за свирачите

[kiki vai]

Здравейте съфорумци!

Искам да се обърна към професионалните китаристи, които имат изграден режим на свирене.

Въпросът ми е как мога да раздпределя времето си-не повече от 3 часа дневно за свирене на електрическа китара в смисъл такъв

колко време технически упражнения и колко време разучаване на нови песни

проблемът ми идва от там че си падам по инструменталине на сатриани и тимънс и някои на вай, за което се изисква техника

не съм от тези които подрънкват безцелно до сега при класическата съм имал режим на свирене и съм напредвал постепенно благодарение на учителя ми

но учител по ел китара в стара загора няма

а като свиря на петручи упражненията ми отива целия ден

 

или инак казано

как да разпределя тези 3 часа за да напредвам технически и да мога да свиря тези парчета

 

например наскоро разучавах always with me always with you и свирих само легато

но не знам дали е удачно да си развивам техниката в конкретна песен

или първо да я развия със скучни упражнения и чак тогава да свиря парчетата

[black_waltz]

ми аз не съм професионален китарист, ама ще напиша моето виждане за нещата

значи трябва да си направиш график на техниките, които искаш да усвоиш и да си разпределиш времето според тях

упражнения щом нямаш даскал, гледай от видео уроците, на петручи са от най-хубавите

в повечето случай ако разчлениш едно парче/соло на достатъчно малки части можеш да получиш готини упражнения и да си ги разцъкваш с метроном

ще ти дам пример за моята програма напоследък

сутрин 2(3) часа дясна ръка, тремоло, даунстрокс и други такива

след това 2 два часа легато, тейпинг и арпежи от време на време

и накрая 2 часа упражнения за алтернейт пикинг, скали и тем подобни

квото остане е за разучаване на песни

 

П.С. аз не съм педагог, тъй че може и да не е особено правилно това което съм описал, но на мен ми помага

[7thString]

Честно казано всеки се е научил по различен начин и има много доказали се начини по светЪ.

 

Примерно аз правя по следния начин- почвам да заучавам някоя песничка, като първо я разучавам "отгоре-отгоре" и после виждам кои детаили са ми лесни и ги отписвам. После разглеждам кои детайли са ми по-трудни и ги стържа докато не се изгладят и не звучат така както ми се иска. И чак след това преглеждам и тези неща, които НЕ мога да изсвиря- примерно разни мега хипер бързи пасажи- намирам ги на ноти и ако не друго, опитвам се да ги свиря колкото се може по-бързо и точно. На първо място трябва да си знаеш мястото- да не се подценяваш, но и да не се надскачаш- има неща, които не си струват разучаването, има неща, които си струва, има и такива, които посмъртно са невъзможни. Но от последните ако не друго- можем да направим всичко възможно да сме по-близо до целта

 

Това с "графика" ми се струва малко комично, защото, задай си въпроса- кой ще прецени кое е важно за теб да научиш в момента? Кой ще знае най-добре твоето текущо ниво, за да определи най-полезните упражнения? Кой ще следи процеса на развитие, за да се каже дали можеш спокойно да преминеш към следващо упражнение?

 

П.П. 3 часа на ден не са малко време, ако не ги губиш

[Fanatik_Priest]

Ами, не че съм много специалист в тази сфера, нито съм най-гениалният китарист, но зависи ти какво искаш да излезе от теб. Дали като колегата Алекси да свириш по цял ден упражнения или да се учиш по любимите ти песни. Аз съм по втория вариант - свиря си любимите песни през малкото време, с което разполагам и с подбор на частите от песента напредвам сравнително бързо. Например в началото, като почнах да се занимавам с китари, свирих един и същи риф 3 месеца, за да успея да направя скорост с дясната ръка, но това след постигането на нужната скорост вече можех да свиря маса рифове без никакъв проблем - още тогава нямах проблем да изсвиря рифовете на Мастър ъф Пъпетс само с малко допълнителни упражнения за издръжливост и к'во - от един риф на някаква песен дето ти е влязла в главата имаш способност да изсвириш много други рифове, къде по сложни като темпо и тактуване, къде като пръстовка. Със солата е по подобен начин - фанах си някакво соло дето не беше кой знае какво, но като го направих да звучи като в песента, вече можех без проблем да свиря тонове по-сложни сола.... аз малко се поолях - исках да кажа, че не е задължително да си правиш графици и да пресвирваш скучни упражнения, за да станеш сравнително добър китарист - можеш да се учиш и от музиката, която слушаш, но ако искаш да ставаш fukin-pro®™, то тогава тези работи са неизбежни... зависи какво си избрал да ставаш

