valerian

Вий гледате на тоз Рудес като на съвременния Бетовен ли, кво ли... Хайде холан! Това ми напомня за един мой приятел китарист, за когото допреди няколко години Ибанес беше най-великата китара. Ама откак любимеца му Петручи я смени, моят човек въздигна в култ Мюзикмен. Та същото е и с отношението Рудес/Курцвайл, струва ми се...

Красимир Христов, орк. "Кристал" от класическия му период Лъжа, лъжа. Гласувах за Кърия, но също Кийт Емерсън, Джон Лорд, Стив Уолш ("Канзас"), Ян Хамер, Дон Еъри... :read:

Петручи, реплика към теб. Очевидно е, че не познаваш добре музиката на Малмстийн. Та затова: изтегли парчето му Never die от албума "Седмият знак" (има го в mm.gen) и чуй солото. Ако приемем, че критерий за бързина са броя ноти, изсвирени за най-кратък времев интервал, какво ще кажеш за това соло?Искам ти мнението като на китарист (понеже се изказа по отношение на бързината на Дебелия). Далеч съм от мисълта, че бързина е синоним на качество, но нещата първо трябва да се познават, а после да се отрицават (както правилно отбеляза в умно написания си отзив Миро).

Третият албум на Алкатраз "Dangerous Games" (1986) е с някой си Дани Джонсън

Предложените във форума реплики в по-голямата си част са смешни . Аз се сещам за две "сериозни", които са на мои любими китаристи и са ми направили впечатление. Понеже на няколко пъти беше цитиран Блекмор, ето нещо от него. Разпространено е мнението (явно с основание), че е голям особняк и самовлюбен тип. Затова не можах да повярвам, когато по ВиЕйч1 се появи Ричката с мазен, коцкарски мустак (записът бе от наши дни) и в предаване за рока на 80-те призна директно и открито Еди Ван Хален за един от най-значимите и самобитни китаристи на нашето време! Изумих се - признание, изплъзнало се от устата на Блекмор, при това за китарист, крайно различен от него самия! Явно с напредване на възрастта наистина се помъдрява Ще цитирам и една мисъл на прославения китарист на "Йес" Стив Хау, насочваща към отношението рок-класика - изказана е в началото на 70-те, когато тази тема е повече от актуална: "Усвоих до съвършенство класическата китара. Но по-класическа започна да ми се струва електрическата"

Е,уважавам мнението ти Нали все пак форумът е за това - да се споделят и обосновават мнения А това със секса е чудно сравнение!Браво!

Страхотен барабанист. Но чак да няма аналог...Несъмнено дължи много на друг невероятен музикант, негов предходник - барабанистът на "Ръш" Нийл Пиърт. Справка: концерите на "Ръш", особено този в Рио през 2003-а

За Линч спор няма. Проблемът при него обаче е, че така и не успява да свърже таланта си със значима група. Аз също слушам "Докън", обаче честно казано са една доста обикновена група. Мелодични, хитови парчета, но нищо повече. Причината да ги слушам е единствено Линч. При "Линч моб" нещата стоят малко по-иначе сякаш. Това за мен е по-ценната формация - дори и само заради невероятното парче "Tangled in The Web". Чудно!!! Да живей!!!

Така е. Албумът "No Parole For Rock`n`Roll" е великолепно доказателство защо в средата на 80-те години Малмстийн е на практика най-титулувания млад китарист. Изчистени и изпипани сола, лишени от помпозността на негови по-късни проекти (напр. "Одисея"). Очевидно е, че през 1983 (а и след това) НЯМА ДРУГ толкова способен в техническо отношение китарист (плеядата бързоръки китарджии от типа на Гилбърт и МакАлпайн изгряват след това, тъкмо под явното влияние на Малмстийн). Сред изпълненията в албума, както каза някой вече, заслужава да се открои класиката "Хирошима мон амур" с едно от най-невероятните сола (според мен) на китара, изсвирени някога. Албумът с Ваи "Disturbing The Peace" (1984) е приятен за слушане, но само толкова. Композициите са много далеч от класата на първия, и както твърди един американски критик - заслужава внимание единствено като стъпало в развитието на Ваи.

Металний маниако, странен вкус показваш. В "Джъмп" да ти е любимо китарното соло разбирам - на мен ми е!!! Ама клавирното?

Сакън! Стикса не го давам!

Джерекаров, съгласен съм с теб като цяло. Само че нещата с Фрийдман стоят малко по-иначе като че ли. Мелодичните му и обмислени неща идват комай доста по-късно (напр. албума "True Obsessions"). Ранните му солови неща ("Dragon`s Kiss") издават доста по-различна нагласа, не мислиш ли? Там свиренето "като за състезание" взима връх над добре обмислените и изпипани композиции. Аз не съм му почитател, та ми е интересно твоето мнение на негов познавач

ФСБ са големи!Ей сега си пуснах въпросния "Празник" с двете сола - синтезатор на Бояджиев и ел. пиано на Цеков! Газят!!!

Моите уважения към вкусовете на всички, но аз така и не успях да се очаровам от клавиристите на "Театъра". Особено пък от Ръдес - с какво ви изненадва тоя бе? Преди да е почнал да свири, е ясно какво ще последва. Вярно, изключително талантлив пианист, ама какво оттук нататък?Да не е само той? Аз имам чувството, че негови ценители са основно почитателите на "Дрийм Тиътър". И ми е странно, че заговори ли се за прогресив-свирене, нещата все се свеждат до Шериниън-Ръдес. Да не би с тях да започва (или свършва?) прогресив-рокът? Почти не видях във форума името на Кийт Емерсън - а мисля, че всички тия малко или много тръгват от него (за Уейкман не отварям дума, щото беше обсъден като че ли по-обстойно). Оставайки с добри чувства към всички, ето няколко от моите любими (по-различни ) клавирни сола: Jan Hammer "God Bird Change" (Al Di Meola "Electric Rendezvous" 1981) Steve Porcaro/David Paich "Waiting For Your Love" ("Toto 4" 1982) Jon Lord "Bach Onto This" ("Before I Forget" 1982) Jon Lord "Burn" (Deep Purple) Rick Wakeman "Roundabout" (Yes "Fragile" 1971) И, естествено, Румен Бояджиев/Константин Цеков "Празник" (ФСБ "Кълбото" 1979) :read:

Toto 1978 Toto - The Seventh One 1988 Steve Lukather - Candyman 1994 Asia 1982 Styx - The Grand Illusion 1977 Styx - Pieces Of Eight 1978 Foreigner 1977 Foreigner 4 1981 The Alan Parsons Project - I Robot 1977 Deep Purple - Machine Head 1972 Това са 10 от любимите ми, но САМО 10. Всъщност вътре е и всичко на Тото, доста неща още на Алън Парсънс, доста на Стикс и Форинър. Да не забравя и Рейнбоу - без тях накъде?