Начини на пеене

[Свилен]

Здарвейте,

Наскоро в ума ми възникнаха въпросите каква е разликата в различните типове пеене, (имам предвид оперно класическо и тн.) и кои са те. При кой тип може да се достигне най голям диапазон без микс ? Каква е разликаат в силата на гласа в тембъра който се получва след известно време работа? Това е. Естествено не отказвам и допълнителна информация

Благодаря предварително

[DreamBrother]

Здарвейте,

Наскоро в ума ми възникнаха въпросите каква е разликата в различните типове пеене, (имам предвид оперно класическо и тн.) и кои са те. При кой тип може да се достигне най голям диапазон без микс ? Каква е разликаат в силата на гласа в тембъра който се получва след известно време работа? Това е. Естествено не отказвам и допълнителна информация

Благодаря предварително

 

Диапазонът на гръдния регистър (това, дето не е микс е естествено ограничен. Разликата между трениран и нетрениран гръден диапазон рядко е повече от два-три тона. По отношение на лекотата, с която се владеят тия тонове, и на звученето им разликата може обаче да е доста голяма. Ето някои неща, които тая разлика представлява - не толкова носово звучене, по-богат тембър; по-голяма издръжливост на гласа и лекота на пеенето; равномерно вибрато; способност да се пеят по-дълги фрази без да човек да се задъхва.

 

Колкото до микса, там разликата и в диапазон, и в звучене може да е радикална. Нетренираният горен регистър на гласа (особено при мъжете) звучи като вятър през тръстика. Тренираният звучи като високите тонове на Крис Корнел, примерно. Колкото до диапазон - добре овладяният микс добавя минимум октава към останалата част от гласа. Основното предизвикателство е да зазвучи колкото е възможно повече като гръдния регистър.

 

Оперното пеене обикновено не изисква повече от 2 октави добре овладян диапазон, но там е изключително важен точно определеният тип звучене. Няма значение, ако един плътен оперен баритон има 4 октави - поне в 90% от случаите (или в 100%? не съм толкова наясно с оперните порядки) няма да му бъде позволено да изпълнява тенорови партии, защото няма да звучи както трябва.

Другите типове пеене не са ограничени от конкретен репертоар, там човек може да звучи както си ще и да му се размине, ако се окаже, че достатъчно хора го харесват. Пример: извънредно противните ми тъмнокожи ар енд би/хаус/електроник изпълнители, дето са толкова модерни напоследък, които на мен ми звучат сякаш пеят през носа си, но пък се котират.

[Viara Ivanova]

^Интересно си го написал

Основното предизвикателство е да зазвучи колкото е възможно повече като гръдния регистър*.

Хем да, хем не Това мисля, че по школите за класическо пeeне го обясняват като "изравняване" на регистрите?

Пак зависи от "вида" пеене и особено типа школа, в чиито разбирания преподавателите са били обучавани.

 

И аз съм чела, че белканто школата (която има все още има много стабилно място в академичното преподаване на класическо, поп, рок или джаз пeeне) се стреми към изравняване на гласа: т.е. без значение от "подскоците" на вокалната линия слушателят да не усеща качествено различие в тона.

Но идеята в белкантото не е да се изравнява с гръдния, макар че от гледна точка на поп пеенето специално: това е "светия Граал" на много певци, да имат плътен "висок" глас.

Идеята зад "изравняването" на регистрите е свързана с главовия регистър, по друг начин казано главовият се "смъква" надолу. Не в смисъл да не се стремиш да си "увеличаваш" диапазона количествено нагоре; цели се да звучи все едно започва от все по-ниско място. Докато накрая имаш само главов регистър(head voice), както искаш му казвай.

Стремежът е тоновете от долната част на диапазона да станат леки, "сладки"; гласът да стане много подвижен и способен да изпълнява бързи пасажи, като ценното не е способността да се пее силно и с драматична емоция, а техничността.

