Началото...

[NitroBGA]

е да напоследък говоря много...нескромно?

а всъщност съм баси мършата

Много ме кефиш, братле. Не знам как свириш, но си от наш'те

 

Хайде да се изкаже някой от "старите кучета" . Аз 79 като завърших 6-ти клас...

 

А за мен. Братовчед ми дойде преди пет години у нас (че му бяхме близки до поделението - казарма, к'во да пра'иш). Остави я у нас и ми показа Смок на дървото... оттам се сещате, че той не можеше да я ности в поделението и всеки ден беше у нас кухарката. Майка ми написа една дипломна работа и получих за подарък една (единствената, моята, неповторимата) Орфейка. Та това е... след 2 години ел. Орфейка, след още 3 Washburn...това е, вкратце

Spotlight kid, и ти си убиец

сега бих си дал единия бъбрек и единия тестис само и само да се върна пак в онези години     

[Steve_Vai]

Всичко явно е започнало още в детската градина, когато татко реши, че освен с Beatles може да ме запознае и с други групи (Хахах, това прозвуа сякаш на онази възраст вече съм бил музикален критик )... Pink Floyd се промъкнаха в детското ми мозъче, че и в душата и ме впечатлиха неописуемо много. И до днес са ми любимата група, а с татко често сядаме да слушаме заедно някой от любимите албуми. После слушах какво ли още не - Iron maiden, Metallica...Влюбих се в Led Zeppelin и Rainbow, много се влюбих. А свиренето започна, когато татко ме чу да си дрънкам измислени акорди на една акустична Пълдин-ка. Заведе ме при небезизвестния Венци Димитров и се оказа, че акордите са си почти правилни :green: После - учене на песнички. После класика. Венци беше много ентусиазиран да ме вкара в едно китарно трио, но точно по онова време започнахме с група "Химера" заедно с Дидо от Star Academy(или както тогава му викахме - Деян Дебелия ). Падаше яко свирене на какво ли не - 6-7 часа на ден. После дойде и манията към Блекмор: хайде на черните дрехи и белите стратовееее..... "Химера" променяхме състав, ходихме по други градове да свирим, а бяхме на по 17 годинки повечето. С преместването си в София (дотук действието се развива във ВД) почти моментално направихме "Lylith", която също претърпя промени в състава...доста. По едно време продадох Страт-а, взех си "истински процесор" (ахахахахах) и китара с Флойд Роус... И се започнаха едни изпълнения, които някои от съфорумците познават - сатриани, Вай...чушки! Сега от доста време ми е писнало от такива неща и свиря доста джазета (или поне неща с такъв фийлинг) и по-съвременни неща. И това е добре, защото успява да ме измъкне от дупките на несвиренето. А те са опасни.

 

btw PINK FLOYD rules!!!!!!!

Редактирано Ноември 25, 2005 от Steve_Vai

[tecs]

Ами супер фен съм на баща ми, и той винаги ме е вдъхновявал като малък, обаче все като хванех китарата идваха моменти на срам в отговор на "присмешките" му като види че се мъча... така и не се опита в началото да ми помогне.. вече като по-порастнах и си имах самостоятелен нет и майка ми си беше взела един електроакустичен Стагг да се учи, тайно вечер го взимах и учех от интернет разни нещица Представете си как се заглушава акустична китара с метални струни в панелен блок ... е как ? с дунапрен та посвирвах няколко часа и така... една нощ майка ми ме видя и с радост примесена с завист ( че напредвам по бързо от нея може би ) реши да вземе от на някъкъв роднина една разбитичка акустична да си дрънкам... и един ден, прибирайки се в София, случайно баща ми ме чу да му пробвам електрическата с главния theme на Wonderful Tonight и получих доза караници защо не съм му каза че искам да свиря, и щял да ме научи... ( айде ся ходи го разбери ) та и той бутна малко знание и ей ме ся мене :guitar: