ihateasslickers

Аз имам Schecter C-1 Artist със хъмбъкера Seymour Duncan `59 и HD, махагоново тяло, bodytrough - гриф, за мен това е КИТАРА. Цената и бе около 600долара, един приятел ми я докара от Щатите и като я чух щях да падна. Убийствен звук, много маса и покъртителен дизайн. Имайки предвид кой ползва тази марка няма какво да обсъждаме качеството. А и е доста разностилна агитката от артисти на Schecter - от Cannibal Corpse (predi) до Prince и Cure. Човекът, който ми я докара миналата година беше на NAMM в LA и каза, че щандът на Schecter е бил по-голям от този на Ibanez. Страшно много се радвам да чуя, че и в България има фенове на тази марка. Пичове, ако трябва да правим сравнение на принцип цена-качество - това е инструментът. За съжаление още никой не я внася в България, но ако имате достъп до "магазини" като Sam Ash или Musiciansfreind - въобще не се замисляте. Както беше писал някой по-горе - можете да си я изберете и по картинка - резултатът ще бъде 100% правилен избор.

Човече, не чети между редовете. Прочети послеписа.

сорри за повторението - не е умишлено, но тъпият интернет зацикли и не видях, че се поства два пъти...

Лично на мен ми допада мнението на 7th string - в крайна сметка всичко зависи от теб самия, от момента. Не мисля, че мога да давам акъл и затова ще ви кажа какво четох в форума на Pantera преди време. Всякакви маниаци обсъждаха същата тема, по която пишем тук и имаше много примери за режим на свирене, за спазване на определени правила, само един агент беше писал - "I just play" - това бе единственото мнение, на което Dimebag беше отговорил лично. Аз изцяло споделям това, че ако свиренето се превърне в досадно занимание, всичко отива по дяволите. Естесветно no pain - no gain, но не мисля, че ако седиш по 12 часа пред китарата и "покриваш норматива" всеки ден без да усещаш нещо това има някакъв положителен ефект. Имам познати, които са с музикално училище, след това и консервтория (примерът е за България), те са свирили цял живот, всеки ден - по цял ден. Повечето от тях са ужасно слаби като инструменталисти, защото са правили всичко насила и са обучавани по един и същи начин. Един приятел има много правилно определение за резултата от такъв тип свирене - "fuckin flyin fingers". В едно интервю със Стюарт Коупланд го питаха какво свири когато се упражнява, той обясняваше, че е на моменти. Едно нещо, което той обясняваше и аз съм усещал, бе факта, че ако нещо те тормози и ти е трудно, просто мисли за това. След известно време наистина се усеща промяна, естествено трябва и адски труд, но ако ти се "забие" в мозъка и постоянно те "дразни" ефектът е поразителен - решението идва само. Според мен ако един педагог е добър, при съветите си той трябва да отчита индивудалните особености на всеки, това е музика, а не спорт. Правилата са доста условно нещо - пак ще цитирам друг гений - Eddie Van Halen - вижте профила му в Myspace - "forget the rules, if it sounds good, it's good". РЕСПЕКТ!!!!!! P.S. Естествено горенаписаното не означава, че трябва да сме вечни пънкари - според мен, каквото и да става, трябва да се свири страшно много, това, което ме "разбива" в музиката е, че няма край... в момента, в който решиш че си голяма работа, всичко се обесмисля, освен факта, че със сигурност си станал пълен палячо.

Лично на мен ми допада мнението на 7th string - в крайна сметка всичко зависи от теб самия, от момента. Не мисля, че мога да давам акъл и затова ще ви кажа какво четох в форума на Pantera преди време. Всякакви маниаци обсъждаха същата тема, по която пишем тук и имаше много примери за режим на свирене, за спазване на определени правила, само един агент беше писал - "I just play" - това бе единственото мнение, на което Dimebag беше отговорил лично. Аз изцяло споделям това, че ако свиренето се превърне в досадно занимание, всичко отива по дяволите. Естесветно no pain - no gain, но не мисля, че ако седиш по 12 часа пред китарата и "покриваш норматива" всеки ден без да усещаш нещо това има някакъв положителен ефект. Имам познати, които са с музикално училище, след това и консервтория (примерът е за България), те са свирили цял живот, всеки ден - по цял ден. Повечето от тях са ужасно слаби като инструменталисти, защото са правили всичко насила и са обучавани по един и същи начин. Един приятел има много правилно определение за резултата от такъв тип свирене - "fuckin flyin fingers". В едно интервю със Стюарт Коупланд го питаха какво свири когато се упражнява, той обясняваше, че е на моменти. Едно нещо, което той обясняваше и аз съм усещал, бе факта, че ако нещо те тормози и ти е трудно, просто мисли за това. След известно време наистина се усеща промяна, естествено трябва и адски труд, но ако ти се "забие" в мозъка и постоянно те "дразни" ефектът е поразителен - решението идва само. Според мен ако един педагог е добър, при съветите си той трябва да отчита индивудалните особености на всеки, това е музика, а не спорт. Правилата са доста условно нещо - пак ще цитирам друг гений - Eddie Van Halen - вижте профила му в Myspace - "forget the rules, if it sounds good, it's good". РЕСПЕКТ!!!!!! P.S. Естествено горенаписаното не означава, че трябва да сме вечни пънкари - според мен, каквото и да става, трябва да се свири страшно много, това, което ме "разбива" в музиката е, че няма край... в момента, в който решиш че си голяма работа, всичко се обесмисля, освен факта, че със сигурност си станал пълен палячо.