Неслучайно за "класически" белканто сопрани се приемат лиричните.

Oсобеностите на ценностната система на белкантото правят употребата единствено на този метод при поп пеенето примерно пълна с много тайнства и загадки за певците, както и грешни представи от рода на тази по-горе( * )

А като имаме предвид, че важна част от обучението по пеене е визуализацията на това, което трябва да се случи, за да изпeeш нещо така става ясно защо примерно белканто методът сам по себе си не е достатъчен за :

да се достигне най голям диапазон без микс ?

 

В тази връзка не мисля, че има "тип" или "вид" пеене, които предпоставят за това... има физиологични дадености и методи за обучение.

Които много певци комбинират, защото за съжаление няма "разковниче", което да върши работа на всички за всичко.

Аз примерно досега съм срещала само един вокален метод, който да представя решения и пътища за постигане на това, което аз ценя като качества в един певец.

 

Спийч левъл пеенето, на което е базиран методът на Сет Ригс, а оттам и този на Брет Манинг също само по себе си е метод за "блендване" или сливане на регистрите в главов.

 

Аз лично съм на мнение, че това е ненужно ограничаване на певците (не коментирам класиците, по-скоро прилагането на тези класически подходи към съвременни стилове вокално майсторство) и в някои случаи говори,пак според мен(да не се засегне някой сега ) за безпомощност на преподавателите да постигнат стабилност и плътност на тона по целия диапазон по други начини.

Представете си да имаме един кийборд, който вместо да има няколко различни "бленди": гръден, главов, белт, йодел, фалцет, фрай, соб, "хрип".... да има само една от най-ниския до най-високия си тон.

Широкото разпространение на белканто метода и в поп/джаз(говоря за България в случая) средите лично аз си го обяснявам с това: просто това е правилото, то съществува от време оно, когато се овладее звучи сносно, върши работа и помага за безопасно боравене с гласа за години напред: значи продължаваме така Или?

 

В модерния музикален театър, в соул-, джаз-, рок-и "singer-songwriter" стиловете на пеене, тенденциите са (както и в по-традиционните блус, госпъл, фолк) гласът да се разглежда като инструмент, способен на много повече от един "приемлив" тон...

Ценят се именно богатството регистри, че дори и естествените чудатости, специфични за един глас.

Не се цели отстраняване на разни "недостатъци" и получаване на хомогенен тон по целия диапазон.

Единствената цел в тази насока е постигане на динамичен контрол върху тона и овладяване на природнo дадената ни EQ система-посредством волеви контрол върху мускулите, участващи в произвеждането на различни тонови качества, на които е способен човешкият глас.

[DreamBrother]

И ти интересно си го написала

 

Аз по текста на Свилен прецених, че го вълнуват основно диапазонът и силата, затова застъпих гръдното звучене на микса като важен компонент от развитието на гласа според това, което е питал. Не останах с впечатлението, че го вълнува белкантовото "сладко" пеене. Иначе по това направление (и по другите ) си права, разбира се. Както и аз отбелязвам, в некласическото пеене върви всичко, но всичко вече зависи какво искаш да изразиш.

[Свилен]

Благодаря за кометарите и отделеното време Съгласен съм , че доста ме вълнуват силата и диапазона но и тембъра също е важен за мен ,защото аз искам да работя с моя и да го направя по плътен, но на този етап на развитието това Съжалявам че нямам свестен микрофон да се запиша да ме чуете ама ако се сдобия със сигурност ще пусна накой запис

[Свилен]

А и още нещо какво можете да ми кажете за класическото пеене и ако може някои примери да дадете, смисъл хора които пеят по този начин?

[Viara Ivanova]

Ето ти Аве Мария на Шуберт изпята по няколко различни начина:

Оперно

 

Класическо

неизвестна певица

 

Поп

 

Квази-класическо

 

Неквалифицируемо:

[Свилен]

Благодаря