[black_waltz]

в общи линии скорост и издръжливост с много свирене се постига, но прецизност без упражнения - не, особено при бързи сола

[ihateasslickers]

Лично на мен ми допада мнението на 7th string - в крайна сметка всичко зависи от теб самия, от момента. Не мисля, че мога да давам акъл и затова ще ви кажа какво четох в форума на Pantera преди време. Всякакви маниаци обсъждаха същата тема, по която пишем тук и имаше много примери за режим на свирене, за спазване на определени правила, само един агент беше писал - "I just play" - това бе единственото мнение, на което Dimebag беше отговорил лично. Аз изцяло споделям това, че ако свиренето се превърне в досадно занимание, всичко отива по дяволите. Естесветно no pain - no gain, но не мисля, че ако седиш по 12 часа пред китарата и "покриваш норматива" всеки ден без да усещаш нещо това има някакъв положителен ефект. Имам познати, които са с музикално училище, след това и консервтория (примерът е за България), те са свирили цял живот, всеки ден - по цял ден. Повечето от тях са ужасно слаби като инструменталисти, защото са правили всичко насила и са обучавани по един и същи начин. Един приятел има много правилно определение за резултата от такъв тип свирене - "fuckin flyin fingers". В едно интервю със Стюарт Коупланд го питаха какво свири когато се упражнява, той обясняваше, че е на моменти. Едно нещо, което той обясняваше и аз съм усещал, бе факта, че ако нещо те тормози и ти е трудно, просто мисли за това. След известно време наистина се усеща промяна, естествено трябва и адски труд, но ако ти се "забие" в мозъка и постоянно те "дразни" ефектът е поразителен - решението идва само. Според мен ако един педагог е добър, при съветите си той трябва да отчита индивудалните особености на всеки, това е музика, а не спорт. Правилата са доста условно нещо - пак ще цитирам друг гений - Eddie Van Halen - вижте профила му в Myspace - "forget the rules, if it sounds good, it's good".

 

РЕСПЕКТ!!!!!!

 

P.S. Естествено горенаписаното не означава, че трябва да сме вечни пънкари - според мен, каквото и да става, трябва да се свири страшно много, това, което ме "разбива" в музиката е, че няма край... в момента, в който решиш че си голяма работа, всичко се обесмисля, освен факта, че със сигурност си станал пълен палячо.

[ihateasslickers]

Лично на мен ми допада мнението на 7th string - в крайна сметка всичко зависи от теб самия, от момента. Не мисля, че мога да давам акъл и затова ще ви кажа какво четох в форума на Pantera преди време. Всякакви маниаци обсъждаха същата тема, по която пишем тук и имаше много примери за режим на свирене, за спазване на определени правила, само един агент беше писал - "I just play" - това бе единственото мнение, на което Dimebag беше отговорил лично. Аз изцяло споделям това, че ако свиренето се превърне в досадно занимание, всичко отива по дяволите. Естесветно no pain - no gain, но не мисля, че ако седиш по 12 часа пред китарата и "покриваш норматива" всеки ден без да усещаш нещо това има някакъв положителен ефект. Имам познати, които са с музикално училище, след това и консервтория (примерът е за България), те са свирили цял живот, всеки ден - по цял ден. Повечето от тях са ужасно слаби като инструменталисти, защото са правили всичко насила и са обучавани по един и същи начин. Един приятел има много правилно определение за резултата от такъв тип свирене - "fuckin flyin fingers". В едно интервю със Стюарт Коупланд го питаха какво свири когато се упражнява, той обясняваше, че е на моменти. Едно нещо, което той обясняваше и аз съм усещал, бе факта, че ако нещо те тормози и ти е трудно, просто мисли за това. След известно време наистина се усеща промяна, естествено трябва и адски труд, но ако ти се "забие" в мозъка и постоянно те "дразни" ефектът е поразителен - решението идва само. Според мен ако един педагог е добър, при съветите си той трябва да отчита индивудалните особености на всеки, това е музика, а не спорт. Правилата са доста условно нещо - пак ще цитирам друг гений - Eddie Van Halen - вижте профила му в Myspace - "forget the rules, if it sounds good, it's good".

 

РЕСПЕКТ!!!!!!

