_BlAcK_VeLvEt_

Ето още малко интересни, а за някои и не чак толкова интересни факти за обоя!!! ОБОЙ(ит. oboe; фр. hautbois; нем. Hoboe; рус. гобой) дървен духовинструмент с двойна тръстикова пластинка. Има характерен носов,напрегнат тембър. Във високия си регистър звучи светло, ярко,изразително, а в най-високите си тонове остро и напрег­нато. Особеноприятно и сочно е звученето му в средния реги­стър и плътно, малкогрубо — в ниския. Особено подходящ е за лирични, пасторални икантиленни мелодии. Тонов обем от п до fis3. За пръв път се е появилпрез XVI век, вероятно като ви­доизменение на азиатския инструментзурна. Използува се като солов, камерен и оркестров инструмент. Всъстава на оперния оркестър влиза през XVII век. Неговия приятен тембърние слу­шаме в сцената «Писмото на Татяна» в оп. «Евгений Онегин» отЧайковски, в танца на малките лебеди (два обоя), в балета «Лебедовоезеро» от същия композитор и др. Бетховен също из­ползува поетичнияпасторален тембър на този инструмент в III ч. на VI симфония(«Пасторална») и в I ч. на VII симфония, Равел в балета «Дафнис иХлое»и др. За соло обоя. е написал «Шест метаморфози» Б. Бритън поедноименното произведение на Овидий. Разновидности на обоя са любовенобой и алтов обой (английски рог). Известни обоисти са Гусенс Леон(англ.), Ал. Паршин, А. Б. Зайонц (съв.), Б. Глетцнер (герм.) и др.

Интересно от какъв ли източник Schagerl е почерпил информацията за обоя, но наистина е впечатляващо колко много знае един тромпетист за обоя! Може би има обоисти, които дори не подозират и малко от тези факти Похвално наистина!!! А по отношение на знанията ми по френски и инструменто-знание нямаше нужда от такава ирония все пак!

Името ОБОЙ произлиза от френското наименование на инструмента haubotis, което преведено на български означава "високо дърво". През 16 век във Франция по този начин са се означавали цяла група от високозвучащи духови инструменти. Историята за обоя започва още от древността. По пътя на еволюцията от древногръцкия авлос, римската тибия, китайския хуан, персийко-индийската зурна се стига до арабския замр ( зеир, зурна). Точно този инструмент се смята за предшественик на обоя, защото по устройство и звучене много си приличат. Около 1840 г. са направени първите опити за приложение на БЬОМ СИСТЕМАТА върху обоя от братята Ш. и Фр. Требер. За първи път обоят е използван в състава на оркестъра на Р. Камбер в операта "Помона" (1659 г.) Композиторите Ж.Б. Люли, Х. Пърсел, А. Скарлати, Ж.Ф. Рамо, Й.С. Бах и др. го включват в своите партитури, а Г. Фр. Хендел го издига до нивото на концертиращ инструмент. В дългата история за развитието на обоя са съществували и негови разновидности: малък, любовен, алтов(английски рог) и баритонов (басов обой). Ако желаете още по-подробна информация за обоя пишете ми на e-mail-a ще ви помогна с каквото мога