Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Публикувано (Редактирано)

Здравейте :) Принципно досега никога не съм пускал никой от моите текстове в интернет ,но ми стана интересно да видя какви ще са реакцийте . Не претендирам че са добри ( не съм писател :) ) нито ,че мога да пиша много грамотно ама съм на 16 (damn it) и все още се уча ;] Имал съм някакви бая депресарски периоди ,това не значи че съм емо (rofl) или каквито и да е там други етикети заради това можете да ми лепнете . И това е просто когато ми е гадно имам муза и писането ми оправя настроението ;) Ще е яко да видя реакцийте ви пък дори и да не ми харесате писаниците здраве да е ;) И те тка :) Май забравих да кажа ,че почти всичките ми текстове са на английски , от което малко ме е срам ,но ми е по удобно да пиша на английски незнам защо ..

 

--------------------

 

There's winter in my heart

There it was and there it is

It's all that ever was

In me ...

My lifeless soul lies

There now and there's

nothing that can take it back

My iced soul lies there

In the mountains of my pain

 

All the remains seems to fade away

just like im alone

All alone again

 

All the remains seems to fade away

just like im alone

All alone again

 

Just a left one corpse

and noone knows its name

A forgotten life

A lost one game

left without remorse

a fallen pray

again..

 

And All the remains seems to fade away

just like im alone

All alone again

 

------------------------

това мисля че не беше за песен ама кактои да е ;)

Спомен за живот

Родих се в един вече мъртъв свят

знаейки ,че няма път назад

Родих се ,а поисках да умра

Неможех вече времето да спра

 

Живях в омраза болка и тъга

живях дори и мъртъв по душа

Прескачах всеки ден с въздишка тежка

Мислех си дали не съм допуснал грешка

 

И ако днес умра ти ще продължиш

и ще намериш някой друг

Ще живееш живот по- хубав с него знам

Независимо ,че дошъл за мен е края

 

сега съм просто сянка

само спомен

забравен от всички

В земята отдавна заровен

 

Просто спомен за изминалите дни...

 

------------------------

Оопс засега май само това имам на лаптопа си иначе имам цяла папка с текстове ще я намеря до няколко дни ,ако до тогава не сте ме оплюли мега хипер якото и не сте ме прогонили от секцията за текстове във форума ;):D

Редактирано от KoCet0
Отговорено
Оопс засега май само това имам на лаптопа си иначе имам цяла папка с текстове ще я намеря до няколко дни ,ако до тогава не сте ме оплюли мега хипер якото и не сте ме прогонили от секцията за текстове във форума :hysterical::D

 

Това е ясно :hysterical: добре са текстчетата... песимизма е налице както при мен така, че няма проблем :)

  • 2 weeks later...
Отговорено (Редактирано)

По-малко е повече... На мен поне не ми харесва обречеността, която представяш с тези произведения, особено първото. Един такъв текст поне мен не може да ме грабне тъкмо поради факта, че е едностранен, някак си прекалено съсредоточен в болка/тъга, която съществува "a priori", но без посока, сякаш просто я декларираш.

 

От друга страна пък вярно на места ми харесва какви средства ползваш. Трябват още текстове.

 

едит: сега препрочетох мнението ти и си казал, че си на 16. Продължавай да пишеш. Имаш основа.

Редактирано от Flame
Отговорено

Реших все пак да коментирам :)

Надявам се да погледнеш на поста ми правилно, защото е ориентиран като съвсем доброжелателна критика ;) И аз съм на мнение, че имаш потенциал! Все пак, това, което си показал си има кусурите... предимно някои смислови връзки не са ясни. За да избегна една основна контра, ще кажа, че разбирам текстовете ти много добре. Въпреки това е хубаво да помислиш за подобряване на стила си на изразяване :D Едно е да си абстрактен, да говориш метафорично и завоалирано, съвсем друго - да имаш недооформен стил на изразяване. Уточнявам: това е повече от нормално и се развива само с писане и после даване на някого за критика :) Избрал си хубав начин, дано да оцениш критиката ни.

There's winter in my heart

There it was and there it is

очевидно искаш да използваш похвата с повторението, като оставиш точката във времето за незначителна - тогава, сега, няма значение... но помисли за по-добри езикови средства. в този вид на английски не е особено благозвучно, да не говорим, че с there леко изместваш съзнанието на читателя в посока да мисли пространствено - "наляво, надясно?... не, минало, настояще..."

 

It's all that ever was

In me ...

помисли защо was не е подходящо.

