Модификация на гласните

[Emanuil]

Вместо здрасти на съфорумниците, един въпрос като за напреднали (е, и здрасти, де, междувременно )

 

От две години се занимавам усилено с пеене и горе-долу съм успял да изравня долния, средния и горния "регистър", но са ми още непостоянни - особено средният - искам да попитам който знае, как аджеба се случва тази модификация на гласните?

 

Първо, няколко уточнение и (само)наблюдения.

 

С онези три "регистъра" от по-горе имам предвид следните употребими тонове:

 

Долен "регистър" - всичко от дъното (фа от голяма октава/F2) докъм ла диез-си-до от малка/Bb3-B3-C4: тоновете, които основно използвам, когато говоря (баритон съм)

 

Среден "регистър" - всичко от горната граница на предния докъм сол диез-ла от първа/Ab4-A4: тоновете, които използвам, когато викам. Също така диапазонът, в който преди да се понауча да blend-вам регистрите почвах да се мъча, пеейки (до сол диез-ла въобще и не стигах допреди известно време)

 

Висок "регистър" - всичко над горната граница на предния, докъм ла от втора/А5.

 

С преходите между средния и горния регистър почти нямам осезаеми проблеми, както и с горния регистър като цяло. Първоначално беше гъгнив, но мисля, че оправих тоя проблем. Средният обаче, който се съдържа почти целият в почти всички песни и за баритони, и за тенори, още ме мъчи.

 

С течение на времето се научих да взимам всички тонове в него основно с "леката" функция на гласните връзки (когато вибрират само ръбове им, без да удебелявам самите връзки, така че да вибрират целите - поне според нещата, които знам, това би трябвало да се случва). На тези, които могат да схванат какви ги плещя, няма нужда да казвам, че разходът на енергия е минимален, а издръжливостта при пеене на тези относително високи тонове е удесеторена. Също така с течение на времето успях да изравня относително добре тембъра в трите "регистъра".

 

Проблемите ми са два:

 

1. Преходът между долния и средния регистър. Когато започвам някаква поредица от тонове *в* средния регистър или над него, нямам проблем да продължа надолу. Но когато започна нещо в долния (или попадна в него насред дадена фраза) и продължа нагоре, гласът ми нерядко "забравя" да превключи на лек механизъм и понякога стигам до ре-ми от първа/D4-E4 преди да се усетя, а и самото ми превключване от долния към средния не е особено гладко.

 

2. Понякога, когато съм в средния, на определени гласни плътният контакт между връзките се губи, в тона ми влиза прекалено много въздух и губя резонанс. Забелязал съм го най-вече при Е и У.

 

Та, четох някъде, че при правилна модификация на гласните, преходите нагоре между "регистрите" се случват много по-гладко, а също и че се постига оптимален резонанс при по-високите тонове. Съдя, че проблемите ми са вследствие от липса на добра модификация, а не от проблеми с дишане или нещо такова, защото се случват основно на определени гласни, както и когато не внимавам с произношението по принцип.

[Viara Ivanova]

Интересно е да пуснеш аудио материал с проблемите . Ето тук съм поставила линк към полезна литература по въпроса, който предполагам те интересува Успех!

Редактирано Май 28, 2011 от Viara Ivanova

[Emanuil]

Благодаря за линка, Вяра Ще гледам да пусна запис, в който да си личи за какво говоря - в най-добрия случай може да се окаже, че тия проблеми са само в главата ми, но някак не ми се вярва (А и всъщност ще е хубаво да събера някое мнение за пеенето си като цяло )

Редактирано Май 28, 2011 от Emanuil

[ChildOfDracula]

Не знам какво имаш предвид под "модификация на гласните", аз лично не съм го чувала този термин, но май те разбирам. Естествено, те никога не се пеят чисти, например в Е и И винаги трябва да има малко О или У, за да не звучат разкрачено и плоско, а в О и У трябва да има малко от Е и И, за да не звучат задънено и да им се придаде светлина.

Но това не ти оправя трудностите при преминаване от една теситура в друга. Преходните тонове по принцип са си бемол-си или фа-фа диез, за баритон не съм сигурна кои бяха, но като гледам твоето описание, трябва да са си бемол-си. При тези тонове гласът се колебае между резонаторите и се стреми да отиде на по-висока позиция, но за да ги изпееш стабилно не трябва да му позволяваш да тръгне нагоре. Както при всичко, нисък ларинкс и ниско дишане, просто с повишено внимание. Също и ги мисли на ниска позиция. Ако ги мислиш високо, има опасност да ти се вдигне ларинкса и да скъсаш тона, което понякога е и доста болезнено.

Редактирано Юни 20, 2011 от ChildOfDracula

[Emanuil]

Ами ще се престраша да пусна линк с един запис - песента е записвана с микрофонче от слушалки и е без музикален съпровод. Започва от си от малка октава, всичко нататък е по-високо. Мисля, че си личи, че в по-ниските ми е по-трудно да запазя контакта и губя от пълнотата на звука (доколкото я има принципно, де, понеже нямам представа доколко съм овладял техниката, която използвам тук...)

