а са де?!?

[Joys]

Вярно ама що с толкова много приказки.

 

http://forum.muzikant.org/index.php?showto...indpost&p=18612

 

Желанието = цел

[jFog]

Няма да се плашункаш Брато.За кво си хванал китарата? Да ставаш богат? Да те сочат с мишката в някой форум? Да ти се обаждат с умиление и да молят съвети?

Първо си отговори на тия въпроси.. .Това да се сравняваш с някой или да си мислиш че си понадолу или по назад от някой не трябва да е водещата причина.Стига глупости.

Без да се заяждам

Стила на тоя или оня си да не те трогва.

На мен ми харесват нещата на Swich-a и на Dylian_101 а на Налбат-а само ми минават покрай ушите..някак си ги слушам ама не ги чувам.Всеки със вкусовете си

Ти ако се кефиш на това което свириш останалото е мнение по въпроса.Ако ти самия не изпитваш кеф ,можеш да си изхвърлиш китарата или поне да я заземиш за исвестно време.

И това дету каза Белоснежка за павето е вярно разбира се.Аз колкото и да се напъвам като Лепа Брена не мога да запея,но не ми и трябва.Но ако ми се прииска така за собствено удоволствие ще си се покяфя като Паве от Класа без да съм диамант.Диамантите продават оригинални дискове и живеят от това, и само се дърлят със бедните разпространители на Мп3-ки.

Макар че между Паве-то и Диаманта по някога границата е много неясна и едвам забележима така че ГОРЕ главата -Горе и двете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[Glacierise]

Ники123 е пич.

 

Точно целта е много важна. Трябва в главата си да имаш визията за това, което искаш да представляваш като музикант - какви похвати на композиране и изпълнение, и доколко трябва да владееш. Ведниж като я имаш тая визия, вече можеш да 'нацепиш' големите цели на по-малко, и после на още по-малки, и така докато се стигне до целта за утре.

 

И така - ден след ден си постигаш все по-големите цели. И така без край

[chacho]

Няма да се плашункаш Брато.За кво си хванал китарата? Да ставаш богат? Да те сочат с мишката в някой форум? Да  ти се обаждат с умиление и да молят съвети?

Първо си отговори на тия въпроси.. .Това да се сравняваш с някой или да си мислиш че си понадолу или по назад от някой  не трябва да е водещата причина.Стига глупости.

  Без да се заяждам

Стила на  тоя или оня си  да не те трогва.

На мен  ми харесват нещата  на Swich-a и на  Dylian_101 а на Налбат-а само ми минават покрай ушите..някак си ги слушам ама не ги чувам.Всеки със  вкусовете си

Ти ако се кефиш на това което свириш останалото е мнение по въпроса.Ако  ти самия не изпитваш кеф ,можеш да си изхвърлиш китарата или поне да я заземиш за исвестно време.

И това дету каза Белоснежка за павето е вярно разбира се.Аз колкото и да се напъвам като Лепа Брена не мога  да запея,но не ми и трябва.Но ако ми се прииска така за собствено удоволствие ще си се покяфя като Паве от Класа без да съм диамант.Диамантите продават  оригинални дискове и живеят от това, и само се дърлят със бедните разпространители на Мп3-ки.

Макар че между Паве-то и Диаманта по някога  границата е  много неясна и едвам забележима така че ГОРЕ главата -Горе и двете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

идеята не ми беше да се сравняваме- митака го дадох за пример щот го познавам, а от другите честно казано нищо не съм слушал щот се си качват нещата по некви бг-хостове

 

става дума за тва, че има една граница дето имам чувството че не мога да я мина- верно че не свиря редовно, но и да си скъсам гъза, пак не знам дали ше стане

 

като свиря си превключвам на съвсем друга вълна и не мисля за тия глупости, обаче кат слушам некви работи и се депресирам от време на време, щот е нормално и аз да искам така да мога- не зарди гореспоменатите причини, ами щото нема кво да се лъжеме- колко и да си се кефиш на себе си, винаги ше се намери кой да те вкара в джаза

[black_waltz]

като свиря си превключвам на съвсем друга вълна и не мисля за тия глупости, обаче кат слушам некви работи и се депресирам  от време на време, щот е нормално и аз да искам така да мога- не зарди гореспоменатите причини, ами щото нема кво да се лъжеме- колко и да си се кефиш на себе си, винаги ше се намери кой да те вкара в джаза

 

chacho и аз сам в това положение, пък и мисля че всеки човек който се занимава с музика се чувства така от време на време кой по-често, кой по-рядко....ама единственото което ни остава е да се опитваме да свирим и да даваме всичко от себе си, пък времето ще свърши останалото...

