Импровизирана музика

[Viara Ivanova]

Наскоро имах възможността да участвам в няколко концерта с един импровизационен ансамбъл.

Казва се "Червеният ансамбъл"-кръстен е на един жилищен комплекс от Глазгоу, която вече не съществува. Наречен еThe Red Road flats, част от тукашният "социалистически постмодернизъм"-високи панелни блокове, построени през 60те. Същият квартал нашумя преди няколко години, когато едно руско семейство скочи от покрива на един от блоковете след като им беше отказано политическо убежище. Има и филм , правен през 2006та, чието действие описва живота в квартала - просто споменавам като предистория, защото музиката е много свързана с темата

 

Ансамбълът е съставен от двама, свирещи на лаптоп (и по точно клавиатурата на лаптопа - на всеки бутон съответства семплиран звук) и двама, свирещи на Kaoss Pad. Имаха и singing bawl, "ръководителят" на ансамбъла откриваше и закриваше импровизацията по темите с нея: подобно на произвеждането на звук от glass harp ( стъклени чаши с намокрени ръбове ).

Гласовете бяхме 10: 1мъж и 9 жени.Имахме бегли указания: най-общо казано да пеем дълги тонове, като в момента, в който усетим че съседните ни 2ма пеят същия тон да сменяме нашия.

Имахме една танцьорка на сцената с нас, както и

от въпросните Red Road flats преди да бъдат разрушени. Доста завладяваща гледка са изоставените сгради, аз малко преди това бях гледала филм със скорошни кадри от Чернобил и може би затова така емоционално ми повлияха.

Та ето и малко аудио от единия концерт.

[Явор тъпото]

Доста завладяваща гледка са изоставените сгради, аз малко преди това бях гледала филм със скорошни кадри от Чернобил и може би затова така емоционално ми повлияха.

 

На тия ирландци ако им излезем с пасторални пейзажи от Факултето(София) или Столипиново(Пловдив), направо ше ги изкъртим като куцо маче о дирек