слушам lossless на студийни монитори (някой ден може да си взема и система за калибрирането им според помещението, което ползвам за домашно студио, защото искам да слушам записите без "допълнения" и "подобрения", доколкото е възможно). За мен лично е безсмислено да купувам плочи, които последните години са от цифров мастър (няма как нещо записано от оригинал да звучи по-оригинално от оригинал) или надраскани оригинални плочи записвани от ролкови магнетофони преди 30 години. По повод "топлината" един приятел ми казваше че не харесва CD-тата, щот там всичко се чувало много ясно, а на изтритата лента от касетка е по-добре, без динамика, по-равно, без отчетливост и т.н. и е някак по-топло заради това. Ами аз искам да чувам всеки детайл и всеки тон на всичките инструменти. С динамиката и честотите. Не искам да ми е замазано и равно. Това е все едно една мома да каже, че не иска да се гледа на 4К защото ще ѝ се видят пъпките по-лицето, а по-добре на SD. Много от съвременните записи са на цифров мастър и не са записвани на магнетофон. Това означава ли, че няма да ги слушам? Добре, за ламповите усилватели ако "топлото" е четните хармоници . Добре, да кажем че тези хармоници галят ухото и се възприемат за "топло", но какво общо има грамофона с това, което се възпроизвежда в общия случай некачествено (ако не е скъп) запис презаписан от цифров сорс? Тоест, първо трябва записа, който искам да го чуя в оригинал да ми го развали грамофона и после лампов усилвател да ми го "подобри" и в крайна сметка не е оригиналният запис, а "топъл" запис. Тука има и друг момент който споменават, а той е фетишът към опаковките докато се разглеждат (колкото по-големи и цветни – по-добре), това да гледаш как се върти плочата и носталгията, разбира се. Може би това подсилва усещането за музиката ... не знам. За мен е музиката и всеки тон в нея, не опаковката.