Ръка за ръка случка, която ме зарежда..
Моята съдба пак при тебе ме отвежда.. И не искам и да чувам, че всичко ще се провали, все пак един живот живеем с теб, нали.. Не искам и да знам, ако утре другаде ще съм и прегръдките ще бъда превърнала във сън.. Сега съм тук, при теб, щастлива, не ме интересува ако съдбата ни пак ще е лъжлива.. Ръка за ръка, случка която ме зарежда.. Не искам да бъдеш този, който ме подвежда.. Не знам дали това е блян, в мен има още страх непреодолян.. Ръка за ръка.. в плен ли са нашите сърца.. Плен ли е любов да има, раздялата не е ли преодолима? Винаги ли завършва със сълзи? Не може ли поне веднъж да не боли..? Ръка за ръка.. това сме с теб сега.. Щастието истина ли е или измама..? Този свят за един ли е или за двама? Ръка за ръка.. харесва ми така.. Направих равносметка.. и ако да обичаш е като да бъдеш в клетка.., ще си жертвам свободата.. за един миг щастлива да е душата..