 

P.S. Естествено горенаписаното не означава, че трябва да сме вечни пънкари - според мен, каквото и да става, трябва да се свири страшно много, това, което ме "разбива" в музиката е, че няма край... в момента, в който решиш че си голяма работа, всичко се обесмисля, освен факта, че със сигурност си станал пълен палячо.

[ihateasslickers]

сорри за повторението - не е умишлено, но тъпият интернет зацикли и не видях, че се поства два пъти...

[AXE]

Като четете мненията на разни яки китаристи (и не само) имайте предвид едно - те са велики, защото са адски талантливи на първо място. И като такива - не са имали огромна нужда от технически упражнения, защото голяма част от нещата ги схващат интуитивно (което всъщност е таланта). Стив Вай може да казва "аз само си свирех и един ден станах добър", ама ако аз взема "само да си свиря" се съмнявам че един ден ще стана като него Докато с правилна програма и упражнения, един ден мога да стигна техническото му ниво (евентуално ).

Разбира се само с упражнения музикант не се става, трябва и да се свири just for the fun

 

П.П. Аз пък съвсем не съм нито добър, нито професионален музикант, ама викам и аз да се изхрача по темата

[metalmaniak]

AXE е напълно прав. Замислете се - за кой от големите китаристи можете с ръка на сърцето да кажете, че има уникална техника и никой друг на света не може да го стигне? За мен такъв няма. Но работата е там, че техниката е средство, а не цел. Тя е важна, когато имаш идея и ти е нужно да я поднесеш на слушателя по възможно най-якия начин. Иначе ставаш поредния робот с невероятна техника, а идеите ти и 5 стотинки не струват.

[ihateasslickers]

Човече, не чети между редовете. Прочети послеписа.

[sevenstring]

в общи линии скорост и издръжливост с много свирене се постига, но прецизност без упражнения - не, особено при бързи сола

 

Уви, така е! Аз си имам някакви там естествени дадености за бързина и някои техники (легати и дабълхенди ми дойдоха отръки без много упражнения, усетих ги някак си), ама, като не съм се обучавал методично, свиря с много мазане, собено пасажи, в които всеки тон се пиква с перцето ... Даже, като се учех едно време, направих една хитрина, която ми струва много в това отношение и до ден днешен, като замествах пикинга с легати ... въобще калпав пример съм аз.

 

От друга страна, прави са колегите и за таланта. Свиря с един китарист, който вкъщи не е свирил и наполовина колкото мен, ама просто си има усет за тоноизвличане и мед ти капе на сърцето като го слушаш, каквото и да барне.

 

Не знам, аз съм си аматьор по отношение на свиренето, ама все си мисля и че има нещо хубаво в това човек да свири повече по усет и вдъхновение, отколкото да зубри уроци и упражнения ... понякога резултатът не е много качествен, но пък някак си изграждаш собствена индивидуалност. И, честно казано, без да съм им чел биографиите, мисля, че отличаващите се китаристи по света са минали по-скоро по този път, отколкото по академичния ...

[daniel.hristov]

Дайте да не обръщаме темата на талант срещу тренировка. Човек ако се кефи да се изтърбуши от свирене трябва да го прави без значение дали е талантлив или некадърен.

 

@kiki_vai : Подкрепям идеята всичко да е индивидуално но ако сам го мислиш имай предвид че винаги си субективен. Мисля че е хубаво да се консултираш с някой (все познаваш някой който може да ти помогне, ако не - много хора дават уроци) на тема какво ти липсва в свиренето и да си мислиш "тренировките" спрямо това. При някои си струва да се наблегне на техника, при други е слух, импровизация, теория ...

 

Да поясня - не съм добър китарист а и не се обичам много с китарата от известно време - понякога похващам колкото да си начеша крастата :-) Иначе ето я една моя вехта "програма" - вмества се в 3-4 часа без проблем (цифрите никога не съм ги спазвал точно):

 

1.5 - 2 часа разгряване + техника (задължително с метроном/дръм машина и без бързане !)

малко теория - винаги ти отваря очите да попрочетеш нещо ново

2 часа мъки да приложиш теорията на практика (разбирай записваш си един бекинг трак и си импровизираш върху него)

Може би е добра идея да си добавиш и малко тренировки за слух (може би половин час дневно - може и без китара).

 

Пожелавам ти все такъв бърз напредък и цял живот да не спираш

[Fanatik_Priest]

Абе каквото и да си говорим - истината е в така наречената златна среда. И без едното, и без другото не можеш, но кое по колко е индивидуално.