imperor Отговорено Февруари 16, 2007 Отговорено Февруари 16, 2007 Бил съм в доста групи и съм минал през почти всякакви отношения. Простотията и селянията са въпрос на възпитание, а не на музикален талант. Срещал съм талантливи простаци и некадърни добряци, както и просто тъпи тъпаци. Никога не съм позволявал да ми се държи висок тон или да ми се казва, че не разбирам, защото инструмента ми е по-долу от другите, ако ще и пред мен да е бил наистина голям музикант. Никога не съм си позволявал да държа висок тон и остър език към колега, който не се справя в момента с нещо от репертоара. В групата е като в семейството: няма ли компромиси (от всички) - развод!!! Всъщност, колко пъти някой от нас се е замислял, че е зверски трудно да събереш на едно място 3, 4, 5 или 6 шибани талантливи копелета, с манията им за величие, с егоизма им, със зверската им потентност и желание за още и още жени, с различна резистентност към алкохола и обществото, с различно възпиание, възраст, отношение към парите, с различни характери, възгледи и ужасно различни музикални вкусове и от това да стане ГРУПА, дори с една единствена композиция... Това е великото тайнство, наречено ИЗКУСТВО Затова и близо 18.5 години свиря с едни и същи ХОРА и ще си остана с тях, докато те искат. Идеите идват от всички, всички ги обсъждат. Ако егоизма ми е бил засегнат понякога от нещо мое, което е отхвърлено, то после времето е доказвало, че ГРУПАТА е била права, а не аз. А когато времето е показвало моята, а не груповата правота, не съм го натяквал, защото знам, че останалите са достатъчно честни и мъже, за да ми кажат, че съм бил прав. Това е. Това е банда. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.