я ми кажете

[evans]

Я ми кажете кой какво прави ако се почуства изчерпан от идеи ,демек струва ви се че във всяко едно ново парче ритъма ви изглежда тъп и не можете да измислите нищо друго което да ви хареса.Моля отговарайте честно ,на всеки му се е случвало особено ако е в лошо настроение.Даже навремето имаше едно интервю с dave weackl и той самият разказва при такива ситоации какво е най-хубаво да се направи

Редактирано Юни 29, 2005 от evans

[AccesS]

като изпадна в подобна творческа безизходица,обикновено спирам да свиря за около седмица,може и повече, само слушам или гледам разни концерти,клипове,сола и т.н. обаче без да свиря, представяам си разни финтове,римшотове,лупинги и накрая идва един момент в който неудържимо много ми се свири и ... отново съм на линия.. поне при мен това винаги ми е помагало и ме е карало отново и отново да ходя в репетиционната

[Anakon]

аз самият не съм изпадал в такава ситуация :think: и не знам какво да ти кажа...

често ли се случва? защото явно е нещо нормално за всеки барабанист..но на мен още не ми се е случвало

ще се радвам да има и други отговори и предложения от останалите барабанисти във форума.... за да знам какво да правя в такава ситуация

в този форум, а по-специално в раздел барабани, съм прочел адски много полезни неща и ми е помогнал за много работи

за което - едно голямо мерси!

[YtseJam]

При мен поне идеите не идват винаги веднага, нужно е известно време, докато изкристализират.

 

За последното парче, което правим примерно, чак на последната репетиция започнаха да ми се избистрят някои идеи относно това как би звучало най-добре, а миналия път нищо не можех да измисля (тогава нашият приятел Paliev The Butcher присъстваше и гледаше с интерес, докато аз седях и тъпеех и не знаех какво да вкарам в шибаната песен).

 

Според мен е нужно известно време, за да успееш да обмислиш мелодиите и фийлинга на отделните части от песента, след това да схванеш общата структура и всичко да ти е в главата, за да можеш да си изкомпозираш достатъчно смислени барабани, които да се връзват и като градация и като звук и т.н. И така нещата постепенно се получават.

 

Мен примерно вдъхновението ме е удряло на най-странни места и по най-различно време, примерно в три през нощта се сещам за един точно определен фрагмент от една наша песен и как бих могъл да го изсвиря и се старая да го запомня, после си го свиря вкъщи и го отработвам, после като дойде време за репетиция, пробвам дали на място звучи толкова добре, колкото в главата ми и така. Понякога става, понякога - не.

 

Друг е въпросът когато всяка от идеите, които са ти дошли за дадено място, не звучат много добре. Точно тук идва помощта от това дали слушаш много и разнообразна музика, или не. Щото съм чувал много музиканти, които все твърдят, че нямали време да слушат чужда музика, щото в главата им била все тяхната си. Аз съм точно на обратното мнение, че човек трябва да е колкото може по-отворен към най-различни стилове и видове и количество музика, защото вдъхновението идва точно от слушане. Както казва един велик български барабанист (регистриран в този форум, но тих и потаен), "още от Бах и Моцарт насам в музиката всичко вече е измислено" и едва ли някой вече ще се сети за нещо тотално оригинално и нечувано, така че по-добре да сме наясно с колкото може повече вече изсвирена музика.

 

И понеже малко се отклоних, по въпроса - когато изпадна в безидейство, както примерно за споменатата вече нова песен, сядам да помисля и да се сетя за други подобни елементи от чужди парчета и какво е изсвирено там и се пробвам да направя нещо, което досега не съм свирил в никоя авторска песен. Във въпросната нова примерно вкарах на едно място едно тремолоподобно набиране на барабанче с акценти тук-таме, което се разтяга в два такта (май) и после го продължавам по томовете и става леко като соло и мога да кажа, че се получи екстра. А досега не се бях сещал за такова нещо и съответно не го бях и пробвал в нито една песен. Това само като личен пример.

 

Също така понякога се получава много добре, когато заимстваш идеи от мелодията някой от другите шумовдигачи около теб. Примерно трябва да си запомнил кой от останалите какво свири на някое определено място, ако ще да е най-небрежното рифче в края на куплет/бридж/припев/квото там. И така се получава някой много як преход, който освен всичко се връзва и с песента, а не е някой от типичните барабанни, от които всеки от нас си има запас (Майк Портной му вика туулбокс) и ги въртим, когато не знаем какво да свирим. А пък едни от най-яките и на място брейкове са когато правиш нещо в унисон с мелодичните инструменти (да е жив и здрав Джеф Уотърс, многото слушане на Annihilator на млади години помага определено ).

 

Така че разнообразието му е майката и колкото повече се push-ваме to the limits и правим неща, за които досега не сме се сещали, толкова по-добре се получават нещата. Айде чиърс. Със сокче.

