Infinity

Смятам, че е без значение дали звучиш добре като си болен или не, при положение, че не трябва да се пее въобще. Ако се налага, да се прибягва до "енергоспестяващи" техники(имам такива за себе си,индивидуално е за всеки). Но не е добре да се говори, камо ли да се пее с болно гърло, тъй като е възможно да се повреди гласът много сериозно. Понякога се оправя, но понякога си остава орязан, особено ,ако човекът си е дал душата, докато е пял болен. На т'ва му се вика ниско КПД.

Високи мъжки вокали ми пасват много добре, от типа на Джо Лин Търнър, Себ. Бах(Скид Роу). Иначе ако трябва да се пеят разни Уитнита , Бритнита - хич ме няма. Може би защото не ми харесват, знам ли? Все пак смятам, че пасването е свързано и с тембър,не само с диапазон.

Съгласна съм с повечето се изказали. Току що ми хрумна и една разл. гледна точка. МОже би в някаква степен завишаването и занижаването зависят от психиката. Т.е., ако човекът е песимист-занижава, съответно ако е оптимист-завишава. С оглед на по-горното,(някак си имам чувството ,че е така) бих взела в групата си човек, който завишава. П.П: Но разбира се ги има и другите фактори като : възраст, болести, кръвно налягане също може би, добър-лош тонус... и т.н.

Направо нямам думи! Журито е умопомрачително! А договорът ми напомня на договор със Сатаната... Тъкмо се чудех дали си заслужава да се записвам и открих тази така полезна тема. Благодаря на момчето, което е преписало част от тази свинщина, за да можем да видим всички за какво иде реч. Разбира се така ще се отсеят можещите и кадърните и в крайна сметка питам аз , кой ще отиде на този конКУРс? Ще има и талантливи деца, но неопитни (на тях всъщност това си им трябва) със сигурност. Ще следя темата с интерес, очаквайки новини от прословутия кастинг. Успех на решилите да продадат душите си, дано поне има защо. Graciq, много съм съгласна с теб! Абе как не сложиха поне 1 рокаджия в журито,бе? Баси случая!!! А относно Рок Айдъл , много добра идея, но трябват мноооого кинти за да се осъществи. Проблемът е, че в БГ пари имат чалгаджиите.

Лично на мен физ. натоварване винаги ми се е отразявало много добре на тонуса, респективно на гласа. 2-те са неща са изключително свързани. Освен това при бягане или други бързи упражнения се отварят белите дробове. Какво по-хубаво от това? В последствие гласът излиза богат на хармоници, дълбок, но също така и висок! Съгласна съм с Калин, че не бива да се пее веднага след това. Аз изчаквам минимум 30 мин. П.П: Разбира се не е желателно да се прекалява. Както е казала AlFiA, преумората разбалансира.

Тук нещо май се разминава... Не виждам връзка в твоя пример между сценичната треска и свиренето по задължение.

То си Е екзотичен синдром...

Tи сигурен ли си че при теб СТ не се е трансформирала в нещо друго? Не изпитваш ли все пак нещо към и на сцената? Относно СТ,наистина не е задължително да се проявява у всеки,защото както вече се изказах,мисля че някои просто са имунизирани за нея,което не ги прави луди! СТ според мен се доближава до електричество на духа.Дори е вид ток.Постоянен за някои ,променлив за други... Ти може би си от тези,които си дърпат шалтера сами,което не означава ,че не произвеждаш електричество. ПС:Споко,няма да удариш на камък.В спора се ражда истината.

Познавам човека лично. Много голям шемет и уникален тип! Заслужи си отвсякъде да спечели! Бтв,на живо пее още по-добре!

Може би просто такава техника използваш... Опитай да сменяш постановките,като при всяка промяна се записваш пак и пак и пак.Поне е забавно-наложи ми се да го правя във връзка с нещо друго.Сега като го пускам на познати , не могат да повярват ,че е пял един и същи човек. Успех и сподели докъде си стигнал!

Много рядко съм доволна от себе си... Особено ,ако има запис на лайфа ,но всички знаем как стоят нещата със записите и как усещането от участието никога не се припокрива със записаното. Напълно съм съгласна с последното изречение на iBobz:

Сценична треска винаги съм имала и винаги ще имам! Идеята ми по въпроса е следната: сценичката треска си е една и съща винаги,но ние не сме! Ние сме тези,които се променят във времето и пространството :green: , така че СТ става част от нас. За някои се превръща в смисъл на живота,други пък са имунизирани за нея,трети просто я приемат. Но като всички трески и сценичната си има пикове,свързани с температура и повръщане(примерно).Друг път сме по-спокойни... Всичко това ми напомя,че музиката и изкуството по принцип са любов,която за да съществува реално,трябва да премине от теб ,през публиката ,за да се върне от публиката отново при теб,този път трансформирана,и то така че да те зареди да произвеждаш отново , пак за публиката.И така кръгът се затваря и за разлика от повечето кръгове по света,този не е порочен. Но ако няма СТ,няма и кръг! Кой как е овладял това странно чувство не знам.Мога да споделя само ,че аз лично много пъти съм си мислила,че контролирам СТ ( ) , но все се изненадвам от силата й на моменти. Това е като дългогодишният брак-мислиш си че познаваш половинката... Къде бе?! Това си е цяла вселена,която се мени,докато ти се променяш в същото време! Няма как да опознаеш нещо или някого,докато ти не си статичен. А ние не сме...