 

http://www.sendspace.com/file/skp4ni

[Viara Ivanova]

Поздравления за смелостта!

Не знам доколко при теб някои неща се получават "от само себе си" и доколко успяваш да прилагаш техники, за които четеш, затова да пробваме така: давам предложение въз основа на това, което чувам, а ти ако не си наясно как да го направиш-питаш . А ако не ти харесва предложението - здраве да е!

Първо, мисля че основният проблем при теб е в липсата на постоянна контролирана опора Мисля, че имаш идея какво правиш и какво искаш да постигнеш като тон, така че ако подобриш опората и си изясниш добре различните modes( маниери?) на пеене ще си доста сигурен и доволен от себе си като певец.

 

 

 

Това, което чувам е, че (особено първия куплет) пееш с "дъхава" постановка, лекичко, почти несериозно, небцето ти не е вдигнато, звучиш носово, стискаш ларинкса и липсва опора. Малко по-късно следва включване на опората в желанието да "изкараш" гласа напред, но постановката ларинкс/небце остава до голяма степен същата: сякаш хем искаш по-изнесен звук, хем се притесняваш да пееш силно( да не би нещо да се "скъса" и да "флипнеш" нагоре). Звучиш все едно нещо някъде е запушено. И то е.

 

Образно казано резонанса, който си постигнал е като да си орязал всичкото "месо" от вокала си .

Не знам дали това имаш предвид като проблем или това пеене ти харесва? Затова ще коментирам с уговорката, че на мен лично не ми харесва - звучи несигурно и неистинско, а

1.може да стане много приятно за слушане

2.ако поработиш по промяна на маниера на пеене в тази конкретна част(което със сигурност ти се случва и в други песни) ще забележиш развитие като певец и ще си много по-сигурен в себе си.

 

Първо, несигурните ниски тонове идват именно от липсата на опора и от неизползването на подходящо количество енергия/усилие. Всяко едно нещо, което правим като певци изисква различно количество енергия и ако не сме наясно предварително, биваме изненадани, че това, което правим е немощно или пък форсирано.

В куплета това, което правиш ти е: натискаш съвсем леко и избирателно като "отиваш нагоре", а когато "слизаш надолу" си абсолютно отпуснат...Работата никога не свършва с изпяването на високия тон в една фраза.

Идеята е, че колкото енергия влагаш в опората, когато трябва да изпееш най-високия тон при възходящи пасажи, същата енергия трябва да влагаш при "слизане" до последния тон.

Другото е, че докато пееш трябва да мислиш къде "отиваш", трябва да чуваш кой е последниш тон на фразата, иначе не си наясно каква опора да приложиш и как да контролираш изпускането на въздуха.

Имаш, примерно, моменти като "breaking " на 0:49, "anybOdy" 1:13, "the dawn is breaking" 1:29 където инстинктивно преминаваш на фалцет - това би било чудесен ефект и разнообразяване ако всичко друго е опряно и енергично, но отново - без опора звучи несигурно, като нещо "сгрешено", като измъкване от ситуация.

Доколко си наясно с опората и техниката на преминаване от естествена в активна опора?

 

 

Бриджът и всичко след него се получава много по-добре, потъмнил си тона (което понякога се постига дори само като "мислиш" фразата по-сериозно/строго), натискаш много повече, небцето може да се вдигне още - но определено това е по-близо до тона, към който се стремиш за цялата песен. На части си записвал, нали?

Редактирано Юни 21, 2011 от Viara Ivanova

[Emanuil]

Мерси за отговора

 

Първо - да, на части съм записвал, пет, ако не се лъжа, по един дубъл за всяка.

 

Иначе странно, че споменаваш за драматична разлика преди и след бриджа - не чувствах никаква промяна в нито един от компонентите, които си изброила, особено що се отнася до натискането. Принципно не ме е страх да натискам, защото цялата песен е изпята в head voice, така че няма от какво да флипвам към фалцет Фалцетните моменти не са инстинктивни, мерси, че си ги забелязала все пак

 

Носовостта не бях успял да я разпозная - възможно е или да си напълно права, или долнопробните ми слушалки да играят номера с обертоновете. Колкото до изнесения звук - интересно, че го отбелязваш, защото два-три дни след този запис (от около две седмици е) за пръв път реално усетих и започнах да упражнявам що-годе ефективен (в някои случаи) контрол над резонанса в синусите, както и да чувам това, дето някъде из нетовете разни хора му викат squillo. И осъзнах, че дотогава всъщност много често - особено между ла диез от малка и ми от първа, - просто не съм позволявал на тона да "премине" над носа ми. (А когато съм успявал, е ставало неволно.) Може би носовостта идва оттам.