[The Crow]

И аз мисля ,че трябва да се слуша колкото се може повече различни стилове ,а не да забиваме на едно място.Примерно някой преди като ме пита нещо за Dream Theater аз му викам'' к'ви са тея бе ,къв е тоя прогресив'' ,но изведнъж нещо ме затегли към тях и просто исках да ги чуя .Веднага щом ги чух си викам ''брей тея са много яки бре '' , и така почнах да се кефа на Майкчо Портной и винаги когато слушам Тиатър ,или някакъв страничен проект на Майк ,или просто някаква банда която ми харесва много аз научавам по нещо .

А до колкото това да се намираш в безизходица е кофти ,защото нямаш желание за свирене и си викаш ''е аз съм ебати тъпанара нищо не мога да исвиря като хората'' ,ама и това минава като минат няколко дни и като изведнъж ти се досвири ,просто няма начин да не харесаш това ,което правиш.

Аре

[Uraganski]

Като почуствам духовна празнина,прочитам някоя книга.....

[mengel]

В такива случаи гледам тотално да се изключа поне за ден-два. Ако пък ми се налага да се справям по-бързо с проблема почвам да слушам яко музика, различна от това което правя. Понякога си пускам нещо, което да ме насъсква, понякога нещо по-инструменталистко. Друг път ми се е случвало да ме озарят идеи когато пробвам да свиря нещо, което не съм свирил до този момент... Експеримент му е майката!

[HanSolo]

Това с изчерпването откъм идея е много гаден проблем.При мен обикновено добрите хрумвания идват,едва след като съм записал даденото парче или албум,или казано по-просто,след дъжд-качулка.Процеса протича по-един и същи начин винаги,и вече взех да го разучавам,за да мога да избягвам грешките на растежа.Първоначално разучавам парчето,идват ми много идеи,импровизирам,след това позачиствам глупостите,минава първоначалния ентусиазъм и хъс,и започвам да откривам,че всъщност,повечето от изсвирените неща граничат,с безидейната рутина.Обикновено това се случва точно по време на записа,когато реално чуваш какво свириш.Номера е ако можеш да си го позволиш да го презапишеш след седмица-две(това върши работа,пробвал съм),или да се репетира,след като ти улегне всичко,и тогава записи(вторият вариант е за предпочитане).Слушането помага при мен,дадената песен трябва до такава степен да ми се набие в главата,че да нямам неясноти относно партийте на другите инструменти и вокалната линия,тогава всичко се подрежда и обикновено има добър резултат накрая.Направо ми е омръзнало да си задавам въпроса,"Това що не го изсвирих еди-как си?",вследствие на прибързване

[YtseJam]

Това с презаписването е много много вярно. Аз именно заради това винаги искам да се репетира в M&D, щото там безпроблемно се правят прекрасни записи, на цялата репетиция ако щеш. А когато човек се слуша отстрани, най-добре може да усети кое къде не е както трябва.

[Egon]

Това, което винаги правя е да чета книги и да слушам музика...като си забранявам да свиря...и от забраната, от слушането и мисленето над четивото, набъбвам като бременна стоноижка и след това всичко тръгва...не винаги по вода, но върви...

[Paliev The Butcher]

Определено такива моменти настъпват по репетиции, когато останлите дангалаци им хрумне,че искат да правят ново парче без да имат някакви готови идеи...и ти казват: "Ъ-ъ-ъ дай некъв ритъм"

На мен досега не ми се е случвало толкова много да зацикля, по-скоро ми е писвало да свиря ама слушам някой добър дръмър (като този на Dillinger Escape Plan) и се запалвам отново най-вече като се опитвам да го имитирам...

в последствие започнах да свиря с "преса" Ха-ха.

 

За Crow това са Dream Theatre (за които ща не ща не мога да кажа,че не са добри музиканти, но са ми съзтезатели,а аз обичам не F1). Музиката (и сътветно барабанизмът) всеки я носи в себе си понякога може някоя тръба да се запуши, но винаги има водопроводчици за тая работа, това не означава, че водата е свършила.

 

Наистина е добре да се разнообразява с различна музика това ти дава някакъв вид свобода...

 

А колкото да репетицията на Вико (много несериозно беше тогава ), но то е нормално ти ако направиш някое по-рязко движение пенсионера можеше да получи удар...трябва да щадим възрастните хора

[imperor]

Творческия запек е гадна работа, но си е явление, което съществува, за съжаление. YtseJam e казал почти всичко по въпроса. Аз съм тунеядец, т.е. партиите си ги правя винаги възоснова на хармоничните инструменти, като си записвам какви ритмични фигури свирят и мисля каква комбинация да направя. Понякога няма начин да избягаш от рутинното, колкото и да е дразнещо. :think: Ако много се запека на някоя песен, на репетиция я маркирам с нещо банално като такт и брейкове, колкото да не преча на другите да си репетират, записвам я на касетофон и сядам вкъщи на чашка с него. Случвало ми се е да "мътя" по 6-7 месеца... Но мисля, че не е от липса на идеи, а просто някои парчета не ми лягат и НИКОГА след това не ми лягат, та като ги слушам, чак червата ми се обръщат... Но к'во да се прави? Както е казал един велик древен: "Слънцето, че е Слънце, пак не огрява навсякъде - от север по камъните и дърветата винаги има мъх..." Важното е като седнеш в танка и награбиш лостовете за управление да се чувстваш ЖИВ!!! След всеки спад идва връх!