chacho Публикувано Януари 28, 2005 Публикувано Януари 28, 2005 приятно подпийнал ще задам следния въпрос: каква според вас е разликата между добрия и посредствения китарист? за мерна единица взимам митака- налбантов (и любе, той го знае) и мене си примерно. всичко ли опира до супер ного свирене или си има значителна доза талант в тая работа? знам че въпроса е леко риторичен и ного хора ще кажат че техниката не е толко важна или че таланта е сичко, но понякога си мисля- да му еба майката, толко време съм отделил за тва свирене и се нещо не се получава как тряа! неква тайна ли има или просто тряа да се примирим с нещата? какво е ващо мнение? толко време преебах за spellchecking на тоя пост че не е истина и освен тва- знам че на всеки му е идвало да си фърли китарата през прозореца, въпроса е- мислите ли че сичко идва отгоре, или просто тряа да посвирим малко повече btw, тва с продаването на душата на дявола съм го пробвал, не стаа!!! p.s.: в момента е три през ноща и слушам цеца, тъй че не ме зимайте на сериозно Цитирай
AXE Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 Редовно и аз си мисля подобни работи Извода до който съм стигнал(той още е в процес на еволюция де ) е: -освен да се свири много, трябва да се свири правилно (виж книгата на Jamie Andreas - Principles Of Correct Practice For Guitar, няма да спра да я хваля тая книга ) -много често свиря "сухарски" и разсеяно. Погледни някой голям китарист - ми той като свири и се насира от кеф. Ем тва май са двата най големи фактора. :guitar: Цитирай
chacho Отговорено Януари 28, 2005 Автор Отговорено Януари 28, 2005 (Редактирано) не знам, ама от тая книга май прочетох че като се опитваш да изсвириш нещо, тряа винаги да го репетираш едно и също, иначе ставало манджа с грозде програмираш си пръстите по различена начин тва май му е най-големата мъдрост на човека p.s.: има ли още хляб в тая писаница? Редактирано Януари 28, 2005 от chacho Цитирай
AXE Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 btw, тва с продаването на душата на дявола съм го пробвал, не стаа!!! Я да пофилософствам малко :green: Та значи ако погледнеш продаването на душата в преносен смисъл, то си бачка много стабилно. Представи си отебаваш всичко, ама всичко(жени, пари, коли и прочие елементи от рапърски клипове :green: ) и почваш по цял ден да свириш. Свириш, свириш, свириш... :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: ... и ъф корс ставаш ебахти изрода на китарата. Обаче...като се огледаш - пропуснал си важните неща от живота, имаш само китарата (повече в преносен смисъл, отколкото в буквален). Без нея ти си никой и нищо. Ето това за мен е да си продадеш душата на дявола. Музиката може да е много важна за теб, но тя трябва да те допълва като човек, а не да те прави такъв. Мислите на една Брадва късно вечер П.П. Прочети книгата задълбочено. Ще си много Цитирай
chacho Отговорено Януари 28, 2005 Автор Отговорено Януари 28, 2005 (Редактирано) май само ние сме балъците дет висим до толко късно в тоя форум иначе не виждам що да трия да си заебавам жената и другите екстри- точно там е въпроса! az primerno ne biah sviril ot mnooogo vreme- okolko 2-3 godini, no za niakolko sedmici si vurnah formata, kato having sex on a bike det se vika- ne se zabravia въпроса е за следващата стъпка- има едно ниво до което се стига с мерак- до другото ниво с ного мерак ли се стига или си е до човек, тва ми е дилемата на мене и за феновете на сръбската музика: poslije tebe je ostala dusa gola k'o pustinja poslije tebe mi ljubav dodje kao sirotinja ima noci kada tugu tocim mjesto vina al' nema dana kol'ko je na srcu rana p.s.: sorry, ama neshto ne mi raboti kirilizatora (stranno, shtot polvinata go prevede) pa i ne mi se rovi iz neta sq Редактирано Януари 28, 2005 от chacho Цитирай
chacho Отговорено Януари 28, 2005 Автор Отговорено Януари 28, 2005 е за тва иде реч: I firmly believe that anyone can learn to play the guitar as well as they want to, if they have the correct information and use the correct approach *извадка от гореспоменатата книжка Цитирай
Snowwhite Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 За мен добрият каквото и да е си е роден с една такава жилчица,която го прави самороден(не тълкувайте буквално,а в смисъл,че е като късче самородно злато ).Само това НЕ те прави наистина гениален изпълнител,но те прави уникален такъв,а за мен това е важното.Брилянтността се постига с шлифовката,но колкото и да шлифоваш парченце паве то няма да стане диамант... Цитирай
