Помощ и подкрепа

[neverland]

Здравейте. Казвам се Юлия Василева. Уча Стопанско Управление в УНСС и заедно с него и PR. Но всъщност страстта ми е писането. Може би и таланта. Насъбрах достатъчно лирика и проза и ми се иска да издам едно малко книжле. Но имам нужда преди това от импресарио може би. Всъщност оставям ви да прочетете нещо. Ако някой би могъл да ме насочи или да ми помогне, или просто да контакува с мен, оставям си скайп – flash_times.

 

 

На отзвука бял и белият гълъб мълчи.

Когато събира трохите си, спира и вдига очи.

 

И тромави стъпки заспиват под куп от листа.

На белия гълъб път прави дори и смъртта.

 

От злато ли правен е прагът на тази врата?

омеква в краката и среща те бързо с пръстта.

 

На бялото някой се мръщи, отвръща лице.

Евангелски къщи строят се от стадо овце.

 

От овчата вълна показа се странна глава.

Остригани агнета бродят и блеят в нощта.

 

Блеят ли блеят подире на гълъба бял.

Останал на пътя с трохичките – още е цял.

 

Проскубана котка погълна красивата птица.

Навред се прослави зловеща английска кралица.

 

И белият пух над главите им беше това:

Придворен купон със безкрайно цинични слова.

 

В греховни слова се удави смъртта.

Смъртта стана грях за Онези.

 

Лети бяло гълъбче.

Вече е двадесет и един.

 

Протези, протези, протези.

Ни дайте, от хляба почернен да вкусим.

 

Вече е двадесет и един.

 

Ще стане и два. Ний не бързаме.

Хляб, хляб и месо.

 

Косми, копита и нокти от куче.

 

Аха. Хо-хо-хо.

 

Фанфарите свирят.

А някой закла белия гълъб.

Закла го свиня. И го изяде!

Перушината дайте.

Кървавата Мери иска възглавница.

Сънища, сънища с дъх на пиперки.

Сънувайте мазничко. Сънувайте желязо, манган, Менделей!

 

Последвайте всички. Направете си клонинги.

Корифей, Галилей, Ла Вей.

 

Заспивай нещастнико.

Стафидо изгнила.

 

Угаси светлината.

Тази смешна играчка.

 

Заспете простаци!