 

Колкото до опората - наясно съм, мисля, какво представлява активната такава. Гръдният кош е в стабилна, "отворена" позиция, изпъчен, вдишването се случва с областта около пъпа като целта не е толкова да "издуеш корема", колкото да го разшириш латерално, понеже това значи, че си успял да разшириш плаващите ребра. При издишване се включват и работят интеркосталните мускули, които поддържат това разширение, доколкото на човек му е възможно. Усещането е за леко мускулно напрежение най-вече встрани-отзад, точно където са плаващите ребра. Коремните мускули са тонизирани, но не са като дъска.

 

Всички тия усещания мога да ги разпозная, когато внимавам за дишането си, изработил съм си някаква издръжливост и навици на дишане - само че още работя точно по този компонент в самото пеене. Записвах седнал, което допълнително ми развали дисциплината и в добавка към това, че не знаех как съзнателно да проектирам тона около носа и очите, е довело и до гълтане на тона, и до отпуснати гласни връзки и несигурност, и до сваляне на небцето в опит сам да се чувам по-добре (което е измамно усещане, естествено). Права си, че често забравям да поддържам опората, когато слизам надолу, което доскоро в немалка степен беше и резултат от несигурност, че в мига, в който сляза под фа от първа, ще почна да си развалям тона.

 

Благодаря още веднъж за подробното включване и ще се радвам да поддържаме диалога, понеже не са много хората, с които човек да си приказва за the nuts and bolts of singing Мерси отново

[Viara Ivanova]

1. Преходът между долния и средния регистър. Когато започвам някаква поредица от тонове *в* средния регистър или над него, нямам проблем да продължа надолу. Но когато започна нещо в долния (или попадна в него насред дадена фраза) и продължа нагоре, гласът ми нерядко "забравя" да превключи на лек механизъм и понякога стигам до ре-ми от първа/D4-E4 преди да се усетя, а и самото ми превключване от долния към средния не е особено гладко.

 

2. Понякога, когато съм в средния, на определени гласни плътният контакт между връзките се губи, в тона ми влиза прекалено много въздух и губя резонанс. Забелязал съм го най-вече при Е и У.

 

Та, четох някъде, че при правилна модификация на гласните, преходите нагоре между "регистрите" се случват много по-гладко, а също и че се постига оптимален резонанс при по-високите тонове. Съдя, че проблемите ми са вследствие от липса на добра модификация, а не от проблеми с дишане или нещо такова, защото се случват основно на определени гласни, както и когато не внимавам с произношението по принцип.

 

Здрасти пак, аз от време на време се присещам за този твой въпрос( те са 2, но са взаимно свързани всъщност)... и мисля, че имам идея как да решиш проблема, обаче аз май така и не те питах:

ти в белкантово пеене ли се самообучаваш?

Значи, има една школа много интересна, на Катрин Садолин, казва се Complete vocal technique. В нея преподавателката говори за 4 маниера на пеене, като целта е да бъдат усвоени до ниво, при което можеш волево да прескачаш от един в друг спрямо изискванията на мелодията и фразите, и особеностите на гласа ти. Само така можеш ефективно да "изравниш" гласа по целия диапазон при условие, че се занимаваш със съвременно поп/рок пеене.

Споменаваш за излишно количество въздух. Ако успееш да си намериш школата, ще забележиш, че според този метод на обучение пеене с въздух се допуска (ако държиш на вокално дълголетие и отърваване от вокалните проблеми, разбира се)само при неутралния маниер (тип пеене в училищен хор)- мисля, че това е , което ти наричаш "лека" функция на гласовите връзки.

Всеки друг маниер (curbing, overdrive + belting) изисква освен специфичната си постановка и неодпускане на въздушен тон при пеене във високите регистри на гласа: просто защото това допринася за развитие на допълнителни брейкове в гласа, а оттам и отчетлива разлика в качеството на тона в среден и високите регистри, звучи все едно пеят двама човека.

Освен това, пак там, има много подробно обяснено произношението на гласните( в английски само) според маниер и регистър : мисля, че това е точно свързано с твоя въпрос, но според мен е нужно да се запознаеш с цялата идея на Катрин Садолин, след което ще ти е по-лесно да прилагаш и модификациите според езика, на който пееш. Школата е много интересна, доколкото те познавам имаш слабост към вокалното майсторство и дори да си се насочил към белкантово пеене мисля, че ще намериш полезна информация за много неща.

Единствено бих споделила, ако имаш възможност купи си я тъй като алтернативните* пдф-и имат неразчитаеми пасажи .

Редактирано Юли 6, 2011 от Viara Ivanova

[Flame]

^ Това звучи много интересно! Особено, след като напоследък по време на репетиции си играя да пея по различни начини (маниери). Особено в контрастиращи стилове като джаз/поп и средновековна музика, да кажем...

 

Книгата струва 54 евро. Може да си направя един подарък...