Идейка

[V_Lady]

Хммм, веднага като видях този раздел от форума се сетих за този отказ, който една приятелка бе писала след доста тежък период от живота си.

 

,,Боли ме, боли да отворя отново сърцето си така, както успявах преди. Боли ме от факта, че ще боли – все някога и може би завинаги. Боли ме от това, че неразбраните мои действия причиняват болка дори и на мен. Боли ме от невъзможността да мислим не само еднопластово. Боли от факта, че всички сякаш стоят на повърхността на водата и ги е страх да се гмурнат надълбоко – там, където всъщност е по-хубаво. Бои от мисъта, че заради някой ден мога и аз да изплувам… и никога вече да не съм способна да събера смелост да се гмурна отново там, където виждам себе си. Там, където опознаваш живота и не те е страх да го правиш, там, където всичко е толкова различно, там – в дебрите на любопитното. Боли ме за всичко онова, което давайки на другите, загибих у себе си. Боли ме от това, че след време ще изггубя цялата тази сила и борбеност заради страха да отворя сърцето си така, както го правех преди".

 

С няколко рими и мааалко изменение в стила дали не би се получило нещо суперско

[Viara Ivanova]

Ами защо не пробваш да намериш римите и стиловото изменение, подходящи за откъса ?

[Telerig]

С няколко рими, два акорда и диско бийт може да се получи и "от икебана дървесата ги боли". По принцип това преди да стане "хит" е било стойностно стихотворение написано в труден период на написалият го. Или поне такава е информацията...

Редактирано Май 8, 2012 от Telerig

[V_Lady]

Точно понеже знам с какво е свързано, ми хрумна идеята да го препредам Поставих го, за да може евентуааално някога да послужи някому. Оттам насетне всеки си избира дали да го превърне в ,,икебана" или в нещо доста по-стойностно.