blackened

Офтопик малко.. Ето я класическата депресия на самоукия музикант тип "за нищо не ставам". Абсолютно те разбирам, даже мисля, че книга мога да напиша по темата Само ще ти препоръчам, следващия път като хванеш китарата се запитай - аз защо свиря? Защото ми доставя удоволствие? Или само и единствено за да стана добър? Както по-нагоре беше споменато - няма смисъл да се доказваш на когото и да било. Музиката е изкуство -> начин на изразяване. Аз лично нямам претенции да бъда дори дрънкач. Обаче идеята да свиря 14587032658 тона в секунда под формата на арпежи, примерно, зад които няма капка емоция ..направо ме отвращава. Искам да се науча не просто да свиря, а да творя. Какво искаш ти - вече ти си решаваш. Пък нека разни хора да си въртят безкрайно сложните сола и рифове и "аспержи"... не искам никой да обидя в случая, не казвам че сложната музика не може да бъде красива, напротив. Просто сложността и техниката сами по себе си за мен са нищо, ако липсва умението да твориш. А вярвам че във всеки един от нас дълбоко някъде се е загнездило такова.

Преди време провеждах разговор, засягащ тая тема. Аджаба, ний какво праим? Art for art's sake?Или art for your sake? Всеки малко или много е повлиян от това, което харесва. Ясно е че няма да правим революция в музиката..топлата вода вече е открита. Въпроса е, дори да не харесваш даден стил.. да имаш идея или дори бегла представа какви похвати и техники се използват. Това винаги е полезно, най-малко за обогатяване на музикалната ти култура. Но някаква линия трябва да има. Ако започнеш да се разскъсваш между различните стилове, според мен резултатът няма да е особено добър. Мисля, че правилната стратегия е плавно да се преминава от едно ниво на друго. Примерно ..почваш да свириш рочец, не докато ти стане скучен, а докато го усъвършенстваш до ниво, което смяташ че ти е, ако не максимума, то поне едно задоволително такова. После, хеви метъл мадафака. Пак същият принцип. После нещо друго. Не казвам че трябва изоснови да се изучават всички стилове, все пак ти имаш някаква индивидуалност, някакъв вкус. Докато свириш хеви например, като ти гръмне главата от бичкия, няма нищо лошо да прегледаш някое блус парче, което пък те е грабнало съвсем случайно докато си пийваш чайчето в някое кафе. Отнесох се.. Тая работа със стиловете...е супер индивидуална според мен, за това няма да се очудя ако бида публично линчуван за тия ми изказвания. Но ако се лашкаш от един стил на друг всеки месец...някак не мисля как ще усвоиш всичката тази материя, освен ако не си някакъв вундеркинд. Хубаво е човек да се развива всестранно. Но..за съжаление всичко си има граници.. Темата е хубава впрочем.

Тоновете по грифа ги знам до ..ъъ.. бе някъде след 17то прагче на сляпо ги праскам.. Нужно е според мен да се знаят, полезно е много при импровизации, стига да знаеш преходите в песента.

Ъм.. аз таковъ.. ай да драсна нещо, пък може да ме заклеймите като комедиант какво толкова... Значи.. човече.. фалшиво е.. и проблема не е в рекординг-а. Бай Дъ Уей, когато бях много начинаещ, (не че сега съм кой знай какво) .. не знам как да се изразя точно: Когато слушах парчето докато го свирех, го чувах по един начин, а после като запиша и го слушам от страни - по друг. Но твоя случай изобщо не е такъв...сякаш. Настройка му е майката, интонацията също си оправи, и най-важното - оправи си задкитарния фактор С времето... всичко ще стане..