[anadem]

Ми то ако не се намира от време на време някой да те хвърля в джаза просто няма да е интересно бе хора така че повече позитивизъм

[Steve_Vai]

Ми то ако не се намира от време на време някой да те хвърля в джаза просто няма да е интересно бе хора така че повече позитивизъм

Така мисля и аз. Винаги трябва да има големи и не чак толкова големи. Ние, по-малките, трябва да гоним батковците по знания и умения, не да ги копираме ( не че това има общо с темата :think: )

 

Накратко: Дайте да свирим, а не да се питаме кой и защо е по-добър! :guitar:

 

Нали?

[jFog]

става дума за тва, че има една граница дето имам чувството че не мога да я мина- верно че не свиря редовно, но и да си скъсам гъза, пак не знам дали ше стане

АМи как да ти кажа....

По някога можеш да наваксаш светлинни години като спреш да мислиш в рамкита на някои стереотипи.Говоря за мен си например сега като пазарувах пка китара ( и аз имах дъ-ъ-ъ-ълга пауза) сега гледам на музиката по друг начин.Ако преди съм измислял нещо някак си сега го правя наобратно.. незнам дали се обяснявам добре,но пробвах неща за които не ми е и идвало преди на ум и то взе че се получиха неща дету по вече ме накефиха....ио така ми харесва.

Сега незнам за какво ти е мисълта за бързина ли , за аранжименти ли за кво ли..Но все пак както пише в учебниците по логика всяко нещо си има име ,начало и край.Така е и със уменията и таланта на всеки един.Всички си имаме рамки от които е трудно даизлезем.Било щото не незнаем как , не искаме или щото няма време.И определено по вече време с китарата няма да навреди

:guitar:

:guitar:

[Fenix]

btw, тва с продаването на душата на дявола съм го пробвал, не стаа!!!

 

Я да пофилософствам малко :green:

 

Та значи ако погледнеш продаването на душата в преносен смисъл, то си бачка много стабилно. Представи си отебаваш всичко, ама всичко(жени, пари, коли и прочие елементи от рапърски клипове :green: ) и почваш по цял ден да свириш. Свириш, свириш, свириш... :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar:

... и ъф корс ставаш ебахти изрода на китарата.

 

Обаче...като се огледаш - пропуснал си важните неща от живота, имаш само китарата (повече в преносен смисъл, отколкото в буквален). Без нея ти си никой и нищо. Ето това за мен е да си продадеш душата на дявола.

 

Музиката може да е много важна за теб, но тя трябва да те допълва като човек, а не да те прави такъв.

 

Мислите на една Брадва късно вечер

 

П.П. Прочети книгата задълбочено. Ще си много

Аве ти верно хубаво пофилософства, ма нещо малко куца философията . В смисъл че ти пак можеш да станеш много добър китарист и въобще музикант и да праиш мноо яка музика без да свириш по цял ден. Това със заебаването на всичко е съвсем в едната крайност. Всъщност като се замислиш ти няма как да заебеш всичко щото тряя да ядеш. А за да ядеш тряят пари. А за пари тряя работа и оттука - време.

Аз някъде другаде го писах - това, да влагаш в музиката душата си. Това я прави истинска и стойностна, а не това да свириш 40 ноти в секунда. Не ти трябва за да си виртуоз, за да правиш нещо наистина добро. Ето - Майкъл Анжело се сещам че бил свирил по 12 часа ли нз колко си там на ден. И все пак к'во от това. В смисъл че има адски яки неща на други китаристи които съвсем не могат да свирят като него. И к'во кат не могат. В крайна сметка техните неща всъщност са по-стойностни.

 

Истината е само една относно това какво ти трябва. Трябват ти:

Желание

Воля

и (това което го няма в предишната страница) малко повече време.

 

Ако свириш три часа на ден, и всеки ден го праиш с по-голям кеф от предишния (разбира се това трябва да идва отвътре а не да си казваш 'сега ще се кефя повече ), та 3 часа на ден са ти напълно достатъчни, ако знаеш какво да правиш (а не да повтаряш само едно упражнение примерно за т'ва време).

 

Поздрави :hello:

[AXE]

Абе за друго става дума бе!

Нали всеки гони техника и скорост. За тва говоря. Другите работи с душата и т.н. сме ги нищили. За да си гений/спортист/... като Майкъл Анжело (примерно, може и някой друг ) вярвай много работи тряба да заебеш

[Putniq Bega4]

това по колко часа ще свириш е въпрос на нужда оттук натам - ако си талантлив може би ще схващаш нещата по-бързо, може би ще правиш музика, която се отличава от музиката на останалите китаристи и като те чуят - винаги ще знаят, че си ти... Посредствени китаристи са масата от китаристите и просто преповтарят всичко изсвирено и не блестят с нищо. Талантливите си личат по начина на изразяване (свирейки) и по композициите. :violin:

Редактирано Януари 29, 2005 от Putniq Bega4

[Steve_Vai]

Абе за друго става дума бе!

Нали всеки гони техника и скорост. За тва говоря. Другите работи с душата и т.н. сме ги нищили. За да си гений/спортист/... като Майкъл Анжело (примерно, може и някой друг ) вярвай много работи тряба да заебеш

 

Много ми харесва тънкия ти хумор!