 

My lifeless soul lies

защо? за какво? може би си искал да наблегнеш на съскащите съгласни (лайФлеС Соул лайС) щом говориш за мъртва душа, но не става ясно как така от нищото обявяваш, че душата ти те лъже. и за какво

 

There now and there's

nothing that can take it back

първи ред - изключително объркано... плюс липсата на пунктоация, мога да си съчинявам до утре сценарии за това какво точно си искал да кажеш.

втори ред - аз бих използвал bring вместо take, защото така поставяш целта по-близо до читателя. take е един... по-скоро статичен и отдалечен глагол, използван в словосъчетание. тоест, в твоя случай някой/нещо ще върне нещо към/за себе си. не към читателя, нито към лирическия герой

 

My iced soul lies there

In the mountains of my pain

първи ред - когато говориш за лед (също като при мъртвата ти душа - айСд Соул лайС) е хубаво натрапването на съскащи съгласни. само това there накрая малко обърква нещата... пробвай да го заместиш

втори ред - метафората с планината е колкото ясна, толкова и объркана... планината е статична, голяма, постоянна и винаги там... но точно заради статичността си (което не е абсолютно същото като константност) придава един такъв мек отенък на болката. щом болката ти е като планина, значи въпреки, че е голяма и постоянна, тя е и по характер по-скоро монотонна, тъпа, досадна едва ли не... като болка в кръста, вместо болка от пробождане с нож, или разкъсан вътрешен орган, огнестрелна рана...

освен това трябва да помислиш по-добре за връзката между редовете - какво точно прави душата ти в дебрите на болката? ако болката е толкова силна, че взима контрол над душата, защо е тази статичност?

All the remains seems to fade away

just like im alone

All alone again

аз бих помислил за една сричка по-малко във втория ред, иначе сполучливо повторение

 

Just a left one corpse

and noone knows its name

първия ти ред не е правилен граматично

втория е леко объркан смислово - използваш it за неодушевен предмет, а говориш за негово име

A forgotten life

A lost one game

какво е това с left one, lost one?... наистина не ми звучи правилно. дори не съм сигурен какво искаш да кажеш - a lost game е изгубена игра, one lost game е силно акцентиране върху това, че изгубената игра е една... lost one's game е нечия изгубена игра... какво искаш да кажеш?

 

left without remorse

a fallen pray

again..

тук вече съвсем изгубих цялостния смисъл... ако плячката е метафора за душата ти, очевидно вече поясняваш, че тя е убита от някого, не е просто остаряла или нещо друго. плячката обаче се характеризира с много неща, които не стават ясни - падналата плячка е обект на насилствена смърт, преди това има дебнене, гонене, борба... освен това, защо една плячка е оставена без да се е разкаяла? прекалено бързо и неусетно ли е настъпила смъртта й? въобще, метафората с плячката идва прекалено рязко и без ясна връзка

 

 

***********************************************************************

 

Второто ти стихотворение определено е по-добро. Скаран си много леко с правописа, надявам се ако искаш да се занимаваш сериозно с това (дори и да е хоби) да помислиш за правописа, после стила на изразяване...

 

Според мен просто имаш нужда да почетеш повече чужда поезия :)

Иначе съм съгласен - има надежда :metalist:

Отговорено
My lifeless soul lies

защо? за какво? може би си искал да наблегнеш на съскащите съгласни (лайФлеС Соул лайС) щом говориш за мъртва душа, но не става ясно как така от нищото обявяваш, че душата ти те лъже. и за какво

 

There now and there's

nothing that can take it back

първи ред - изключително объркано... плюс липсата на пунктоация, мога да си съчинявам до утре сценарии за това какво точно си искал да кажеш.

втори ред - аз бих използвал bring вместо take, защото така поставяш целта по-близо до читателя. take е един... по-скоро статичен и отдалечен глагол, използван в словосъчетание. тоест, в твоя случай някой/нещо ще върне нещо към/за себе си. не към читателя, нито към лирическия герой

 

My iced soul lies there

In the mountains of my pain

първи ред - когато говориш за лед (също като при мъртвата ти душа - айСд Соул лайС) е хубаво натрапването на съскащи съгласни. само това there накрая малко обърква нещата... пробвай да го заместиш

 

Със всичко останало съм съгласен, но мисля, че тук човекът е имал предвид lies като "лежи" (here lies... (на надгробен камък) - тук почива... примерно), което в контекста на произведението означава, че душата му "лежи безжизнена там (в сърцето)".

Отговорено (Редактирано)

Прав си, тъкмо направих връзката и забелязах, че вече не мога да редактирам.

Извинявай за което :greenball:

 

Разделението на редовете ме залбуди, а слабоумието ми помогна :)

Редактирано от fusion

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.