Хмм, за каква първа изява става дума - самостоятелна или как до'е...
Добре, сега сериозно:
Ако изключим дебилните детски песнички и "концертчета", датиращи от предучилищна възраст и първите класове, първата сериозна изява беше в читалището, където ходя на уроци по пиано ("Аура", София), май месец 2006та. Трябваше да изсвиря на пиано любовната темичка от "Кръстникът" (или както е по-известна "оная мелодията на Дон Корлеоне") и после заедно с един цигулар изсвирихме една японска песен (аз пак на пианото, песента е The Boom - Shima Uta). Залата беше доста тясна, присъстваха нищожен брой хора, но "сцената" беше на няма и метър от първите редове, тъй че наистина се спекох по отношение на това как ще изглеждам докато свиря и по-важното - как ще свиря! Абе добре се получи, не бърках в свиренето (много...). Иначе още ходя в това читалище, да си поддържам формата, а последното ми участие там беше в предколедното концертче, на 21-ви декември вечерта.
Но това са от типа "училищни изяви", където публиката е от родители или баби и дядовци, които няма начин да не те аплодират след края на участието, тъй че не е кой знае какво
Относно първата изява с КИТАРА, мога да си попиша доста...
Първо, свирех отскоро (изявата беше началото на декември, ходех на уроци от средата на октомври, м.г.). Второ, не си знаех песните, защото понеже ми бяха малко сложни и ми беше нужно повече време да ги отработвам. И трето - последната МИ репетиция беше 4 дни преди участието и следващата ми среща с групата беше на самото участие (МИ с главни букви, щото поради изпити и такива глупости не присъствах на генералната репетиция).
Предвид гореспоменатите трудности, концерта мина страхотно, не ни освиркваха, напротив - кефеха ни се (едва ли заради моето сковано от притеснение сценично поведение ). Обаче едно знам - искам пак!