 

По темата: всички се отказваме от много неша заради музиката, но то си е казано много отдавна - изкуството иска жертви! Продаването на душата е нещо много тъжно, защото (както беше казал някой от вас в друга тема) така преставаш да бъдеш себе си и да се допълваш от инструмента ли (музикалния!), а се превръщаш в роб. Е, всеки си има приоритети и не можем да съдим никого. Това, което можем е да се запазим истински. Тъжно е не когато не си свирил 1 седмица - това се "наваксва", отделяш време и пръстенцата пак започват да те слушат постарому. Тъжно е когато загубиш всичко и единствено китарата(примерно) владее мислите, чувствата и разговорите ти. Това е само един огоромен пропуск според мен де. Ако загубим всичко останало извън инструмента, какво ще ни вдъхновява да свирим и пишем музика? :think:

[kitaratapesho]

е чак толкова драматични случай да изгубиш всичко освен китарата....звучи направо страшно. просто решаваш да се отдадеш на музиката и свириш по 10 часа на ден. а ако се отдадеш на стоматологията и правиш пломби по 10 часа на ден пак ли си изгубил всичко освен зъбите ?

не е чак толкова страшно. аз си мисля, че нещата седят така. има едно ниво, до което се стига за 10тина години адски упорит труд, през тях се изгражда техниката, трупат се теоретичните знания, импровизацията, изграждаш се като музикална индивидуалност. след това вече примерно няма нужда да упражняваш прима виста, или пък да четеш книги с теория, технически упражнения се свеждат до минимум за запазване на формата, едва ли се трупа техника цял живот, всеки си има горна граница. идеята е , че ние в бг почваме да свирим на музикални инструменти прекалено късно - чак в пубертета обикновенно. и така ни притиска живота, когато идва кандидат-студентските изпити, после студентлъка, бачкане и т.н., че нямаме тези 10тина часа дневно за развитие. и така не можем да напреднем истински. а в цивилизованите страни изкуствата са традиция. там още на 3-4 годинки го хващат детето и му казват - или ще свириш, или ще пееш, или ще рисуваш, или ще танцуваш. и да се занимава. и така когато станат по на 20 години, хората вече са изградени музиканти. тогава вече блесва и таланта. който го има в повече прави интересни неща и може да пласира авторска музика. който не - прави кавъри, стандарти, и други такива. това е истината. пат матини, който така обичам да давам за пример казва - между 8мата и 20тата си година свирих всеки ден от 6 до 12 часа, като по равно на китарата и на пианото изучавайки хармония и импровизация. в крайна сметка ще кажем - губиш си детството. но си печелиш живота. аз кво правих до 16тата си година, когато просвирих и започнах да отделям доста време на това - както всички - ритах пред блока, барах момичетата по циците, пих бира... еми не че ми е било лошо ама май бих го заменил със свиренето,но няма как. а вече на 20 когато си изграден музикант можеш свободно да свириш по репетиции(което не е най-пълноценното свирене, пак е полезно но...), да правиш записи и всички ония други дейности свързани с музиката, но не развиват пряко свиренето. трябва малко да си дадеш зор все пак, но не е толкова страшно колкото го изкарахте аз сега си свиря по цял ден, вечер пак имам време за бира с приатели, но доста често ми се иска да си остана вкъщи и да свиря, или да си почивам ако съм имал 2-3 репетиции през деня. кофти е само когато имаш 2 репетиции и вечерта свириш пред публика.... някак си се изпразваш емоционално до преди свиренето вечерта...пак се отплеснах... то не че някой ще го прочете тва

[Topsun]

Това което ще кажа звучи като самопредставяне.Свиря от 3 годишен на пиано и в никакъв случай не съм свирил много през тези години.Имало е и периоди в които съм свирил и по 12 часа в денонощието,а е имало и такива в които не съм пипвал пиано със седмици.Мисля,че таланта е по важен в повечето случаи,защото ако си го имаш си го имаш,който може го може и т.н.Със свирене пак ще станеш добър,ще се осъваршенстваш,но ако ти го няма дадено отгоре ще се превърнеш в музикант който свири хватките на някой друг и не е измислил нищо свое,няма принос към музиката.

[Black Bird]

Това което ще кажа звучи като самопредставяне.Свиря от 3 годишен на пиано и в никакъв случай не съм свирил много през тези години.Имало е и периоди в които съм свирил и по 12 часа в денонощието,а е имало и такива в които не съм пипвал пиано със седмици.Мисля,че таланта е по важен в повечето случаи,защото ако си го имаш си го имаш,който може го може и т.н.Със свирене пак ще станеш добър,ще се осъваршенстваш,но ако ти го няма дадено отгоре ще се превърнеш в музикант който свири хватките на някой друг и не е измислил нищо свое,няма принос към музиката.