Здравейте, едва днес открих форума, търсейки някакви реакции на днешната публикация във в. "24 часа" за това, че "кръчмите" (заведения за обществено хранене, дискотеки, клубове, барове, хотели, търговски вериги и др) трябва да започнат да плащат.
По потребителското ми име е видно, че съм една "тъпа патка" (вж. горния постинг)! И като такава съм страшно изненадана, че хора, музиканти, всеки от които, ако не е автор, работи в тясна връзка с автори, са толкова слабо запознати с проблемите на авторското право и в частност с проблемите на дружеството, което защитава правата на авторите в музикалния бизнес!
Наистина ли не знаете, че Музикаутор е член на CISAC (международната организация на авторските дружества). Че има договори за взаимно представителство с повече от 50 дружества от целия свят. Че по силата на тези договори, тъй като представляваме не само българските, но и чуждите автори на територията на България, ние трябва да уеднаквяваме тарифите си, ако не в размера (нашите са едни от най-ниските), то поне в принципите. Че събираме възнаграждения от рингтоновете. От дисковете (музика и филми), които се разпространяват чрез пресата. Че започнахме да сключваме договори за интернет-използването. Че от години се борим с "кръчмите" (вж. по-горе). С кабелните оператори. С частните телевизии. С организаторите на концерти. С пиратските дискове. С празните носители. С непълните отчети. С нерегистрираните произведения. С незаконните кавъри. С институциите. С Вашата незаинтересованост. С нашата безпомощност.
В момента Музикаутор обновява интернет-страницата си. В процес на разработка е форума. Още отсега Ви каня да го посещавате, когато започне да работи. Там специалисти в областта на авторското право, а също и тъпи патки, които от години си блъскат главите в стената от невежеството и арогантността на ползвателите и безсилието на закона и държавата, ще отговорят на всички Ваши въпроси.
Пиша "тъпи патки" (както разбрахте, аз съм една от тях) с чувство на лека обида. Защото в определени моменти, когато у нас възниква някаква надежда, че нещата ще се оправят, идва поредният студен душ. Та в такива моменти наистина малко се чувстваме като тъпи патки. Не за друго, а защото се борим с вятърни мелници и вярваме, че ще се преборим.
Извинете за емоционалния постинг. Не го пиша с лошо чувство, напротив! Ще бъда безкрайно щастлива, ако почуствате нашата помощ. Ние имаме нужда от Вашата! Само с общи усилия ще се преборим!
Желая Ви успехи! Ако Вие успявате, и ние ще успеем! Ние сме Вашето дружество!