Glacierise Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 2 Неща. 1) Желанието; 2) Волята. Нема никви таланти и прочее глупости. Цитирай
assoass Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 Я да пофилософствам малко :green: Представи си отебаваш всичко, ама всичко(жени, пари, коли и прочие елементи от рапърски клипове :green: ) и почваш по цял ден да свириш. Свириш, свириш, свириш... :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: ... и ъф корс ставаш ебахти изрода на китарата. Обаче...като се огледаш - пропуснал си важните неща от живота, имаш само китарата (повече в преносен смисъл, отколкото в буквален). Без нея ти си никой и нищо. Ето това за мен е да си продадеш душата на дявола. Музиката може да е много важна за теб, но тя трябва да те допълва като човек, а не да те прави такъв. Ахе, така е! Има и едно произведение, на тая тема за изкуството и за това какви са последиците от "вървенето само по една пътека".Това е стихотворението "Книгите" на Атанас далчев. Може и да не съм прав, ама поне го хванете и го прочетете (за тези,които не са го чели). Може и да откриете доста истини... Цитирай
kitaratapesho Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 (Редактирано) как се оправя свиренето - със свирене идеше ми да си фърля китарата, когато във вторник отидох на джем-а в Jazzy и се здухах от перфектните музиканти около мен и засрах мощно. добре, че Миро от Сафо беше там и се качи да ме смени, че нещата отиваха на зле. на другата сутрин станах, пих едно кафе и свирих 12 часа колкото повече време отделяш на дадена дейност - толкова по-добър ще ставаш. има един капан - ако не променяш малко посокотата или пък пътя към нея е доста вероятно да ти писне мощно в даден момент. честно казано самият не знам как се определя добрия музикант от посредствения. то се усеща. всички крадем. мощно. денонощно. фрази, идеи, сола, акорди. номера е да си креативен и да ги комбинираш правилно. има три въпроса които могат да ти покажат, че отговорите както винаги са в теб и си ги знаеш : 1. какво искам 2. защо го искам 3. как да го постигна е та ако кажем 1. искам да съм добър музикант 2. защотото това е смисъла на живота ми, не мога без музика и т.н. резонно идва 3. свиря по 12 часа на ден няма начин. без адски много свирене не става. свириш, свириш, свириш, свириш, в един момент зацикляш, спираш за седмица, поемаш дъх и пак свириш. номера е да имаш хубаво високо темпо, МАКСИМАЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ, и систематизация. викам му на Петър Момчев (саксофон, според мен той и Владко Карпаров са ни най-добрите джаз саксове) след това "пепи ае да идвам на уроци по импровизация при теб?" и той ми отговори "не ти трябват уроци, трябва ти систематика". там е истината. който го иска - го постига. рядко се чува някой да е отделял по 12 часа на свиренето и нищо да не е станало. ами тва е. много е важно и свиренето пред публика. щото вкъщи свиря перфектно, на репетиция - добре, а на сцена - от приемливо до отчайващо конкретно за китаристите. ми не знам. понеже сме адски много. но повечето не можем да свирим добре. хубавото е когато чуеш от някой неговото си звучене. а не това на Еди Кой Си (тоя не е китайския китарист на група Х), интересни идеи и фрази. абе да не е като мен и теб и него а да чуем нещо по-интересно, по-добре изсвирено, по-добре замислено... Редактирано Януари 28, 2005 от kitaratapesho Цитирай
Rust Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 btw, тва с продаването на душата на дявола съм го пробвал, не стаа!!! Я да пофилософствам малко :green: Та значи ако погледнеш продаването на душата в преносен смисъл, то си бачка много стабилно. Представи си отебаваш всичко, ама всичко(жени, пари, коли и прочие елементи от рапърски клипове :green: ) и почваш по цял ден да свириш. Свириш, свириш, свириш... :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: :guitar: ... и ъф корс ставаш ебахти изрода на китарата. Обаче...като се огледаш - пропуснал си важните неща от живота, имаш само китарата (повече в преносен смисъл, отколкото в буквален). Без нея ти си никой и нищо. Ето това за мен е да си продадеш душата на дявола. Музиката може да е много важна за теб, но тя трябва да те допълва като човек, а не да те прави такъв. Мислите на една Брадва късно вечер П.