Стискам палци!

Напротив glezlata007,трябва да ти се случи нещо хубаво за да ги спреш (може би). Например заради себе си никога не бих ги спряла-толкова много обичам да пуша,че ... ... Обаче при положение,че знаеш че мъничко същество живее в теб,чиста душица една такава,която с нищо не заслужава да бъде отровена още преди да се е родила,няма ли да ги спреш и ти? Beyondvoice,по-скоро трудността ми идва на психическа основа от няколкото промени...Абе,на теория всичко ми е ясно,но не мога да избягам от странното чувство ,че гласът ми намоменти сякаш го управлява някой друг...

CorvusCorax,още ли си непушач? :think:

Цял живот съм пушила като за световно... Тембърът ми почти не се промени с изключение на един особен метален оттенък ,който всъщност си харесвам... Един ден (преди около година) се състоя купон(от редовните) с китари,цигари,бири и т.н... Осъзнах ,че не мога да пея вече! Направо се същисах! Няколко дни след това разбрах че съм бременна Новината ,автоматично ме накара да откажа цигарите от раз! Е,и до ден днешен не пуша и няма и да пропуша повече като знам какъв зор ми беше да ги откажа. Но поради промените в хормоналния баланс(покрай бременността),гласът ми се измени и още немога да свикна с това.След раждането се измени отново! Абе,направо ми писна да го гоня... НО едно мога да ви кажа със сигурност-държа много повече на натоварване ,отколкото преди,но пък и изчезна металния оттенък ,който толкова много си харесвах... Проблемът ми явно е че години съм работила за даден вид постановка,а сега трябва да преоткривам себе си ъгейн

Чай от слез Предназначение:при бронхиален катар,кашлица,възпаление на гърлото,сливиците и гласните връзки. Съдържащите се слузни вещества,етерични масла и др. действат успокоително,противовъзпалително и отхрачващо. Състав: цвят слез 100%

П.П: Кой знае колко велики,музиканти има по света,много по-велики от известните нам,забутани по различните краища на света,които се опитват да пробият,а не могат(просто защото не са се родили на "правилното" място)... Ние НИКОГА няма да чуем музиката им,а е твърде вероятно тя да е нещото което търсим-онова новото... или кой знае...Ебаси,нещо истинско ,но обречено!

Защо слагате всичко и всички под общ знаменател... Музиканти сме,но сме и хора и като такива сме невероятно различни един от друг-отделни вселени. Аз и сестра ми ,отгледани при едни и същи условия от едни и същи родители станахме коренно различни индивиди. Елементарно-аналогично: музикант с нежна и по-плаха,по-скромна душевност,поставен в усповията на днешната БГ реалност,няма да се стимулира от трудностите.Напротив,ще се затвори,ще страда,ще има лоши последици при него. Съответно,поставен при същите условия,друг музикант ще се развихри,ще се амбицира и колкото повече препятствия му поставяш,толкова повече ще се нахъсва и бори. Това са двата крайни типа-разбира се че има много видове смесени такива. Но тези първите,които са обречени в България,биха имали (евентуално), страхотна реализация навън(примерно ако се бяха родили там!!!).Щото на българина все пак по света ,не се гледа с добро око.Това го знаем всички и то не е случайно. Е виновни ли са хорицата и творците с по-крехка душевност,че са такива каквито са? Ще ги обвините ли,защитавайки държава,която не ви дава нищо? Аз лично се лутам между тези 2 гореописани типа-като редувам амбиция с отчаяние,но това си е мой проблем.Истината е че годинките си минават... Ние си одъртяваме прогресивно,а положението се влошава ,вместо да се подобри.

Наистина няма нужда от крайности. На някои хора чужбината се отразява благотворно,на втори посредствено,на трети зле. Аз съм от третите,затова и куит-нах,но какво бе учудването ми когато разбрах че се чувствам чужденец вече и в "родния дом"... стрейнджър навсякъде... За някои просто е много по-тежко отколкото за други.А парите не са фактор. Те са причина. И грешката не е във вас,или в чужбината,а в държавата.Колко е просто! Пълно е тук в Родината с таланти,но реализация за тях подобаваща рядко се намира. Жалко,много тъжно. Въпреки това вместо да се хапем и плюем,бихме могли да измислим нещо заедно.На първо време ,имаме си форум-музикантски! Ако Левски и Ботев са имали интернет навремето,ехееееееее...