Друже, аз също съм зависим от близките си, също живея почти ден за ден, също съм в лайната, също изплащам заем, но когато искаш - СТАВА! Не изказах предишното мнение, за да обиждам някого, а за да кажа ИСТИНАТА!!!!!!!!! metalist: P.S. А ако свиренето ти е хоби, не се изказвай като спец!

Абе, пичага, това е направено по поръчка и затова е толкова "голямо". Едно не разбирам, защо в БГ винаги се опитваме да открием топлата вода и всички сме убийствени спецове. Нито един музикант, който държи на себе си не би си позволил да рискува с някакви самоделки, защото нещата отдавна са измислени. Поинтересувай се за Voodoo Labs и разгледай показателите му. Ако мислиш, че с китайски адаптер си решаваш проблема, можеш да си купиш на старо китара Пълдин, вместо да си взимаш Гибсън. Ако изрежеш тялото и го боядисаш с боя от 2.50лв може и да заприлича на Лес Пол, а вместо амп можеш да се вържеш към касетофон за кола!!! Не се правя на разбирач, просто споделям впечатленията си от скромния си опит и така си мисля, че трябва да бъде. Писнало ми е от вещи лица по смешните музикални магазини в БГ, които упорито не желаят (а и не могат) да дават актуална информация. Проблемът не е само в парите. Човек, ако иска нещо ще намери начин да го направи, независимо по какъв начин. Всичко е от значение! Според мен за да има развитие в музикалната сфера, трябва да има приемственост, а не антагонизъм срд БГ музикантите. Деленето на групички и вземането насериозно само ни дърпат назад. Хората НАВЪН четат специализирана литература като луди и обменят опит като за пример имат най-големите(колкото и да са недостижими). Само така може да има развитие. Стига с тия глупости, че сме бедни и затова трябва да измисляме нещата на ново. Ако нямаш пари за китара, вземи заем от банка и си купи убийствен инструмент, а не се задоволявай с китара Фактор, защото друга в магазина няма. Повечето групи сме на ниво под нулата в сравнение с ученическите банди в Унгария и Сърбия. Това трябва да ни притеснява и нaхъсва, а не да ни озлобява. Всеки компромис ни връща назад. Имаме толкова хляб да ядем, че сигурно ще минат 5 поколения докато се промени поне малко начинът на мислене в БГ музиката. Надявам се в бъдеще да има все повече концерти на големи хиени, за да си сверяваме малко по-често пясъчните часовници... Но колкото и да палят лампата, повечето сме свикнали да спим и на светло. Ако някой каже, че написанто от мен звучи твърде песимистично, ТАКА Е! Единственият начин да се променят нещата е да си скъсваме задника от свирене и да сме ЗАЕДНО. Иначе ще си кретаме вечно в аварийното платно и нокой няма да смее да пресече платното, за да не го сгази някоя триколка. В едно интервю със ЗАКК той го казва много точно - hard work and DEDICATION!

Ако имаш познати в Щатите влез в E Bay, Musiciansfriend, Sam Ash... Но първото май е най-добре, защото там има безумно евтини оферти. Както и другите момчета казват, ако искаш истински Гибсън, приготви се да платиш повече.

здрасти, пич, аз също ползвам само "камиончета" и имах сходен с твоя проблем, но от NEXUS ми помогнаха. Пичовете там са супер яки агенти и ми направиха убийствено захранване за 13 ефекта като има както за 9V, така и за 18V. Има изходи и с обърнат поляритет. Като сравнявахме показателите, това нещо по нищо не отстъпва на Power Supply на Voodoo Labs (вж. примерно в musiciansfriend). Съветвам те да не си купуваш боклуци от 9лв с 1000ma и да навръзваш на него стои неща. Направи си нещо истинско, за да не съжаляваш че си си прецакал ефекта или да не се чустваш ужасно тъпо, на лайв, когато тока в клубчето не стига, за да ти захрани всички неща. Сайтът на NEXUS е nexus-bg.com.

Пичове, влезте в bezpanika.com и вижте POWERBALL. Аз лично го ползвам и има убийствен ефект за китка, предмишница и рамо. За мен лично разсвирването е задължително, за да ти останат здрави ръце. Имам приятели, които никога няма да могат да свирят както преди, само защото не свиреха РЕДОВНО, а когато сядаха свиреха като обезумели, за да "наваксат".