П. Прочети книгата задълбочено. Ще си много хубаво философстване ... т'ва си е истината .... няма човек ,който да е много добър във всичко . Опитваш ли се да си много добър във всичко ... си посредствен във всичко .А пък задълбаването в нещо е заебаване на друго нещо .... от съвсем личен опит даже говоря ! така че .... искаш ли да си голям китарист , какъвто според мен се става с много много работа (!) , тогава просто трябва да се откажеш от няколко други неща .... п.с. това за жената и т.н. нема нужда чак де то бива китара китара ,ама ... нали някой беше казал че живота е компот и всеки гледа да си чопне .... нали поздрави от мен , хубава тема ! готини пичове сте CHEERS ! Цитирай
Joys Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 2 Неща. 1) Желанието; 2) Волята. Нема никви таланти и прочее глупости. Желанието се поражда от оная "жилчица", която спомена Снежанка, а волята за да изпълниш желанието. От всяко дърво свирка не става. ( Народна мъдрост ) :guitar: Цитирай
niki123bg Отговорено Януари 28, 2005 Отговорено Януари 28, 2005 (Редактирано) Голямо философстване, голямо чудо Ми да се включим и ние Проблемът според мене идва от липсата на цел. Какво ли означава да си добър музикант - да свириш много добре нещо чуждо, да композираш, да си слухар, да свириш по ноти всичко на прима виста и т.н.н.? Ясно е, че нито едно от тези неща или пък комбинация от тях не могат точно да дефинират понятието добър музикант. А лошото е, че всеки вътрешно се стреми към това - да бъде "добър музикант" и понеже не знае какво точно е необходимо да постигне за да бъде такъв изпада в една твърде позната на всички ни ситуация - седи и се върти на едно място опитвайки това и онова, вместо да пътува по пътя на своето развитие. Не казвам, че човек трябва да мисли само за крайните цели, напротив съсредоточавайки се върху това, човек губи от най-красивото - самото пътуване, но все пак трябва да знае накъде е тръгнал. Това което е необходимо, е да си харесаме някакъв път, да си поставим цели и да работим за това да ги постигнем. И може би най-важното е да се наслаждаваме на самото пътешествие. Също така е необходимо човек да е концентриран върху това с което се е захванал. Както казва един дзен учител - "Младите хора днес никак не са концентрирани - по време на работа мислят за секс, и по време на секс мислят за работа ...". Не може човек да успее във "всичко", за това е необходимо да се концентрира върху нещо конкретно за да го постигне. Нито Малмстийн е тръгнал да свири джаз, нито Сатриани е тръгнал да се занимава с класическа китара. Така че хора, харесайте си някаква посока за развитие и работете върху нея, вместо да се разпръсквате на хиляди парчета, опитвайки се да огреете навсякъде. Вземете за пример Налбантов - харесал си е стил, посветил се е на него и се справя просто перфектно. А ние се проваме с това, пробваме с онова - резултатът много рядко е задоволителен и съответно води до демотивация. Именно липсата на позитивна обратна връзка от това което правим ни демотивира и депресира и води до такива теми за размисъл. Вместо да се занимаваме с тази тема, предлагам да започнем да отделяме по малко време всеки ден за да осмисляме защо се занимаваме с тези неща и да коригираме посоката, така че да не изпадаме в такива емоционални капани. И без цел и посока, пак можем да стигнем до нещо, просто са необходими повече усилия. Имаше една много хубава част от "Алиса в страната на чудесата", не я знам наизуст, така че ще карам по памет: "Стигнала Алиса до един кръстопът и се чудила накъде да тръгне, когато се появила една котка. Алиса попитала: - Накъде да тръгна - А къде искаш да стигнеш - попитала котката. - Няма значение, все ми е едно - отговорила Алиса. - Е ... тогава няма значение на къде ще тръгнеш, само ще трябва да вървиш по-дълго докато стигнеш там където искаш - отговорила котката" Та ако се чудите дали трябва талант и дали го имате - можете да се чудите до второ пришествие, вместо това се стегнете и си поставете някакви цели. Ако ги постигате и сте удовлетворени от резултата, тази тема просто ще стане излишна. Мир Вам Редактирано Януари 28, 2005 от niki123bg Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.